Увeхналият бизнес с рози
Емблематичният бизнес с розово масло влезе в критична кампания с ограничена дейност на дестилерии и необрани полета с рози
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
- Емблематичното за България производство на рози и розово масло влезе в най-критичната си кампания.
- Огромни залежали количества и затруднена ликвидност ще ограничат годината за много дестилерии.
- Ниските изкупни цени за продукцията и високият разход за прибирането на цвета ще оставят необрани полета в Розовата долина.
"Розоварните предлагат по 1.50-1.60 лв. за килограм рози, но берачите искат 1 лев. За собственика няма да остане нищо, така и ще си изпокапе цветът."
Койчо Коев е един от дребните производители на рози в района на село Долно Сахране край Казанлък и въпреки че е в бранша от 25 години, не си спомня година като тази. А тя наистина е различна. На фона на структурните проблеми в розопроизводството и търговията с масло от последните години корона кризата прати бизнеса на прага на най-критичната година. Огромни залежали количества, липсата на оборотни средства и лошите перспективи на пазара изправиха дестилериите пред безпрецентната ситуация в някои случаи да обявят нулева година, в други да решат да преработят цветовете само от собствените си градини, а в трети - да изкупуват и от фермери, но в по-ниски от обичайните количества. А на ниво земеделие това означава ниски изкупни цени до степен, в която е по-евтино въобще да не бъде прибрана от полетата иначе нелошата реколта от маслодайни рози.
Как ще се развие ситуацията оттук нататък сега зависи от много фактори: корона пандемията успя да блокира продажбите на козметика и парфюмерия от високия клас, което пък намали и поръчките за розово масло и възстановяването едва ли ще се случи за година. А България все по-често е притисната на международните пазари от силната конкуренция на Турция. И от съмненията за некоректни практики на търговци в страната - смесване с по-евтини заместители от други държави или предлагане на друго масло като българско.
Пост ковид сезон на празни обороти
През последните години розовият пазар се сблъсква с проблеми. Добрите цени допреди пет-шест години доведоха до нови инвестиции в розови масиви, които сега по данни на агроминистерството са над 45 хил. дка. Впоследствие цените на розовото масло на международните пазари спаднаха, което пък повлече надолу и цените на самия цвят. Така през последните 2-3 години кампанията по прибиране на маслодайни рози е съпътствана от напрежение, включително и протести. Но миналата година ситуацията драстично се влоши заради пандемията от коронавирус. От една страна, заради по-добрата реколта произведеното розово масло беше повече от обичайното - около 3.5 тона по данни на браншовите сдружения в сектора при между 2.5 и 3 тона за предходни години. Същевременно търсенето на международните пазари се срина, тъй като пандемията доведе до по-малко продажби на висок клас козметика и парфюмерия, включително и заради затварянето на големи търговски центрове и летищни безмитни магазини по целия свят, които са основни канали за дистрибуция.
Така поръчките към дестилериите в България също намаляха, а секторът влезе с високи складови запаси и затруднена ликвидност в настоящата година. "Част от дестилериите въобще няма да изкупуват розов цвят, други ще работят на пълни обороти, но основната част - на между 30 и 70% от капацитета", казва Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика". Пред "Капитал" производители казват, че ситуацията е различна - някои от дестилериите са взели решение да преработят само цвета от собствените си градини, други са започнали и изкупуване, но в по-малки количества и на по-ниски цени. Към момента по данни на асоциацията около 46% от розопроизводителите, които са почти 2900, имат договори за изкупуване на розов цвят. А предвид, че кампанията по прибирането на розите върви към своя край, сериозно наваксване едва ли е възможно.
Между ниските цени и високите разходи
На първото ниво от бизнеса - розопроизводството, се вижда закъснение на розобера с около две седмици. Но много по-големият проблем е сегашната пазарна ситуация - тя се отразява пагубно до степен, в която фермери буквално започнаха да изрязват масиви с рози, обявявайки нулева година, след четиригодишен цикъл на падащи цени. "Трета година изкупните цени вървят все надолу и надолу. Първо бяха 2.50 лв. за килограм, после 2 лв., а тази година - 1.50 лв.", разказва Христо Кралев, който е един от големите производители в района на Павел баня с 240 дка рози. По думите му минималната цена, която берачите искат, за да се включат в розобера, е 80 стотинки на килограм. "Но няма работна ръка в региона, ние взимаме хора от Сливен и от други области и като добавиш транспорта, този разход расте", казва още Кралев. Така той е взел безпрецентното решение да обяви нулева година през 2021 г. и да изреже масива си с рози, очаквайки кампанията за следващия сезон. Изрязването на розите е временна пауза, която дори е препоръчителна за тяхното подмладяване, и все още не означава изкореняване. "Пак ще имаме разходи, но те ще са по-малки", казва Кралев. Действително в настоящата ситуация неприбирането на розовия цвят е вариантът с най-малко разходи за много производители.
Койчо Коев, който е отдал своите три декара с рози под аренда, разказва, че през тази година те няма да бъдат прибрани и от наемателя. В пика на прибирането на розовия цвят все още в голяма част от полетата розоберът не е започнал въобще или е в ограничени количества. А преди седмица производители проведоха импровизиран протест с публично унищожаване на насаждения.
Производители казват, че вариантът да преработят розите "на ишлеме" в някоя дестилерия e свързан с допълнителни разходи за изваряването. Той е подходящ само за онези, които имат контакти на международни пазари и свободни средства, а такива са малцина, както и, разбира се, за големи розопроизводители, които могат да осигурят количества цвят за преработка.
"Розопроизводството е доста трудоемък отрасъл, почти целият труд е ръчен. За моя масив от 240 дка са ми необходими около 130-140 розоберачи, но през последните години не можем да ги намерим", казва Христо Кралев, според когото липсата на работна ръка реално води до ситуация и в предходни години да не може да се прибере цялата реколта от полетата. Действително от години фермерите от този бранш разказват, че сезонната работа на българските селскостопански работници в чужбина и предпочитанието им да работят в други отрасли - например брането на череши, което е далеч по-малко трудоемко от розите, затрудняват изключително кампаниите по розобера. Много от работниците в Розовата долина са "внос" от други области на страната, което води или до допълнителни разходи за транспорт, или за настаняване, и то в период, когато в Казанлък и Карлово протичат традиционните фестивали на розата и търсенето на хотели и къщи за гости е високо.
Пазар с много неизвестни
Когато в началото на тази година се очертаха проблемите на розовия пазар, бяха водени разговори за държавна субсидия за сектора. Така в края на април Управителният съвет на фонд "Земеделие" обяви, че стартира нова помощ de minimis за 3 млн. лв., чрез която ще се дава на дестилериите по 0.30 лв. за килограм за изкупуване на розов цвят като максимумът за едно предприятие е 150 хил. лв. Според преработватели обаче правилата за тази помощ вероятно ще доведат до много нисък интерес към нея. Причината е основно в изискването да бъдат преработени поне 70% от миналогодишното количество рози, което бе и по-високо от обичайното, а пазар за това по-скоро няма. По неофициална информация вероятно само три дестилерии ще се възползват от държавната помощ през тази година. На ниво браншови организации - правителство е била обсъждана и схема за подпомагане през ББР - да бъдат отпускани кредити за оборотни средства срещу залог от произведеното розово масло. Това обаче не се е реализирало.
Колкото до очакванията за международния пазар, вероятно и през тази година продажбите ще са трудни, доколкото възстановяването на парфюмерийния сектор зависи пряко от съживяването на туризма и луксозната търговия. Но проблемите на България не са ограничени само в пандемичната обстановка. През последните години страната губи конкурентоспособност на международните пазари, най-вече спрямо съседна Турция. Едната причина е в спадащия курс на лирата, а другата - субсидиите за тази продукция там, които освен на ниво селско стопанство, са и свързани с експортно подпомагане на преработена продукция. Така според представители на бранша именно дестилерии от съседната страната излизат на международните пазари и с оферти дори и за около и под 5 хил. евро за килограм масло, които са по-ниски от "българските цени"- около 6 хил. евро през последната кампания заради по-ниската себестойност.
От години в България има съмнения и че местното розово масло се смесва с продукция от държави или се представя за българско. Това обаче на този етап не е доказуемо. Като превантивна мярка браншът предлага да бъде създаден отделен митнически код за българското розово масло, което е и със защитено географско указание в ЕС, защото така би могъл да се контролира произходът, включително и на база произведените количества в страната.
Колкото до прогнозите в сектора, те са по-скоро песимистични заради натрупаните в годините проблеми и настоящата ситуация. "Перспективите в сектора според мен въобще не са добри. Изглежда, през последните години се стигна до свръхпроизводство, а реализацията на розово масло е трудна", смята Христо Кралев. А според негов колега вероятно част от производителите ще се насочат към други култури в следващите години. Но това ще е напълно пазарно движение, защото в бизнеса е логично, ако няма търсене и рентабилност, да се пренасочиш. И дотациите от държавата по-скоро отлагат решението на свръхпроизводството и слабото търсене.
1 коментар
Фабрика под небето или как каналите за дистрибуция следват поведението на клиента. Забавянето на беритбата вече е закономерност, която се случва всяка година; а подобрителят към женския тип сладки парфюми с произход BG не формира висок пазарен дял, изискващ действия по-различни от малки ежегодни корекции в технологията на отглеждане.
Парфюмерийната и козметична промишленост, също както при винарството, разчитат на запаси за компенсиране през хладните години, когато реколтата в някои области е извън препоръчителните технологични параметри. Примерно, тази година, площите върху по-кисели почви, както и тези с по-предпланинско влияние на хладния бриз, макар и да формират цвят, не могат да бъдат преработени по обичайната технологична схема (нестандартната продукция изисква повече ресурс - т.е. намаляване сравнителни предимства). И докато беритбата на лозята може да бъде отлагана до момента на натрупване на нужния захарен градус, то при розовите храсти е налице липса на топлина през точно определена изискваща топлина и слънчево греене фенофаза, която след отшумяването не може да бъде компенсирана.
Удължаването на зимата чрез хладна пролет забавя фенофазите и намалява темепературната сума, нужна за синтез на сладките и ароматни Биологично Активни Вещества, които фактически са определящи за високото качество на българската суровина (венчелистчета), която я отличава от характеристиките на розоварните продукти в другите държави. Удължаването на фенофазите не води до натрупване на БАВ в по-късен период (както при другите култури) предвид невъзможност на активиране на бързопреходни ензими, изискващи по-висока температура. Т.е. това е предварително условие към началото на вегетацията, а при пшеница и лозя е вследствие и с възможност за изчакване към края на вегетационния период. Така националната гордост се самокоригира по количество, за да не заприлича на по-киселите аналози, които се наричат конкурентно производство.
Предвид силно увеличените валежни норми, и свиване на сезонните амплитуди на годишна база, вероятно се касае за устойчива тенденция, като това, предвид силно ограниченият ресурс от берачи, сигурно ще наложи съкращаване на площите с розови насаждения върху кисели почви на хладни местообитания (алкалните калциеви почви, частично подобряват способността за синтез на феноли, алкохоли, и БАВ при гранично ниски температури). Освен това, качеството на натрупаните аромати във венчелистчетата е в зависимост от резервните хранителни вещества натрупани през предходната година - тазгодишната хладна пролет е предпоставка за влошено качество през тази година, каквото ще е и през следващата година, ако лятото е особено хладно (каквото се очертава да бъде). Това предполага повишени изисквания към комплексно торене (NPK) - няма да е достатъчно само подхранване (N) май-юни; предвид, че междуредията са с постоянен тревен чим - торенето може да е само листно; а, резитбата след цъфтежа трябва да е по-щадяща, за да не ограничава фотосинтетичния капацитет (на фон настъпило торене) и едновременно с това да не стимулира към изтощаващ буен втори прираст. Но това са детайли, които трудно могат да бъдат приложени при конкретните условия, защото, са извън обичайния опит на извършващите резитбите - те обикновено залагат на стимулиране на добивността през следващата година - в случая е обратното - следващата година растенията трябва да са малки, защото, ще са запасени с малко хранителни в-ва от очертаващото тазгодишно студено лято.
Справка: Растениевъдство, 2013, АУ, Янков, Делибалтова, Тахсин, стр. 318
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.