Дълговите проблеми: Обратно в Европа
Доходността по италианските и испанските облигации скочи до нови рекорди
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако новините от САЩ, че Конгресът почти сигурно ще одобри вдигането на дълговия таван и така ще се избегне надвисналия до дни фалит, са ви успокоили, сега е времето със съжаление да ви приземим. Фокусът на пазарите отново се върна към Европа и първите сигнали са доста стряскащи.
Няма и две седмици откакто европейските лидери договориха още пари за Гърция и раширяване на арсенала на спасителния фонд, и вече доходността по италианския и испанския дълг скочи до нови рекорди. Котировките на десетгодишните италиански облигации тази сутрин се качиха до 6.25% - най-високо ниво от въвеждането на еврото. Синхронно аналогичните испански книжа почти достигнаха 6.5%. Това се приема от анализаторите за ключово ниво, което, ако бъде прескочено, може да доведе до загуба на доверие от страна на инвеститорите и бързо спираловидно покачване на доходността. По подобен сценарий се развиха дълговите кризи в Гърция, Ирландия и Португалия.
На таблиците можете да видите и котировките от тази сутрин на най-растящите и най-свиващите се държавни Credit Default Swaps (CDS), които представляват своеобразна застраховка срещу фалит. Испания скача за пръв път на 400 базисни пункта (т.е. за да се застраховате, че 10 млн. евро испански дълг ще ви бъде изплатен през следващите 5 години, трябва да платите 400 хил. евро).
Като пряк виновник за сегашният скок може да се посочат излезлите лоши дани за промишленото производство в Европейския съюз. Връщането му на нива от 2009 подкопава надеждите, че държавите ще генерират достатъчно растеж (на БВП, а съответно и на бюджетните приходи) така че да могат да с разплащат. По-дълбоката причина е, че вече за всички е ясно че договорените от европейските лидери нови мерки не могат по никакъв начин да влязат в сила в близките месеци, тъй като трябва да се ратифицират от националните парламенти.
А междувременно през септември на Италия й предстоят солидни плащания по дълга. Ако дотогава доходността и се покачи още и реално й се отреже достъпа до капиталовите пазари, тя ще трябва да се нареди на опашката за европейски спасителни пари. Според анализ на JPMorgan през пролетта Испания си е осигурила финансиране до февруари 2012 г. и дори да бъде отрязана от пазарите това няма да доведе до проблем с плащанията по дълга й. Испания и Италия обаче все повече се възприемат от инвеститорите пакетно и проблемите в която и да е от двете вероятно ще доведат до разпродажби в другата.
Ако има добра новина за нас, тя е че за пръв път в историята българските CDS се търгуват под белгийските (макар и за двете страни пазарите да не са особено ликвидни и съответно котировките не се приемат за свръх показателни). Това трудно може да е особено успокоително, но дава добър шанс на правителството сега да финансира на приемливи нива падежа на над 800 млн. евро облигации в началото на 2013 г. вместо да чака хаосът на пазарите да се отрази и на България.
30 коментара
Но има ли наистина смисъл сега да се погасяват дългове в Евро- когато левът е прикачен за еврото по силата на Валутния Борд и не може толкова да се разграничаваме от него?
Като се занимават брюкселските зелки с глупости, а не с реалната икономика нака ще стане, ще се върнем в 2009, защо не и в 1999?
Може би трябва да отворят още една война, този път в Сирия та окончателно да си седнат на задника......
До коментар [#1] от "mahito":
Не говоря затова да се погасяват сега, а затова сега да се осигури финансиране за изплащането на главницата на падежа през януари 2013 г. Идеята е, че правителството така или иначе трудно може да осигури средства да изплати 1.6 млрд. лв. със собствени сили и ще трябва да вземе нов заем, с който да изплати старият. Въпросът е дали да го вземе сега или да чака да наближи плащането, с което рискува цялото упражнение тогава да е по-скъпо. Разбира се, може междувременно нещата да цъфнат и да е по-евтино тогава, но шансовете за това не изглеждат особено големи...
Нещо не сте схванали точно положението. Промишленото производство в Европейския съюз няма нищо общо със покачването на лихвите. Просто се се калкулира вероятност за 20% загуби. Един вид ако Италия стигне до положението на Гърция, най-вероя
тно ще трябва да се отпишат 20% дълг. И по тази причина лихвите се вдигат.
До коментар [#3] от "Николай Стоянов":
Ники,
Не е необходимо нищо да взема сега за каквото и да било. Ако иска да се застрахова (хеджира) от по-скъпо финансиране в бъдеще (лихвен риск) може може да направи това чрез откриване на позиции в различни лихвени деривативи.
Поздрави
До коментар [#3] от "Николай Стоянов": Вероятност кредитните пазари да са по добри тогава е 0. Предстоят колапса на Италия, Белгия, Румъния, Унгария и драстично сваляне на рейтинга на Франция, Испания и Латвия.
а за изплащането на облигациите през 2013 година има възможност и самостоятелно, но е необходима ДРАСТИЧНА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ за ускоряване на процеса на приватизация и целево използване на получените средства за изплащане на глобалните облигации. свиване на държавният дълг при запазване на макроикономическата стабилност би довело до НОВО покачване на кредитния рейтинг на България и намаляване на стойността на кредита за българския бизнес.
До коментар [#6] от "Пламен Дерменджиев":
Така е Пламене! Само въпросът е кой ще се навие да ти продаде дериватчетата при тези волатилни пазари и най-вече на каква цена.
До 2013 може левът да е 10 евро кой знае :)
Ники, през 2013 може и да няма евро. А пък даже и да го има, най-вероятно няма да е скъпо както днес. Та какъв е смисълът да си хеджираш плащанията във валута, на която и предстои обезценка?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.