Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

След 10 години: край на безсмислените ограничения за купуване на ниви от чужденци

Съдът на ЕС отмени популистките изисквания за 5-годишна уседналост за купувачите на земеделска земя в България, въведени през 2014 г. от БСП, ГЕРБ и "Атака"

Ани Коджаиванова

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко

Поправката бе безсмислен политически популизъм, който нямаше никакъв ефект.
Чужди граждани можеха и досега да купят земеделска земя през регистрирани в страната дружества и с български съдружници.
Според СЕС налице е ограничение на свободното движение на капитали, но и на правото на свободен избор на местожителство.

Загубено време на европейските институции и загубени пари на европейските данъкоплатци. Това е, общо взето, равносметката от ограничението за закупуване на земеделска земя от чужденци в България, въведено преди десет години по инициатива на БСП и с подкрепата на ГЕРБ и "Атака". То бе отменено от съда в Люксембург в края на миналата седмица, защото противоречи на европейските правила.

Обявената цел на поправките от 2014 г., които въведоха изискване за 5-годишна уседналост за всички, които искат да купят земеделски земи в страната, бе напълно популистка: да се попречи на "богатите западноевропейци да изкупят плодородните български ниви", чиито цени тогава бяха по-ниски от тези в други държави. Реално обаче нито имаше вълна от желаещи да купуват ниви в България, нито пък поправките попречиха на някого - всички чужди граждани, които искаха да придобият земеделски земи в България, лесно ги придобиха с регистрирани в страната дружества и с български съдружници. И то не само граждани на ЕС. Един от големите зърнопроизводители в България например, "Хера агро", преди години безпроблемно бе придобито от китайската "Тиендзинска група за хранителни продукти".

В крайна сметка този безсмислен политически популизъм донесе само пореден белег по и без това покритата с белези репутация на България като страна с несигурно върховенство на закона и оттам непривлекателност за инвеститори.

Предисторията

"В името на целокупния български народ, в интерес на всички български граждани и техните деца, поколeнията преди нас и тези след нас, на родината, на българските герои и извоюваната с кръв и страдания независимост, от "Атака" предлагаме мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица." С тази показно "патриотична" декларация лидерът на "Атака" Волен Сидеров в края на 2013 г. предложи забрана за покупка на ниви от чужденци, вкл. граждани на ЕС. Последните трябваше да получат това право от началото на 2014 г. по силата на договора за членство в ЕС.

Че ограничението е напълно безсмислено беше ясно за всички. Че противоречи на правото на ЕС - също. Но все пак с подкрепата на ГЕРБ (чието правителство разчиташе на "златния пръст" на Сидеров тогава) и БСП (те пък от чист популизъм) мораториумът мина, само за да бъде отменен от Конституционния съд няколко месеца по-късно.

Малко след това обаче - по инициатива вече на БСП и с подкрепа от ГЕРБ и "Атака" - бяха гласувани промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Въведеният тогава нов чл. 3в казва, че "право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години", като правилото не се прилага само при наследяване по закон.

Последиците бяха ясни: Брюксел започна наказателна процедура, тя извървя целия си път, стигна до съда в Люксембург и в края на миналата седмица той очаквано отмени ограничението.

Решението на Съда на ЕС

Решението на Съда на ЕС (СЕС) идва след преюдициално запитване от Районния съд в Бургас. То е по дело, заведено от австриец.

Бургаският съд мотивира промените в закона, като посочва, че целта им е да гарантират, че няма да има спекулативни сделки, че земеделски земи ще продължават да се използват съобразно тяхното предназначение и да няма да бъдат продадени на чуждестранни инвеститори, които биха я използвали за други цели. В противен случай има риск обработваемата земя да намалее, а български земеделски производители да изчезнат, смятат местните магистрати.

Според СЕС обаче текстът в закона не гарантира посочените цели. Той задължава купувачът да е живял последните 5 години в страната, но нито въвежда задължение имотът да се експлоатира лично, нито пък гарантира сам по себе си, че земеделските земи ще продължават да се използват съобразно тяхното предназначение. И стига до извода, че поправката "ограничава не само свободното движение на капитали, но и правото на приобретателя да избира свободно своето местожителство, което при все това му се гарантира от член 2, параграф 1 от Протокол № 4 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г."

Сбъднати "пророчества", но по друга линия

И все пак посочените от местните магистрати рискове до известна степен се сбъднаха. Но не заради чужди, а заради находчиви български инвеститори, които през времето, в което законодателите популисти водеха битка с имагинерни чужди "посегателства", успяха да свръх окрупнят земеделските земи в страната до най-високите нива в ЕС.

Само за пример: за десет години броят на физическите лица - земеделци, се е свил три пъти, а фермите в България са намалели с 65%, но пък обработваната земя средно от ферма се е утроила, според анализ на МЗХ. Дребните фермери обработват едва 45 хил. ха земя срещу 3.8 млн. ха, контролирани от най-едрите.

Едва 1.5% от всички земеделски дружества в страната контролират 80% от земята и взимат половината от всички земеделски субсидии. За последните десет години само 10 агрокомпании са си поделили почти половин милиард лева субсидии.

България вече е страна с почти изцяло индустриален монокултурен земеделски профил - зърнените и маслодайни култури заемат 90% от обработваемите земи, като голяма част от продукцията се изнася, а делът на фермерите, които гледат пресни зеленчуци, бобови растения, картофи и кореноплодни намалява всяка година. Резултатът е в чиниите ни.