В Космоса може, в Белослав не

Основните аргументи, които се откроиха, са опасенията какъв ще е мащабът на една експлозия, ако движещ се кораб се блъсне в друг кораб с втечнен газ, докато той разтоварва на пирса, както и че проектът до 2011 г. е предвиждал приставането на по-малки кораби. Ерджан Ебатин коментира пред местните медии, че липсват симулации, които да представят евентуалните последици от инцидент. Той обясни още, че ежеседмично в района преминава кораб с ядрени отпадъци. "Как да понеса отговорност, ако същият аварира и удари газовоз на пирса", заяви той. Кметът пък припомни и трите аварии с пропан-бутан, въпреки че инвеститорът разпознава като своя само аварията в село Езерово, следствие на човешка грешка при разтоварване.

Според Милчо Василев и официалната позиция на "Газтрейд" причините за саботирането на проекта се коренят другаде - в отказа от подкрепа от негова страна към кмета по време на предизборната кампания през 2019 г. за поста градоначалник.

От кампания до кампания

"През изминалия период от 2003 г. до проведените през 2019 г. местни избори за кмет и общински съветници община Белослав издава над 20 броя положителни становища по инвестиционните намерения на "Газтрейд" и не е налице нито едно отрицателно становище. Именно опитът за неуспешен рекет (подпомагане за постигане на резултати) от страна на кандидата за кмет и настоящ изпълняващ тази функция доведе до коренна промяна на отношенията община - инвеститор", пише в позицията си "Газтрейд". "Явно за някои субекти, проследявайки процеса на първото изградено от нулата пристанище и виждайки вече финалния резултат, се явиха апетити за кражба на бизнес, каквито не са рядкост през последните години", продължават още от дружеството.

По темата с подкрепата за кампанията кметът заяви, че много ще се радва, ако от фирмата представят доказателства, както и че се е виждал три пъти с Милчо Василев - на курбаните на фирмата през 2016, 2017 и 2018 г., които прави на 15 август заради аварията през 2013 г. в село Езерово.

Василев обаче споделя, че срещу него е била подадена жалба до районната прокуратура във Варна от кмета и от общинския съветник Недялко Липчев за това, че бил заплашвал кмета с убийство. Прокуратурата обаче не предоставила сигнала на собственика на "Газтрейд", тъй като производството се води срещу неизвестен извършител. Пред "Капитал" пък кметът обясни, че през общински съветник е разбрал за заплахи към него, че Василев има пистолет. Василев всъщност има охранителна фирма от 2008 г. за охрана на неговите обекти, има и регистрирано оръжие, но казва пред "Капитал", че никога не го носи със себе си. В крайна сметка разследването е прекратено.

Личните сблъсъци обаче не предполагат обективност по темата с разтоварването на пропан-бутан.

Компания с планове

"Газтрейд" е създадена през февруари 1999 г. Става един от най-големите вносители и дистрибутори на пропан-бутан, зарежда редица големи вериги и има четири складови бази с общ обем от над 16 хил. куб. метра - Костинброд, Асеновград, Горна Оряховица и Белослав. Горивото идва от руската "Газпром" и се превозва по фериботната линия Варна - Кавказ, по която единият превозвач е собственост на братя Домусчиеви и "Химимпорт".

Проектът за пристанище започва през 2003 г., когато е купен първият терен от около 20 декара. С пристанището навлото би трябвало да падне наполовина. Превозването с вагони е по-ограничено като количество. А и по-сигурно е морският транспорт да става с танкери, а не с плиткоплаващи кораби, каквито са фериботите. Пристанището и по-евтините доставки би трябвало да помогнат на компанията да увеличи и износа си към Сърбия и Македония.

В момента територията на "Газтрейд" на Белославското езеро е около 200 декара, като основната част от терените са за необходимите буферни зони и отстояния от населени места, други пристанища и т.н. На 1 км е фериботният комплекс, а държавното пристанище Варна-запад е на 3 км по права линия през езерото. През 2005 г. компанията участва на търг и купува участък от около 4 км от старата жп линия от гара Разделна към Белослав. През 2008 г. междуведомственият съвет към Министерския съвет утвърждава генералния план за изграждане на първото частното пристанище за LPG. Разрешителното за строеж идва през 2011 г.

Настъпва обаче раздяла с другия акционер в компанията, Данаил Колов, като това налага изплащането на сериозна сума за изкупуването на участието му, и работата по пристанището спира за определено време. През 2012 г. компанията продава част от базата си в Костинброд и с парите решава да завърши пристанището. Неработещата от 15 години жп линия е възстановена и става индустриален коловоз на "Газтрейд". Изграждат се резервоарен парк, сгради, компресори, агрегати, помпи. Насипан е и скален материал заради блатистия характер от южната страна на езерото.

От кей на пирс

През 2008 г., когато е разрешено пристанището за кораб с водоизместване 1350 тона, според закона мястото, където се швартова (корабът се връзва за пристанищните съоръжения), трябва да бъде на границата на имота, т.е. разрешението е за кей. През 2012 г. обаче Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата вече е синхронизиран с европейското законодателство и се разрешава строеж във водата. Законът влиза в сила през 2014 г. и се въвеждат две понятия - ново и съществуващо пристанище, като водната опция важи за съществуващото пристанище, но не и за новото.

Василев преценява, че строителството във водата е по-добрият вариант, по няколко причини. От една страна, е по-безопасно, тъй като е по-далече от брега на около 200-300 м и така се намалява рискът от ефекта на доминото. От друга страна, няма да се наложи драгиране на дъното. Така компанията пуска искане за учредяване право на строеж на морското дъно и да се направи т.нар. пирс (мост) навътре в езерото. Корабът да се швартова на 200-300 метра от брега и да се разтоварва по тръби, минаващи по мостик към резервоарите на сушата.

По думите на Василев има и решение по ОВОС от 2011 г. за пирс на 150 метра от брега без ограничение на тонажа на корабите. Получава обаче отказ от министъра на транспорта Ивайло Московски, като министерството не приема пристанището на Василев като съществуващо, тъй като не е регистрирано. Предложението към компанията е да си направи първо кей, за да стане регистрацията, и след това да се направи и съоръжението във водата. Или да се дублират съоръженията и парите.

Далече от фарватера

През март 2015 г. заповед на министрите на транспорта и на регионалното развитие разрешава изработването на изменение на Генералния план на пристанището, включващо пирс. През 2018 г. междуведомственият съвет към МС утвърждава парцеларния план на акваторията.

Междувременно Василев започва да изгражда кейовата стена, която към момента е 42 метра. Прави я заради министерството, което изисква корабно място до сушата преди пирса, като така се ражда идеята впоследствие, след като пирсът започне да функционира, кеят да се използва за генерални товари.

Така от средата на 2017 г. започва и настоящата процедура по Доклад по ОВОС за доизграждане на пристанището, "която касае единствено и само технически елементи по изграждането на пирс" - например изнасянето на пирса по-навътре във водата на 350 метра и на 300 метра западно от вече изградения кей, след като инвеститорът разбира, че кейовата стена и удълбочаването ще са неизбежни. Причината за изнасянето на пирса навътре е, че не му се разрешава да изхвърля драгажните маси на други места освен на собствени терени за разлика от на други, и въпреки че ще му струва по-скъпо по-дългият пирс, ще има по-малко проблем с драгирането.

По отношение на критиките за тонажа на корабите по думите на Василев и в предишно решение по ОВОС от 2011 г. за пирс на 150 метра от брега няма ограничение. И тъй като в Черно море газовозите вече превозват по 5000 тона, такива се предполага, че ще разтоварват и на пирса. По отношение на тонажа той обяснява, че и към момента разтоварва по 5-10 хил. тона пропан-бутан във вагони. Че корабите с различни опасни товари, които влизат в терминалите около Варна, возят по 10-15 хил. тона, както и че корабното разтоварване е много по-сигурно, тъй като при инциденти обикновено огънят и нагряването тръгва от земята. Поредният екодоклад обаче му отнема двойно повече време.

Компетентните ограни, в това число и община Белослав, приемат частите на доклада по ОВОС за доизграждане от 2017 г. Проведено е и обществено обсъждане през януари 2019 г. в конферентната зала на общината, като няма жалби и възражения. От компанията изчисляват, че от 2003 г. до местните избори през 2019 г. община Белослав издава 20 положителни становища по инвестиционното намерение. А до момента процедурите по ОВОС са 6 и са завършили с положителни становища. Забележка по бъдещия пирс има само от Морската администрация и тя е той да бъде на 200 метра от южната граница на фарватера (пътят на корабите).

"Корабното място на пирса беше ситуирано съгласно изискванията. С това изпълнихме единствената забележка, дадена на Експертния съвет на 15 февруари 2019 г., поради което беше отложено приемането на Доклада по ОВОС", пишат от "Газтрейд" до Ерджан Ебатин в края на май тази година. Малко преди кореспонденцията е станало ясно, че е насрочено заседание на експертния екологичен съвет за 8 юни.

Негативната позиция на общината стана известна още преди съвета и инвеститорът взима решение да не се яви на заседанието и да замрази доклада. По думите на кмета на брега на Белославското езеро "Газтрейд" няма пристанище, а складова база, фирмата не може да представи документи за съществуващо такова, а кейовата стена е само 40 метра дълга вместо 200.

Според Василев процедурата по ОВОС предхожда другите процедури. Плановете на Василев сега са да си довърши кея и да си регистрира пристанището и да поиска изменение на генералния план и строеж във водата... на пирс на 150 метра, за какъвто вече има приет ОВОС. А всичко той си обяснява с целта да се бави допълнително проекта. Докато други стъпят на Марс.