Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

Управлението на риска в земеделието: Близо 60 млн. евро за застраховане и взаимен фонд

През 2024 г. трябва да започне удръжка на 1.5% от директните субсидии на фермерите

Капитал

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко

През тази година трябва да заработят двата основни инструмента за управление на риска в земеделието - застраховане и взаимоспомагателен фонд.
Заложеното публично финансиране е близо 60 млн. евро от удръжка на 1.5% от директните субсидии и друго подпомагане от ЕС и националния бюджет.
От земеделците ще се изисква съфинансиране на застраховките и участие с вноски във фонда.

Съфинансиране на премии за застраховане на широк кръг от фермери и създаване на взаимоспомагателен фонд, който да подпомага производителите при непокрити климатични рискове и загуба на доход при резки пазарни колебания. Така изглеждат двата основни инструмента в системата за управление на риска в земеделието, която трябва да заработи през тази година.

В изпратените преди коледните празници промени в стратегическия план за сектора, който разпределя еврофинансирането до 2027 г., за целта са предвидени почти 60 млн. евро публично финансиране - чрез директно подпомагане от националния и европейския бюджет и чрез удържане на 1.5% от директните субсидии на фермерите. Но в системата се предвижда със самоучастие да се включат и самите земеделски производители. Както и да се финансират с евросредства превантивни дейности и мерки в конкретни отрасли.

Как ще изглежда моделът

По темата как да се управлява рискът в земеделието се водят дебати от години. Но съществуващия модел в момента се изчерпва с частично съфинансиране на премии за застраховане в някои специфични сфери, като например лозарство, както и изплащане на държавни помощи при 100% унищожени площи от природно бедствие. Сега плановете са този модел да се промени.

На концептуално ниво в стратегическия план за земеделието, който разпределя еврофинансирането в сектора до 2027 г., са заложени няколко взаимно допълващи се инструмента, чиято цел е по-широк обхват в селскостопанския сектор, но и покриване на рискове, които са извън природните бедствия - например загуба на доход заради резки пазарни смущения.

Другата голяма разлика е, че ще се покриват и частични загуби, а не само такива от напълно унищожена реколта. Това ще става основно през два вида подпомагане - осигуряване на финансиране за застраховане и учредяване на взаимоспомагателен фонд към фонд "Земеделие". В допълнение към него ще действат и други по-малки схеми за подпомагане в секторите лозарство и плодове и зеленчуци.

Какво ще обхваща застраховането

В стратегическия план сега е заложена интервенция "Инструменти за управление на риска в земеделието", за която според изпратените в Брюксел преди коледните празници поправки са предвидени 59.95 млн. евро публично финансиране. Те ще бъдат разпределени между два инструмента - застраховане и създаване на взаимоспомагателен фонд.

По инструмента за застраховане се предвижда осигуряване на съфинансиране за премии по застраховане на земеделски стопанства. По схемата ще се отпуска субсидия от 65% от застрахователната премия за секторите животновъдство, плодове, зеленчуци, тютюн и етерично-маслени култури и 50% за останалите отрасли, включително зърнопроизводството. Кандидатите могат да бъдат малки, средни и големи стопанства или групи на производители, като условието е да са регистрирани като земеделски производител и да са подали заявление за директни плащания в годината, в която кандидатстват за съфинансиране на застраховка. Целта е това финансиране да бъде осигурено за поне 5500 земеделци в страната до 2027 г.

В измененията на стратегическия план е посочено, че единствените "изключени" кандидати от това подпомагане са онези, за които е предвидено подпомагане за застраховане по други мерки. Едната такава група са фирмите от лозарския сектор, които и през настоящия програмен период биха могли да получат субсидия за съфинансиране на застрахователни премии, като по схемата са предвидени малко над 600 хил. евро. Другата опция е в сектор "плодове и зеленчуци", където чрез схемата за подпомагане за групи и организации на производители също е предвидена подобна възможност.

1.5% от директните субсидии - във взаимен фонд

Вторият инструмент за управление на риска, който ще прилага България, е създаването на взаимоспомагателен фонд към фонд "Земеделие", който ще се финансира чрез различни източници. От една страна, в него ще се пренасочват 1.5% от директните субсидии на фермерите до 2028 г. Тази сума в предходния програмен период беше удържана за кризисния резерв на ЕК и изплащани като субсидия в случаите, когато не е имало извънредна ситуация. Сега парите ще отидат за фонда, към който се предвижда със свои вноски да участват и самите земеделци. Възможно е допълнително национално съфинансиране и използване на други инструменти.

Във въпросния фонд ще могат да участват и получават финансиране стопанства от всички отрасли, включително малки, средни и големи. Но при големите производители ще има ограничение: те ще могат да получават подпомагане само до "доходността на средното земеделско стопанство".

Предвижда се генерираната сума във фонда да се използва в няколко направления. От една страна, чрез нея ще се осигурява финансиране за противоградовата защита като превантивна дейност, а от друга, ще се подпомагат земеделци при различни ситуации, които са загубили поне 20% от продукцията или дохода си.

Така например компенсация ще може да се получава при загуба на доход при климатични и катастрофични събития, които не са покрити от застраховка. А друг покрит риск ще бъде загубата на доход при "внезапни пазарни колебания" - срив на търсенето, свръхпредлагане или рязко спадане на цените при определени сектори: плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца, лозя, гъби и пчелен мед. Предвижда се възможност фондът да отпуска и безлихвени краткосрочни кредити при "временен недостиг на доходност", е заложено в измененията на стратегическия план.

Какво предстои

По план застрахователните мерки и взаимният фонд трябва да заработят през 2024 г. Преди да се случи това обаче, е необходимо приемане на законодателство за дейността на фонда, като към момента още няма представен проект. Заради все още несъздадения фонд за кампания '23 няма да бъде удържана вноска от 1.5% от директните субсидии на фермерите, които се изплащат в момента.