🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

ЕС отговори на САЩ с нов план за развите на по-зелени бизнеси

Проблемът е, че подобни цели вече са заложени в плановете за възстановяване от ковид, а и повече мерки и регулации по-скоро плашат бизнеса

Планът, представен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, цели промишлено лидерство на съюза в бързо развиващата се технология с нулеви емисии
Планът, представен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, цели промишлено лидерство на съюза в бързо развиващата се технология с нулеви емисии
Планът, представен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, цели промишлено лидерство на съюза в бързо развиващата се технология с нулеви емисии    ©  Reuters
Планът, представен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, цели промишлено лидерство на съюза в бързо развиващата се технология с нулеви емисии    ©  Reuters
Темата накратко
  • ЕС предлага нов "Промишлен план за Зелената сделка", който е отговор на субсидиите в САЩ.
  • Планът включва редица мерки като по-лесни процеси за издаване на разрешителни за проекти с ключов интерес за ЕС, общи стандарти за внедряване на технологиите, повече държавна помощ за бизнеса.
  • Финансирането все още е неясно, а според бизнеса вместо надпревара за субсидии е нужно ЕС да подобри инвестиционните условия в Европа

Европейската комисия предлага "Промишлен план за Зелената сделка", който да отговори на приетите закони в САЩ, осигуряващи мащабни субсидии за инвестиции в зелени технологии, производство на чипове и др. сектори. Брюксел цели да увеличи промишления капацитет, да намали регулациите за внедряване на нови технологии, да опрости правилата за държавна помощ и да дава данъчни кредити за чисти технологии.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен коментира при представянето на плана, че ЕС трябва да си осигури лидерство в промишлеността, а "по-добрият достъп до финансиране ще позволи на нашите ключови индустрии за чисти технологии да се разраснат бързо".

Предложението съдържа подробно обяснение от 17 страници - от това как планът ще се прилага в регулаторната среда на ЕС до финансирането му и предстои да бъде обсъдено на следващата лидерска среща на съюза на 9-10 февруари, преди да се превърне в законодателство.

Поставените цели и задачи в него обаче са цели, които Европейската комисия изисква в плановете за възстановяване на държавите членки (в които имаше подтаргети за зелен преход, цифрови технологии и др.). Финансирането, което се обсъжда и за което разказахме миналата седмица, също преповтаря като очаквани резултати тези от плановете, но реално ще изисква нов транш публичен ресурс за нещо, за което вече се наливат много европейски средства. Поради това по-вероятно е Европейската комисия отново да поиска отварянето на плановете за преправяне, както ще се прави с енергийните проекти по RepowerEU. А водещи бизнеси смятат, че още регулации и мерки по-скоро плашат инвеститорите, вместо да превръщат Европейския съюз в конкурентоспособен играч на глобалния пазар.

Какво включва предложението накратко

Освен производствени цели Европейската комисия предлага също така по-лесни процеси за издаване на разрешителни за проекти с ключов интерес за ЕС, например "чрез определяне на конкретни срокове за различните етапи на издаване на разрешителни" и чрез въвеждане на "обслужване на едно гише" в страните. Новите правила също ще позволят удължени срокове за завършване на проекти за възобновяема енергия. Що се отнася до държавната помощ за декарбонизиране на промишлени процеси, новите правила ще бъдат допълнително опростени и по-гъвкави.

Също така се разглеждат общи стандарти за внедряване на технологиите. "По-специално за новите промишлени вериги за стойност, предвиждането и разработването на висококачествени европейски стандарти може да предостави на индустриите в ЕС важно конкурентно предимство - включително на световно ниво", се посочва в проекта.

Строгите правила за държавна помощ в страните членки за техните индустрии бяха значително разхлабени от началото на пандемията през 2020 г. и допълнително облекчени от началото на руската инвазия в Украйна. Сега, в отговор на натиска на администрацията на САЩ да субсидира чисти технологии чрез т.нар. US Inflation Act, Европейската комисия oще повече отпуска правилата, като въвежда "Временна рамка за криза и преход". Рамката ще опрости процедурите за държавна помощ за всички проекти за възобновяеми технологии и ще позволи на държавите членки да предоставят по-високи субсидии, в случай че трябва да съответстват на субсидиите, "получени за подобни проекти от конкуренти, разположени извън ЕС".

Освен това новата рамка ще позволи на държавите да предоставят данъчни облекчения за привличане на нови инвестиции в производствени мощности в това, което комисията нарича "стратегически сектори с нулеви емисии". Комисията също така иска "значително да повиши" праговете за уведомяване за държавна помощ, което да улесни държавите при въвеждането на нови субсидии.

ЕК също така иска да премахне необходимостта от открити търгове за нови технологии. Обикновено се изискват открити търгове, за да се предотвратят злоупотреби и корупционни практики. Проектът на съобщението обаче твърди, че "търговете може да работят по-малко добре" за по-малко зрели технологии.

Финансирането е под въпрос

В документа пише, че "трябва да увеличим финансирането от ЕС" за зеления преход, но не се дава конкретика по какъв начин ще се случи това. Очаква се да се разчита до голяма степен и на пренасочване на съществуващите фондове на ЕС. Вероятно националните планове за възстановяване и устойчивост, които покриват същите теми и приоритети, ще бъдат отново отваряни за корекции.

Що се отнася до новите фондове на ЕС, комисията твърди, че програмата InvestEU трябва да бъде подсилена с допълнително финансиране, особено за периода между 2024 г. и 2027 г. Предимството на InvestEU е, че по-голямата част от публичните средства се предоставят под формата на гаранции чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), за които нейните защитници твърдят, че могат да мобилизират много частни инвестиции.

"Комисията възнамерява да даде структурен отговор на инвестиционните нужди, като предложи "Европейски фонд за суверенитет", се казва в проектопредложението, а средствата по него се очаква да дойдат или чрез нов заем на ЕС, или чрез увеличени вноски на държавите членки в общия бюджет на съюза.

Човешки капитал и търговия

Комисията също така твърди, че няма достатъчно квалифицирана работна сила за амбициозните зелени цели, поради което се застъпва за повече усилия за обучение на работници за работни места в по-екологични индустрии (отново съвпадащо с целите в плановете за възстановяване), чрез създаване на т.нар. Net-Zero Industry Academies, както и за по-лесно трансгранично признаване на квалификациите.

И накрая, законопроектът на комисията обявява също така намерението си да създаде "Клуб за критични суровини" с партньори със сходно мислене, за да гарантира "сигурно, устойчиво и достъпно глобално снабдяване" на необходимите суровини за екологичния и цифров преход.

Европейската комисия възнамерява също "да използва пълноценно инструментите за търговска защита", например регулирането на чуждестранните субсидии, което влезе в сила по-рано този месец.

Реакциите на бизнеса

"Европейската комисия най-накрая осъзна необходимостта от действие срещу влошаващата се конкурентоспособност на Европа", коментират за "Капитал" от най-голямата организация на работодателите в Брюксел - BusinessEurope. Според тях ЕС трябва да създаде регулаторно пространство за компаниите да издържат на кризите, вместо да продължава да натоварва бизнеса с допълнителни регулации.

Европейските компании все още се опитват да се справят с високите цени на енергията, инфлационния натиск, прекъсванията на веригата за доставки и продължаващото геополитическо напрежение. "Законът за намаляване на инфлацията на САЩ (IRA) поставя друго истинско предизвикателство пред европейските индустрии. Но надпреварата със субсидии сама по себе си не е решение", смятат от организацията.

Отговорът на ЕК трябва едновременно да се справи с факторите на натиск, произтичащи от по-високите енергийни и регулаторни разходи, както и от дългите процедури за издаване на разрешителни, и да противодейства на фактора за финансово привличане, създаден от IRA. Ако "ЕС не успее да постигне всички тези аспекти, ще загубим още повече позиции в глобалната конкурентоспособност", заключват от BusinessEurope и допълват, че "съюзът трябва да направи всичко по силите си, за да подобри инвестиционните условия в Европа, за да трансформира всички промишлени сектори. По-бързото и опростено планиране и издаване на разрешения трябва да бъдат основен приоритет за успешна трансформация на европейската икономика".