🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.
съфинансиран от Европейския съюз

Земеделие: годината на златните житни класове

Топ 20 на класацията през 2022 г. се доминира от зърнения сектор и това не е изненада предвид резкия скок на борсовите цени след старта на войната в Украйна

Земеделие: годината на златните житни класове
Земеделие: годината на златните житни класове
   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Компаниите от зърнения сектор дълго ще помнят 2022 г. Руската инвазия в Украйна донесе сериозни трусове в региона, но и позлати житните класове в България (и не само). През пролетта на 2022 г. борсовите цени на зърното се изстреляха нагоре и счупиха всички тавани, преди плавно да започнат да се нормализират през втората половина на годината и да паднат още през 2023 г. Това реално бе втората поредна добра година за сектора, като предходната се отличаваше с рекордно изобилна и качествена реколта и силен пазар.

Така без изненада и годишната класация на най-бързо растящите малки и средни компании в сектора на селското стопанство през 2022 г. отново е силно доминирана от дружества от зърнения и маслодайния сектор - производители и търговци. Реално такива са близо две трети от компаниите в топ 20. Доста по-слабо в сравнение с по-стари издания на класацията е представен животновъдният сектор, като с по-добри резултати видимо се отличават няколко птицевъдни стопанства. Изцяло липсва секторът на зеленчуците, на лозарството, пчеларството, на билките, сушените плодове и т.н. А секторът на плодовете е представен с една компания.

Средният ръст на приходите на земеделския топ 20 е малко над 230% - двойно повече спрямо предходната година. Но забележителна е динамиката на печалбите на тези 20 компании - тя е средно 12 пъти по-висока спрямо 2021 г. Добрата година води и до малък ръст на заетите - броят им нараства средно до 28 души в компания при 24 година по-рано.

Първата петица

Лидерът в класацията е ямболската "Зърнени храни-99" - земеделско дружество за производство, съхранение и търговия със зърно, семена, препарати за растителна защита и т.н. от групата на големия производител на олио "Папас олио" на Георги Ташев. То отчита забележителните над 2000% ръст на приходите - от 2.2 до почти 48 млн. лв. Печалбата скромно се повишава с около 50% до 386 хил. лв.

На второ място е "Херон" в с. Оризово, която е сред големите производители на пастети, гъши дроб и патешко месо със затворен цикъл. Фермата е основана през 2004 г., впоследствие изгражда и птицекланица, а от 2016 г. - и завод за консервиране. Днес тя е сред големите производители на пастети, гъши дроб и патешко месо със затворен цикъл. Компанията е собственост на Слав Ячев и работи основно за износ. Заради голям едкократен дивидент през 2022 г компанията отчита над 580% ръст на приходите - до 46 млн лв, а печалбата скача до 15 млн лв при едва 400 хил година по-рано.

Трета в класацията е създадената през 2016 г. "Аксереал България" - филиал на френската "Аксереал", която е най-големият земеделски кооператив във Франция (с годишен оборот от 3 млрд. евро) и широка международна дейност. Специализиран е в отглеждането и преработката на зърно за пивоварната, хлебопекарната и животновъдната индустрия. В България дружеството продава висококачествени семена и през 2022 г. отчита 340% ръст на приходите до 4.4 млн. лв. и малка загуба след близо 660 хил. лв. минус година по-рано. Компанията е наела и нови служители - вече 7 при 3 година по-рано.

На четвърто място се нарежда "Инвест агро ДС", която обработва около 5500 дка земя в област Търговище. Посоченият сектор е отглеждане на семкови и костилкови плодове. Дружеството е регистрирано през 2019 г. и е собственост на Свилен Димов, който в края на 2022 г. регистрира и друга земеделска компания - "Феникс агро".

Поставената на пето място "Пенелопа милк" от Сливен е сред малкото компании в класацията с животновъден профил. Дружеството в част от "Пенелопа груп" на местния едър бизнесмен Янко Лолов, която има разнообразен профил - компаниите в групата се занимават със земеделие и овощарство, производство и търговия на ядки, сушени плодове, захарни изделия, а също и със строителство и туризъм. "Пенелопа милк" отглежда близо 2000 млечни крави от високопродуктивната порода холщайн в село Елхово, като амбициите е бройката да се удвои. На фона на масово страдащите от редица трудности млекопроизводители в България "Пенелопа милк" отчита 240% ръст на приходите до 14.3 млн. лв., излиза на печалба близо 2.5 млн. лв. при 3 млн. лв. загуба предходната година. Дружеството ползва собствен фураж - от земеделската дейност на групат

Смесена картина в средните позиции

Средната част на класацията е поделена поравно между компании от зърнения сектор и такива от животновъдния. Сред първите са "Агромакср" от Павликени на Румен Рашков, което отчита 240% ръст на приходите до над 32 млн. лв. и троен ръст на печалбата до 2 млн. лв; "Агро - тера груп" от с. Алтимир на Нина Петрова, което обработва почти 8 хил. дка земя във Врачанско, "Агротерра" на добре познатия в Карнобатско бизнесмен Веселин Янев, добричката "Трансагро 2001" на Атанас Минчев, както и "Алтимир-БС", отново от с. Алтимир, която обработва 23 хил. дка в Северозападна България. Дружеството е собственост на бизнесмена Светослав Илчовски, чието име нашумя преди няколко години, след като той направи публични разкрития за корупция в края на мандата на последния кабинет "Борисов". Зърнената група допълва "Търговска компания" от село Ресен - част от "Амета холдинг". Тя е собственик на няколко птицеферми, на компанията "Пилко" в Разград (с търговската марка "Лудогорско пиле"), на фуражния завод "Росица" - Павликени, и др.

В животновъдната група попадат свиневъдното дружество на месопреработвателя "Бони холдинг" - "Бони Ферма Никола Козлево" в едноименното село, където се угояват 67 000 свине годишно, както и "Уником" на Шенол Чобан, който отглежда телета в разградското село Владимировци. Фермата му е сред най-големите в Лудогорието. Компанията обаче е и зърнопроизводител, което със сигурност подкрепя мощно приходите й.

В списъка са и още няколко птицевъдни компании като хасковската "Хеликс" на Иво Иванов и Катерина Иванова и производителите на яйца "Джени ово" в с. Панаретовци до Сливен, собственост на Стоян Стоянов. Фермата е с капацитет 350 хил. яйца дневно, като произвежда и собствени фуражи за кокошките носачки.

В дъното на класацията доминират отново дружества от зърнения сектор, както и от маслодайния. "Агрос грейн груп" е дъщерна фирма на "Агрос" на Таня и Владимир Вангелови, която се занимава с продажба на препарати за растителна защита, семена, торове и търговия със селскостопанска продукция. Дружеството преработва слънчоглед в комбинация със зърнобаза. "Тиватрейд" пък произвежда високопротеинови продукти за фуражната промишленост от растителен произход като слънчогледов шрот и зърнени фуражи в завода си в Чирпан, но и търгува с всички видове житни култури.

Кръгът се затваря

Отсега е ясно, че тенденцията за мощна доминация на зърнените дружества в класацията на най-бързо развиващите се земеделски компании надали ще се запази и през 2023 г., която бе далече от добра за зърнопроизводителите. Очакванията високите борсови цени да останат накараха много компании да задържат количества в складовете с надеждата за големи печалби. След първоначалния трус от войната обаче пазарът се успокои и през 2023 г. цените паднаха дори до под нормалните стойности от предишни години, тъй като и Украйна, и Русия разпродават евтино зърното си, за да финансират войната.

В добавка въвеждането на безмитни коридори за внос на украинско зърно в Европа удари силно източноевропейските стопани. В България най-силно пострадаха производителите на слънчоглед, които твърдят, че пред евтината конкуренция са принудени да продават под себестойност. Към тези проблеми пък се добавят и по-скъпите горива, торове и препарати за защита, както и все по-изискващите зелени агрополитики на Брюксел. А неблагоприятното време през пролетта причини и срив в добивите от слънчоглед и царевица. Всичко това доведе до масови вълнения и протести в сектора през 2023 г. А това със сигурност ще се отрази на финансовите резултати на дружествата.

Все още няма коментари
Нов коментар