Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Здравейте, отваряме нов блог, който ще представя новата поредица на "Капитал", Център за либерални стратегии и Институт Отворено общество. "Пътеводител 2020" е жив, отворен проект, в който сте поканени да участвате.
Малкото е новото голямо
Има моменти, когато най-сигурният начин да се изгубите в един град е да се опитате да се ориентирате по карта. Картата има твърде малко подробности, в нея улиците са просто едни чертички с различна дебелина, които по нищо не приличат на къщите, край които стоите, докато търсите посоката си. В опита си да се справите с абстрактността на картата, вие я захвърляте в най-близкото кошче, пред което попадате отново няколко часа по-късно и още по-изгубени. Защото този път сте се опитали да усетите града, вървейки след детайлите му - фасадите, витрините, хората, кафенетата.
Следващия път опитайте с пътеводител – те са пълни с разкази за ъглите и за маршрутите, по които се стига до тях.
Сега си представете си, че не става дума за град, а за нашето собствено общество. Можем да му начертаем карта по разнообразни макропоказатели. Така ще го населим с работници, служещи, бизнесмени, електорати и ще променяме картата, според икономическите цикли. И винаги, когато открием, че хората никак не приличат на тези големи групи, в които картографирането ги е вкарало, ще трябва да избираме между картата и хората. Дълго време избирахме все картата, тоест макропоказателите (според които икономиката върви нагоре, ситуацията в България се нормализира, а хората са нещастни).
За да проумеем реалността и да можем да се ориентираме в детайлите, ние предлагаме да изхвърлим картата и да се опитаме сами да си направим пътеводител.
Всичко започна от една книга – „Microtrends” на Марк Пен.
Какво е микротренд?
Най-вероятно сте чували за порно маниаците и приемате, че има избиратели, които всеки път гласуват различно...
Микротренд е обществена група с ясна идентичност и определено поведение, нужди и желания, на които пазарът и политиците в момента не съумяват да отговорят. Това са тенденции, отразяващи промяната в навиците и избора на много от нас.
Микротренд е силата на малките групи, на нишите. Триумфът на личния избор и индивидуалното над масовото. Казва го авторът на книгата, вдъхновила нашия проект. Марк Пен е световно име в областта на политическия PR и социологията.
Всъщност това, което предлага Пен преди 12 години е смяна на перспективата: вместо да залагаме единствено на големи и представителни групи, нека да адресираме малки, но жизнени общности. Иначе казано - „Малкото е новото голямо”. Другото пътеводно изречение на Пен е
“Избирателите не са глупаци”
В книгата си, Марк Пен разказва днешното американско общество през 75 микротренда (ниши), кристализирали около личен избор или поведенческа характеристика – “Младите плетачи”, “Домашните любимци – новите деца”, “Офис любовниците”, “Бившите затворници”, “Умерените мюсюлмани”, “Мигриращият електорат”, “Работещите от вкъщи”....Определянето им стъпва здраво на цифри – за Пен социологически важен е прагът от 1%. Достатъчно е един процент от хората, встрани от масовия вкус, да харесат някой филм, книга или партия, и вече можем да говорим за “бестселър”, иначе казано, микротренд, който е в състояние да повлияе върху цялото.
Как така съвсем малки групи могат да доведат до създаването на нови пазарни продукти, нови политически и рекламни послания, нови бизнес стратегии?
Да се движиш с велосипед в София може да си остане само опасна ексцентричност, но когато хората на колела станат достатъчно много, за да променят ситуацията на пътя, когато поискат велоалеи от общината и стойки за колела от работодателите си, а търговците започнат да предлагат стоки специално за тях, тогава говорим за микротренд. Микротрендът е разпознаваем по това, че има пазарен, социален или политически ефект.
Малките групи определят бъдещето ни. Колкото по-скоро ги разберем, толкова по-добре ще се справяме със социалния пейзаж през 2020 година.
Социологическите изследвания показват, че българите отказват да се разпознават в големи групи – те не искат да бъдат работници, селяни, служещи, бизнесмени, дори когато са такива. Живеем в общество, в което повечето наричат себе си „обикновен човек”.
В коя група си
Нашият Пътеводител 2020 вярва, че всички ние сме необикновени хора. Той се опитва да открие тъкмо малките групи, формирани около индивидуалния избор и интересите на необикновените хора. Търсим микрологиката, разумните модели, които определят поведението и позицията на хората днес.
Съвместният ни проект ще разглежда под лупа новите феномени, вкусове, потребности и нагласи, които имат потенциала да променят българското общество.
Познавате ли хора, които отказват да се женят? А такива, които се женят с все по-пищни церемонии? Хора, които отказват да си купят мобилен телефон и такива, които непрекъснато си купуват най-новите модели? Звучи парадоксално, но точно такива малки ниши могат да ни разкажат какво се случва около нас. И какво ще ни се случва съвсем скоро.
Всеки може да се разпознае в една или няколко подобни групи. Затова ви предлагаме да участвате - нека заедно откриваме различните физиономии на обществото, в което живеем. Представете си го като игра, в която търсим сили, които ще променят света ни.
27 коментара
Заинтригуван съм и то много от новата рубрика. Мисля обаче, че ще е трудно да го направите както трябва.
Пожелавам ви успех!
:)) А как "трябва"? ;)
Пиша с лявата ръка, запознах се с приятеля си в интернет и не ям месо. Не се шегувам и това е най-смешното! :))))
Рубриката е любопитна. Аз самия съм левак 100%, всичко правя с лявата ръка, като по силно ми е развито дясното полукълбо на мозъка, което не означава, че съм по-различен, а по-интересен и по-умен разбира се.....
Тоест, самото понятие "микротренд" ми се струва мъгляво и доста променливо във времето. А и затова сме човешки същества, защото постоянно се учим, развиваме, променяме си навиците и "определеното поведение". Познавам хора например, които уж тръбяха че ще вдигнат най-пищната сватба, а после така се скътаха че никой дори и не разбра че са сключили граждански брак. Други пък упорито "отказваха да си купят мобилен телефон", до момента в който не се престрашиха, че после даже и пристрастиха и сега не мойш ги спря - "непрекъснато си купуват най-новите модели" :-) И прочие и прочие, наблюдавам един постоянен кръговрат, едно преливане от една група в друга... вкусовете се сменят, модите идват и отминават и същото и с тенденциите и "трендовете": не мойш ги улови в никакво "социологическо изследване", поне не в България :-)
Браво на инициативата която сте запоянали :)
Инициативате е интересна. 1% ми се вижда доста. Дори и да е 1% - от какво. В БГ официално живеят над 7 млн, но всички знаем, че сме максимум 6. Трябва да махнем децата ... 5.5, т.е. 55000 е размера на група, която прави микротренд.
Толкова са хората, които пътуват до Германия или Италия, за да си купят кола. Понеже им излиза по-евтино, понеже техните работни дни са по-евтини от камионите на авто-къщите.
Под 1% са хората, които се опитват да пишат културно и да водят смислени разговори във форумите и се ядосват на несресаните изрази на някои от събеседниците.
По мои наблюдения 1% са хората, които не само ползват интернет и електронна поща, но и ти отговарят редовно и навреме. С нашето настигане на постмодерните общества все още големите тенденции там са микро-тенденции тук.
Не знам как трябва, но знам че щом прагът от 1% е толкова малък, след известно време като се изчерпят по-големите микротрендове, ще е доста трудно.
Това изглежда много интересно. Обществото се разпада, единственият начин да го разберем е да мислим за малките групи.
Като гледам коментарите май не става ясно какво е микротренд.
Микротренда движение, промяна, която достига достатъчно големи размери, за да се определи като тренд за цялото общество дори и с размер микро. (и да се опитам трудно е да се обясни)
Писането с лява ръка не е тренд - по-скоро е даденост, която не можеш да промениш но сигурно първоизточника разглежда съобразяването с това - създаване на мишки за лява ръка или универсални и т.н.
Микротренд беше преди година и половина да ползваш Facebook. Още си спомням как един приятел ме убеждаваше какво означава keep in tuch. Днес все още убеждавам някои хора да се включат, а той вече има над 300 контакта. Днес всеки е научил за какво служи. Трендъд обаче вече е станал макро. Хората които го усетихме навремето вече почти всичките ни контакти минават онлайн. Защото сме в един друг за момента микротренд - да не стоиш на едно място.
Микротрендовете в България могат лесно да се усетят - понеже сме изостанали с 50 години - при нас микро трендове са световните макро трендове - т.е. напусналите "микро" размера си трендове.
Запознах се с приятелката си, чрез моя онлайн приятелка, не знам кога последно съм се чувал с приятелите си, още повече кога съм се виждал, но тази седмица съм си писал. Да ходя с лаптопа на гърба и да си пиша от всякъде не е и микротренд, но видях други журналисти, които вече го правят. Ако и студентите започнат - това може наистина да стане микротренд - защото си е макро по света.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.