Трудният дигитален преход на ЕС

Има ли страх от конкуренцията

След окончателното влизане в сила на Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари, насочени към ребалансиране на онлайн света в полза на потребителите, големите технологични компании ще трябва да са по-отговорни за това, което се публикува онлайн, и за конкуренцията с по-малки компании. Лидерите на ЕС се надяват правилата да бъдат одобрени окончателно през първата половина на тази година.

Безспорно цифровизацията на единния пазар ще го направи по-силен и икономиката на ЕС ще бъде по-конкурентна. Свободната търговия с цифрови услуги и продукти с цифрови технологии е от ключово значение за постигане на зеления и цифровия преход на блока. Въпросът е иска ли Европа да има свои Facebook или Google, свой облак, когато регулаторите в ЕС и в големите държави членки демонизират техния размер, сила и бизнес модел.

Преглед на оригинала

Европа отдавна се страхува от технологичното си изоставане от САЩ и Китай. В анализ за CEPS - един от водещите мозъчни тръстове за европейски политики в Брюксел, Андреа Ренда посочва няколко фактора, които биха обяснили този нарастващ проблем: тежки европейски регулации, липса на рисков капитал, липса на умения, политическо нежелание за завършване на единния пазар и др.

"Приветстваме цифровата амбиция на ЕС, но нашите европейски предприятия не могат да внедрят своите иновации, ако нямат мащаба за това", споделя пред "Капитал" Светлана Стоилова, съветник дигитална икономика в BusinessEurope, една от най-големите лобистки организации в Брюксел, представляваща над 40 национални браншови и работодателски организации. Тя обръща внимание на факта, че предприятията все още се сблъскват с пречки на вътрешния пазар, които влияят на техния растеж, като различно тълкуване на законите на ЕС в държавите или допълнителни национални правила, които налагат регулаторна тежест за трансграничната дейност.

Старши изследователят в "Мартенс център" в Брюксел Димитър Лилков обръща внимание, че дигиталната стратегия на ЕС до 2030 е от онези дългосрочни проекти, които на хартия са обещаващи, но трябва да се чете внимателно дребния шрифт. "Все пак подобни стратегии са важен сигнал и напомнят на националните администрации да мислят в перспектива", споделя той. И припомня неуспешният опит на Германия и Франция да създадат през 2005 г. европейска търсачка (Quaero), която пряко да конкурира Google. Идеята се провали година-две по-късно след абсолютно неразбирателство относно крайните цели и техническите приоритети, казва експертът. В такива моменти проличава, че ЕС продължава да е в плен на националните интереси и лобита, които на позволяват континентът да има наистина координирана технологична или индустриална политика.

Ясно е, че в момента дигиталните платформи, базирани извън ЕС, имат голяма преднина - дори ЕС да може да постигне технически паритет, би било трудно да се конкурира с големите мрежови ефекти на платформа с огромна клиентска база. "Облакът е област на относителна слабост за ЕС - големите облачни платформи оперират в ЕС, но нито една от тях не е базирана в ЕС. Това прави предизвикателство да се поддържат стандартите на ЕС за поверителност и сигурност, особено когато става въпрос за сигурност срещу неподходящо наблюдение от страна на правителствата на трети държави", споделя Скот Маркус, старши изследовател в брюкселския мозъчен тръст Brugel.

Собствен дигитален модел на Европа

Във време, когато технологичните гиганти са подложени на изпитание дори у дома, Европа може да си върне доверието на своите граждани и бизнеса само ако даде последователен отговор на тази дилема: или се опитва да настигне съществуващите (до голяма степен американски) технологични гиганти, или изгражда свой собствен модел, смята Андреа Ренда.

Доклад на Европейската инвестиционна банка показва, че европейските фирми в момента изостават от американските във въвеждането на цифрови технологии във всички основни сектори, в същото време в него се заключава, че дигиталните фирми са склонни да бъдат по-продуктивни, имат по-добри практики за управление и е по-вероятно да се развиват и създават работни места.

Преглед на оригинала

"Крайно време е ЕС да се концентрира и да развие дългосрочни сравнителни предимства в определени технологични сфери. Позиция, която имахме през 90-те години, но загубихме последното десетилетие", казва Димитър Лилков.

И въпреки това, не може да се отреже, че цифровата стратегия на ЕК до 2030 г. е по-добре обмислена, отколкото през предходните десетилетия. "Целите са индивидуално и колективно значими за цялостната дигитализация на ЕС и всяка от тях е изразена чрез конкретни, измерими резултати. Освен това има по-добър баланс между мерките от страна на предлагането и мерките от страна на търсенето, отколкото през предходните десетилетия", споделя Скот Маркус.

Влизането в сила на правилата за управление на данните ще определи как ще се търгува с тях, включва по-малки участници в пазара на данните и осигурява механизъм за повторното използване на данни от публичния сектор. Успехът на схемата ще зависи от възприемането й от индустрията. В здравния сектор, например, органите на общественото здравеопазване могат да бъдат принудени да споделят данни за пациентите в европейски "пространства за здравни данни". Обединените данни ще бъдат достъпни за изследователи, които биха могли да ги използват за разработване на нови лечения за заболявания, като същевременно ще помогнат да се провери въздействието на лечението върху пациентите на целия континент.

"Пандемията на COVID-19 е добър повод за насърчаване на устойчиво и дигитализирано общество на ЕС. Блокът е все по-успешен в създаването на иновативни стартиращи фирми, но ние се проваляме с възможността да им дадем възможност да се разширят до следващото ниво", добавя Скот Маркус.

В крайна сметка е важно по-голяма част от дигиталната стратегията да се превърне в реални законодателни мерки, за да може ЕС да изпълни целите си. В противен случай Старият континент ще продължим да изостава в технологиите от САЩ и Китай.

Очаквани нови законодателни и незаконодателни инициативи на ЕК за 2022г.