🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

За интелигентен растеж чрез наука и образование

Или как се разпределят средствата по европрограмата, която ще управлява Министерството на образованието и науката

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Авторът Стоян Цонев е зам. главен директор на Главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" в Министерството на образованието и науката
Една от основните цели на програмата е да увеличи дела на завършилите висше образование на възраст между 30 и 34 години до 36%
1.34

млрд. лв. е бюджетът на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

Безспорно науката и образованието са фактори за растеж и икономическо развитие. Затова и през новия програмен период 2014 – 2020 г. в България ще се изпълнява изцяло нова оперативна програма, в която именно те ще са и основният акцент. Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП НОИР) е поверена на Министерството на образованието и науката (МОН), а общият й бюджет възлиза на 1.34 млрд. лв. (европейско и национално финансиране).

Това е програмата, по която могат да кандидатстват институти на Българската академия на науките и Селскостопанската академия, висши училища, детски градини, училища, общини, неправителствени организации и звена към МОН.

ОП НОИР беше последната програма, за която се взе решение да съществува самостоятелно и разработването й стартира най-късно, но въпреки това - една от първите три програми, които одобри Министерският съвет.

Науката стои в сърцето на новата програма

Първата от трите основни приоритетни оси на европрограмата - "Научни изследвания и технологично развитие" има бюджет от близо 555.4 млн. лв.

Сред приоритетите, които са заложени тук, са повишаването на качеството на научните изследвания и развитието на иновациите. Националната цел е да се постигне устойчив растеж на България, а той изисква целенасочени инвестиции в приоритетни за страната научни направления, квалифицирани изследователи и изобретатели и атрактивна научна среда.

През следващия програмен период ще бъде поставен акцент и върху развитието на приложните научни изследвания. С цел улесняване генерирането на нови идеи в науката и за тяхното приложение в практиката ще се създадат центрове за върхови постижения и центрове за компетентност.

В допълнение на това ще се подкрепя модернизирането на научната инфраструктура и на съществуващите  учебно-изследователски лаборатории на научни институции и висши училища, както и на структури, подпомагащи научноизследователска и иновационна дейност.

Конкретните мерки следва да се съсредоточат върху подкрепа за научноизследователски екипи с доказан потенциал за провеждане на качествени научни изследвания, чиито постижения са получили признание от международната научна общност. Финансирането на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност ще се извършва на базата на независима външна оценка на определен брой идентифицирани предложения в ключови области.

Ще се подкрепят звена, които допринасят за повишаването на иновационния потенциал на икономиката и имат установени партньорски отношения и/или участват в международни и европейски проекти и мрежи. Акцент ще бъде поставен върху изграждането на съвременна научна база, чрез която научните организации и висшите училища ще могат да участват в програмите на Европейския институт за иновации и технологии и в публично-частни партньорства в рамките на програма "Хоризонт 2020". 

В крайна сметка целта, поставена от МОН, с хоризонт за постигане през 2023 г., е наистина амбициозна: най-малко 1.5% от БВП да се заделят за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.  

Повече млади хора с висше образование

Втората основна приоритетна ос - "Образование и учене през целия живот", е с бюджет от близо 484.6 млн. лв.

Тя е свързана с другата водеща цел на новата оперативна програма - да се подобри достъпът до висше образование и да се увеличи делът на завършилите висше образование между 30 - 34-годишните до 36%. Предвиждат се стимули за мотивиране на младите хора да завършат висше образование (стипендии, студентско кредитиране), като особено внимание ще бъде отделено на студентите със специални постижения в науката, инженерно-техническите дейности, иновациите и предприемачеството, изкуството, културата и спорта на конкурсен принцип. Ще бъде насърчено участието на студенти в различни форми на допълнително обучение като студентски научни клубове и изследователски школи. За подобряване на достъпа до висше образование ще бъдат финансирани и дейности на висшите училища, които са свързани с усъвършенстване на моделите за прием, както и за прилагане на гъвкави форми на обучение. Основен акцент ще бъде и мотивацията на младите хора да се реализират в педагогически специалности във висшите училища и въвеждането на комплекс от мерки за стимулиране на същите тези млади педагози да започват работа по специалността си в училищата.

  <#text>

От училището към работното място

В образователната сфера основните предизвикателства са подобряване на постиженията на децата и учениците с акцент върху българския език, математиката и природните науки, както и повишаването на привлекателността на образователните институции. Тук е включен комплекс от мерки, сред които повишаване квалификацията на преподавателите и мерки за кариерно ориентиране на учениците.

В програмата са заложени и мерки, насочени към образователната реформа. На първо място са повишаването на привлекателността и подобряването на качеството на професионалното образование и обучение. Ще бъде дадена възможност на завършващите за по-успешна реализация на пазара на труда.  Стремежът на МОН е насочен към създаване и развитие на схеми за учене чрез работа и чиракуване, като например дуалната система за учене. Дуалната система ще бъде въведена пилотно през следващите 7 години в професионалните училища, като съчетаването на учене и работа ще бъде съобразено със спецификите на българската образователна система, ползвайки опита и на други държави от Европейския съюз. Това пряко ще доведе до намаляване процента на младежката безработица в страната. От друга страна, това ще даде на бизнеса квалифицирани кадри и ще спомогне за привличане на повече чуждестранни инвестиции.

От съществено значение също така е насърчаването на връзките между професионалното образование и обучение, висшето образование, науката и бизнеса, като тук целта е да бъдат създадени реални предпоставки (включително нормативни) за плавен преход от професионалното училище към висшето (с признаване на от страна на висшето училище на наученото в професионалното) и след това към пазара на труда или директно към работното място след завършване на професионална гимназия.

 

С грижа за децата със специални образователни потребности и децата в риск

Третата основна приоритетна ос - "Образователна среда за активно социално приобщаване", ще инвестира чрез ЕСФ общо 246.2 млн. лв. за активно приобщаване и за социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите. Тук основният показател за успешно изпълнение на програмата ще бъде намаляване дела на преждевременно напусналите училище до под 11%.

По тази приоритетна ос се цели изграждане на образователна среда, насърчаваща разгръщането на потенциала на всяко дете и ученик за личностно развитие, както и успешна реализация и социализация. Тя залага и на ефективната интеграция в образователната система на деца, ученици и младежи от етническите малцинства и от други уязвими групи. Със средствата от тази ос се цели по-високо качество и по-добър достъп до образование чрез създаване на подкрепяща среда за образование на деца и ученици със специални образователни потребности.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    today avatar :-|
    Изо Дзадзе
    • - 1
    • + 2

    Какъв растеж? Какво интелигентно с тези "управляващи"? Та тях ги интересува само да вземат някой рушвет от руските проекти. Понеже от ЕС не им дават рушвети, нямат никакъв интерес да им се занимват с програмите. Тия европейци не само не дават рушвети, ами и най-нагло следят да не се крадат европейските пари! Можете ли да си представите? А руснаците какви са готини ... дават ти документ, подпишеш - получаваш нещичко.

    Нередност?
  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1
    • - 1
    • + 1

    От общите приказки за финансиране на "утвърдени колективи" става ясно че ще се въртим в същата проблематика за да се "усвоят някакви пари" и възпроизведе съществуващото статукво. Каква е националната стратегия която ще постави приоритетите? Къде са реалните възможности за пробиви и тези за съвместна приложна научна работа с Европейски изследователски центрове (и не само) за които ше се готвят тези кадри? Развитите Европейски страни в най-дълбоката криза фокусираха финансирането на изследвания и подготовка на кадри в инженерните и природо-математическите науки като инвестиция в бъдещи конкурентни (на САЩ и Азия) технологии и производства. Може би е по-разумно да се търси мястото на България именно в тази насока?

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал