Да се огледаме на кръстовището
По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Железният закон на олигархията" е термин, използван за пръв път от немския социолог Роберт Микелс. Той наблюдава какво се случва в Африка след "освобождаването" на държавите там от колониалното управление на европейските държави. Прави му впечатление нещо много странно. Въпреки че африканските държави получават пълната възможност да изградят свободни и демократични институции, които работят в интерес на хората, те правят точно обратното. В огромна част от тях се запазват структурите, които са организирани само в една посока - да източват публична стойност като природни ресурси и държавни пари към една много малка група хора. Железният закон на олигархията гласи, че често дори революциите и радикалните движения не могат да прекъснат порочния цикъл на кражби.
В много случаи един корумпиран режим бива махнат с обещание за "генерална промяна", но новодошлите започват да се възползват от създадените схеми, а понякога дори и ги засилват. Този африкански модел се видя много добре в България през 2008 г., когато Бойко Борисов дойде на власт с обещанието да се пребори с корупцията на тройната коалиция. Стана това, което стана - 11 години по-късно България е проядена от алчна олигархия, епидемия от клиентелизъм и почти пълен разпад на институциите.
"Железният закон на олигархията", разбира се, не е окончателна присъда. В книгата си "Защо нациите се провалят" икономистите Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън разказват как може да се излезе от порочния кръг на обедняване. Оздравяването на всяка институция създава около нея процеси, които произвеждат повече свобода и стойност. Понякога - доста рядко всъщност, държавите имат шанс да променят повече от една институция наведнъж. Аджемоглу и Робинсън наричат този важен, но кратък момент "критичен кръстопът". България сега се намира точно на такъв критичен кръстопът.
Подобно на Африка през 70-те години на миналия век, възможността не значи, че успехът е сигурен. Олигархията защитава и ще защитава яростно железния си закон и всъщност собственото си оцеляване. В този брой на "Капитал" ще видите няколко текста, които показват както дълбочината, до която е разядена България, така и съпротивата срещу първия по-сериозен опит за промяна. Всички те дават възможност да се огледаме какво се случва на "критичния кръстопът".
Темата от корицата разказва в повече подробности за случилото се в "Автомагистрали" - дружество, което показва особената крадлива креативност на предишната власт. Тя не просто използваше институциите за източване на стойност към малка група избрани, но и създаваше нови инструменти това да се случва в особено големи размери. В конкретния случай това е държавната фирма, направена за безпрепятственото усвояване на близо четири милиарда лева (още в темата на броя).
Злоупотребите явно са били във всичко. От тази история ще разберете как компанията, която печели търга да доставя тръбите за газовата връзка със Сърбия, е свързана с един от близките приятели на Бойко Борисов (и негов партньор на белот) - Александър Сталийски. Между другото поне още двама от хората, които са играли на карти с бившия премиер, направиха чудовищни пари от държавата - Валентин Златев и Иван Ангелов.
Един от най-зловещите примери на морален и институционален разпад през последните години е сюжетът с търговията на органи, която се е случвала в България. Тя се е случвала със знанието и пълното бездействие на двама министри и поне две специални служби (прочетете и интервюто със служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров тук).
През последните години на хората, които не са част от олигархията, някак си им вървеше много по-трудно. Добър пример за това е текстът за компанията, която от 20 години се опитва да построи пристанище за пропан-бутан до Варна. Последно искат от собственика да "подкрепи" кандидата на ГЕРБ за кмет в града през 2019. Той не го прави и общината му спира проекта.
Това са част от нещата, видими на кръстовището, на което е България в момента. Добре е да се видят, защото прозорецът за промяна няма да е отворен завинаги.
1 коментар
"Понякога - доста рядко всъщност, държавите имат шанс да променят повече от една институция наведнъж."
Щом не може повече от една, явно това трябва да бъде правосъдната система, за което Да, България говори от създаването си.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.