Нови перспективи за ВЕИ индустрията в Европейския енергиен съюз

Произведената енергия ще се интегрира на единен пазар

Младен Минев, адвокатско дружество Kinstellar

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Енергията от ВЕИ ще се подпомага на пазарен принцип.

На 25 февруари Европейската комисия (ЕК) обяви стратегия за създаване на Европейски енергиен съюз (1), част от която е и превръщането на ЕС "в световен лидер в производството на енергия от възобновяеми източници - световен център за разработване на следващото поколение технически усъвършенствани конкурентоспособни технологии за енергия от възобновяеми източници." Кои са по-важните предпоставки за успеха на стратегията по отношение на възобновяемите енергийни източници?

Приемане на нова законодателна рамка

ЕК изрично подчертава, че за изпълнението на стратегията за Европейския енергиен съюз са необходими включително и нови правила за развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), които ще бъдат предложени от Комисията за приемане в периода 2016–2017 г. Все още не е ясно дали те ще бъдат във формата на нова европейска директива, нов европейски регламент, или ще се съдържат в повече от един юридически акт. С оглед на необходимостта от хармонизиране на националните режими на държавите членки и относително краткосрочните резултати, които следва да се постигнат, обаче съответните мерки и правила вероятно ще бъдат включени основно в нов регламент, който би следвало да има пряко и непосредствено действие и да се прилага еднакво на територията на целия Европейски съюз.

Пълноценно интегриране на енергията от ВЕИ в единния европейски енергиен пазар

Изграждането на единен европейски енергиен пазар ще включва и пълноценното интегриране на енергията от ВЕИ чрез прякото участие на производителите на свободния пазар на енергия в условията на свободна конкуренция с другите производители. За постигане на тези цели е необходимо да бъдат развити пазарите за краткосрочна търговия на енергия и да бъде осигурена тяхната ликвидност и работа в реално време. Такива типични пазари са енергийните борси.

У нас действаща енергийна борса все още няма, но според уверенията на КЕВР се очаква да стартира в началото на 2016 г. На борсата ще се търгува електрическа енергия "ден напред". За извършването на борсова търговия "в рамките на деня" обаче ще бъде необходимо да бъдат изменени правилата за търговия с електрическа енергия.

Въвеждане на нов, пазарно ориентиран модел на държавно подпомагане на ВЕИ индустрията

През 2014 г. ЕК прие нови Насоки за държавната помощ в областта на опазването на околната среда и енергетика, приложими от 1 юни 2014 г. до 31 декември 2020 г. Те посочват най-общо при какви условия инвестиция с държавна подкрепа (инвестиционна или оперативна помощ) за производството на енергия от ВЕИ или съхранение на електрическа енергия от ВЕИ ще бъде съвместима с конкурентното право. Насоките нямат ретроактивен ефект и не засягат собствениците на съществуващи обекти за производство на енергия от ВЕИ. Цели се да бъде постигнато поетапното отпадане за в бъдеще, до 1 януари 2017 г., на фиксирания тарифен модел на подпомагане (feed-in tariff).

Така например в периода от 1 януари 2016 г. - 1 януари 2017 г. нови оперативни схеми и мерки за помощи ще са допустими основно когато са налице заедно следните условия: (а) помощта се предоставя като добавка в допълнение към пазарната цена (премия), чрез която производителите продават своята електроенергия директно на пазара; (б) получателите следва да имат стандартни задължения за балансиране (лично или чрез координатор на балансираща група), освен ако не съществуват ликвидни пазари в рамките на деня; и (в) са въведени мерки, за да се гарантира, че производителите нямат стимул да произвеждат електроенергия при отрицателни цени (2). Изключения са предвидени за инсталации с капацитет до 500 kW, както и за иновативни технологии.

От 1 януари 2017 г. оперативни държавни помощи следва да се отпускат основно след тръжни процедури, проведени при условията на свободна конкуренция на базата на ясни, прозрачни и недискриминационни правила. Изключения са предвидени за инсталации с капацитет до 1 MW, както и за иновативни технологии.

Държавите членки могат да предоставят и помощи на производителите на енергия от ВЕИ и във формата на "зелени сертификати", при условие че ЕК приеме, че тези помощи са съвместими с общия пазар. Цената на "зелените сертификати" няма да бъде фиксирана предварително и ще зависи от търсеното и предлагането.

Изграждане на ново поколение енергийна инфраструктура

Произведената енергия от ВЕИ типично нарушава баланса в енергийната система. Европейската комисия отчита, че за намаляване на ефектите от това влияние е необходимо да бъде изградена нова енергийна инфраструктура. Съществуващите европейски електропреносни и електроразпределителни мрежи и съоръжения са проектирани и изградени за пренос/разпределение на енергия от конвенционални източници, подчинени са на централизиран модел с един или няколко производителя и не осигуряват достатъчен междусистемен електропреносен капацитет. Размерът на необходимите инвестиции в енергийната инфраструктура е оценен от ЕК приблизително на 200 млрд. евро годишно за следващите 10 години. Част от тях ще бъдат осигурени с европейско финансиране.

Подобряване на регионалното сътрудничество

Комисията изрично подчертава, че регионалното сътрудничество между държавите, особено в Централна и Югоизточна Европа, трябва да се подобри. За тази цел като свой спешен приоритет ЕК планира да издаде съответни насоки, както и да си сътрудничи активно с компетентните органи в държавите членки. Една от основните цели ще бъде междусистемният електропреносен капацитет да достигне минимум 10% от електрическия производствен капацитет на държавите членки (до 2020 г.) и съответно 15% (до 2030 г.). Към 2014 г. този показател за България е 11% (според данни на ENTSO-E).

Примерът на Е.ОН

В края на 2014 г. Е.ОН оповести стратегията си за глобално преструктуриране, което се очаква да приключи през 2016 г. Целта е чрез отделяне от Е.ОН да бъде обособено ново дружество - Uniper, което ще извършва производство на енергия от конвенционални източници, търговия с енергия, проучване и добив на нефт и природен газ. Е.ОН ще продължи да развива основно дейностите, свързани с производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, изграждане на енергийни мрежи и съоръжения и предлагане на иновативни, високоефективни продукти и услуги на клиенти.

Преструктурирането на Е.ОН ще бъде свързано с редица юридически, финансови и регулаторни предизвикателства, но според думите на изпълнителния директор на Е.ОН Йоханес Тейсен "едно смело ново начало" е необходимо в отговор на драматично променящите се енергийни пазари, технически нововъведения, разнообразните очаквания на клиентите(3)".

Примерът на Германия и Дания

Германия възнамерява да увеличи дела на енергията от ВЕИ до 19.6% (към 2020 г.)/60% (към 2035 г.), а Дания планира (към 2020 г.) 50% от произвежданата електрическа енергия да бъде от вятър. За разлика от Германия и Дания в страните - членки от Централна и Югоизточна Европа, държавната подкрепа е ограничавана със законодателни и административни средства, което e довело най-общо до намаляване на планираните приходи на производителите. Например в Румъния се предвижда спад до 75% към края на 2015 г., което ще изправи 1/3 от производителите пред риск от несъстоятелност. В България са отменени насърченията за почти всички нови обекти за производство на енергия от ВЕИ, включително и тези обекти, които не са били въведени в експлоатация към 6 март 2013 г.

Перспективи при нови условия и в нова среда

Европейският енергиен съюз ще създаде нови перспективи пред ВЕИ индустрията, но и големи предизвикателства. Производителите на енергия от ВЕИ ще трябва да продават произведената енергия на свободния пазар, да извършват дейност в конкурентна среда, да използват иновативни технологии и да участват в конкурентни тръжни процедури за получаване на държавна подкрепа.

(1) Съобщение на Комисията от 25.02.2015 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка относно "Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата".

(2) "Негативна цена" е цената, която производителите са готови да заплатят на консуматорите за потребление на произведената енергия в случаите на много високо производство и много ниско потребление.

(3) В публикация на уебсайта на Е.ОН от 30.11.2014 г.