Даниел Кастро: Европейското цифрово законодателство ограничава конкуренцията

Директорът на американския Център за иновации на данни за ефекта от европейските регулации върху конкурентоспособността на бизнеса в Европа и през Oкеана

Даниел Кастро е директор на Центъра за иновации на данни (Centre for Data Innovation) и зам.-директор на Information Technology and Innovation Foundation. Centre for Data Innovation е организация с нестопанска цел, която работи по въпроси, свързани с дигиталната политика. Активно сътрудничат на Европейската комисия в работата по цифровото законодателство, като представят по-скоро американската гледна точка. През 2013г. FedScoop' класира Кастро сред 25-те най-влиятелни личности под 40 години в управлението и технологиите. През 2015 г. е бил съветник на американския секретар по търговията Пени Прицкер в администрацията на Барак Обама. Гост-учен в Software Engineering Institute (SEI) в Питсбърг.

Как бихте описали последното европейско законодателство, което има сериозно въздействие върху бизнеса? Говоря за Закона за изкуствения интелект, Закона за данните, Закона за киберсигурността, Акта за дигиталните пазари (DMA), Акта за цифровите услуги (DSA), всички тези много подробни регламенти?

Най-важното е, че хармонизирането на правилата в цяла Европа ще бъде добро за иновациите като цяло. Ако всяка страна-членка работи върху собствено законодателство, ще бъде по-трудно да има единен цифров единен пазар. Така че доколкото ЕК хармонизира правилата, мисля, че това би било много ефективно. Проблемът идва в момента, в който от комисията влизат в твърде много детайли, които ограничават способността на потребителите да изискват или на предприятията да предоставят иновации или иновативни услуги.

Като най-пресен пример, през последната седмица компанията на Зукърбърг МETA обяви новата платформа Threads, която за рекордно кратко време от пет дни събра 100 млн. потребители в световен мащаб. От компанията обаче обявиха, че няма да стартират в Европа поради загриженост за Акта за дигиталните пазари (DMA) и неговото въздействие. Знаете ли, това е пример как европейското законодателство може да има непредвидени последици.

Целта на DMA беше да насърчи повече конкуренцията, Threads щеше да бъде конкуренция на Twitter, а всъщност се случи точно обратното.

DMA трябваше да таргетира големите компании извън океана, но всъщност потенциалните ефекти се оказва, че ще засегнат и европейския бизнес, как точно?

Европейските регулации са свързани с изключително големи разходи, които компаниите трябва да направят. И тъй като само големите компании (говорим за американските глобални играчи, т.нар. Big Tech) ще могат да си ги позволят и да инвестират, това ги предпазва от конкуренция по-скоро отколкото да я насърчава в ЕС.

Другият проблем е, че правилата често са твърде неясни. Помислете за GDPR, вече пет години бизнесът се опитва да разбере как правилно да прилага регламента. И всъщност различните държави-членки не са единодушни как да го интерпретират коректно. В резултат компаниите търпят значителни глоби за неспазването им.

Теоретично създавате бизнес регулация, която да насърчава добро поведение, но всъщност работите с компании, в които работят хора и които се объркани от тези детайлни правила. Трябва да признаете, че има сива зона там, и да не бързате с наказанията, когато не е необходимо. Защото понякога по-скоро изглежда, че ЕС се опита да преследва чуждестранни компании (с нетолкова голяма ефектност), вместо да се фокусира върху иновационно-благоприятната бизнес среда.

Споменахте Threads, новата социална платформа на META. Може ли според Вас Европейският съюз да регулира социалните медии?

Мисля, че едно от най-добрите неща, които Брюксел успя да направи със социалните медии, са доброволните споразумения срещу съдържание, подстрекаващо тероризма и езика на омразата; създаване на кодекс за поведение на платформите - всичко това показва силата на "мекото" регулиране, което не беше част от стриктно законодателство.

Всъщност целите на ЕС за децентрализиране, т.е. разпределяне на влиянието между големите американски и повече други малки играчи, няма да са устойчиви в дългосрочен план. Защото алтернативата на американските големи технологии често са китайските. TikTok, например, работи свободно в цяла Европа без никакви въпроси за това къде отиват техните данни или какви регулации да се приложат към тях. Затова смятам, че се нуждаем от един вид по-балансиран подход в Европа, който признава общите ценности с трансатлантическите партньори и повече сътрудничество помежду ни, където е възможно.

Има ли стъпки за по-добро сътрудничество на този етап?

EU-US Trade and Technology Council вече отвори вратата към по-тясно сътрудничество. В момента се обсъждат редица въпроси, свързани с технологиите и по-конкретно с изкуствения интелект. Има идеи за съвместно обучение на технически работници. И в дългосрочен план тези видове инициативи, след като станат рутинни, ще засилят и подобрят взаимодействието помежду ни.

Законът за изкуствения интелект на ЕС ще помогне ли да се превърнем в основен играч на глобалните пазари?

Всъщност, това законодателство ще има огромно въздействие върху икономиката на Европа. Изкуственият интелект създава условия за конкурентоспособност и зависи от бизнеса как ще успее да се адаптира и да го приложи. Но докато ЕС мисли как да регулира големите американски компании, за да даде възможност на европейските да се развиват, всъщност ги ограничава. И докато Франция и Германия, под силното влияние на синдикатите, са склонни на съпротива срещу изкуствения интелект поради безпокойството за работните места, то по-малките европейски държави, знаете, те гледат на тази технология като на потенциал за значителен икономически растеж. И в тях наблюдаваме интересни стартиращи компании, които трябва да преминат през изключително скъпи регламенти, за да пуснат продуктите си на пазара. И това може да бъде инициатива да се релокират другаде.

Страни като Великобритания се възползват от това, защото, те правят точно обратното. Те създадоха нещо като "white paper" или насоки, доста по-ефективни от всички тези регламенти, които действително се намесват на пазара и са предизвикателство за потребителите. Защото бизнесът се нуждае от иновации и растеж.