Губещи и още по-губещи

Ако в подобна ситуация все пак някой може да бъде посочен като постигнал

Относителна победа

то това е дясното популистко движение,  т. нар. Tea Party. Тяхната непреклонна позиция не само принуди собствената им Републиканска партия да блъфира докрай, но и отказа демократите, поне временно, от вдигане на данъците за богатите. Създадено като реакция срещу пакета за стимулиране на икономиката и разширяването на правомощията на администрацията на Барак Обама, към Tea Party всъщност принадлежат само 60 от общо 235 републиканци в долната камара на Конгреса. Представителите му обаче шумно настояваха за драстични мерки за съкращаване на държавния дълг и крайната им позиция заглуши по-умерените гласове в консервативната партия. Така десните, разполагащи с мнозинство в Камарата на представителите, блокираха вдигането на тавана. И демократите, въпреки че контролират Сената (горната камара) и Белия дом, бяха принудени да приемат споразумение, предвиждащо заедно повишаването на лимита с 2.1 трлн. долара и мерки за намаляване на дълга с 2.4 трлн. в следващото десетилетие.  

Неотстъпчивият начин, по който Tea Party наложи политиката си, събуди много негативни реакции към тях и Републиканската партия. Част от демократите направо ги обявиха за терористи, взели за заложници икономиката на САЩ, за да прокарат крайната си идеология за драстично свиване на ролята на правителството. Според Pew Research Center цели 47% от американците имат негативно мнение за републиканците, а 37% – за Tea Party. Демократите са обвинявани за кризата от само 30%.

"Републиканската партия в случая не са група луди, а всъщност добри покер играчи, изиграли ръката си успешно, обяснява пред "Капитал" професорът по политология в Johns Hopkins University Бенджамин Гинсбърг. Фактът, че в партията има крайни хора, бе използван от ръководството. Така в последните дни на преговори лидерите можаха да кажат на президента Барак Обама "виж сега, ние имаме тези луди, това е всичко, на което те ще се съгласят". Всъщност в поведението на Джон Бейнър и сие нямаше нищо ненормално, то бе по-скоро рисковано. Те видяха възможност и я използваха", категоричен е професорът. Въпросът, който много наблюдатели си задават, е дали въпреки спечелената голяма битка републиканците всъщност няма да    

Загубят войната

Въпреки че почти един трилион долара съкращения вече са предвидени и ще започнат още от октомври (началото на фискалната 2012 г.), истинската работа по намаляване на дълга предстои. През есента трябва да заработи 12-членната комисия, която да открие възможности за намаляването му с още 1.5 трлн. долара. Евентуалните спестявания трябва да дойдат от военния бюджет и т.нар. недискреционни разходи (социално, здравно и пенсионно осигуряване). Тогава голяма част от демократите начело с президента Обама се надяват да си възвърнат позициите. Неща като съкращения в бюджетите на болници и вдигане на пенсионната възраст до 67 години са особено непопулярни сред гласоподавателите и затова левите са убедени, че имат шанс да върнат данъчното облагане на богатите на нивото от времето на Бил Клинтън.  

Това, което дава надежди на консерваторите, че ще успеят още веднъж да спечелят битката, са отслабените позиции на президента. Въпреки опита си да изглежда като единствения възрастен сред група боричкащи се тинейджъри, Обама така и не успя да намери начин да модерира преговорите. И създаде впечатлението, че бе премазан не от цялата опозиция, а от една малка група в нея, обяснява Джонатан Стивънс от "Бертелсман". Същевременно лявото крило на Демократическата партия вече открито изказва недоволството си от центристкия му подход. В навечерието на гласуването на сделката за тавана вицепрезидентът Джо Байдън трябваше лично да убеди по-либералните конгресмени да подкрепят политиката на собствената си администрация.

Въпреки сегашното недоволство от политическата класа обаче много експерти като Бенджамин Гинсбърг са убедени, че американските избиратели може и да забравят дрязгите. "Всичко зависи от икономиката - ако тя започне да се подобрява през 2012 г., никой няма да си спомня как се стигна дотук. Ако обаче продължава да буксува, политиците ще си получат заслуженото", категоричен е експертът. По-тежките последствия са на световно ниво, защото

Имиджът на Вашингтон

бе сериозно разклатен. "Особено в Китай, където са наясно, че ако притежаваш твърде много ценни книжа на някоя държава, тя може да бъде изкушена да обяви фалит, напрежението бе голямо. Пекин дори бе убеден, че целият дебат е един голям заговор, за да бъдат ограбени", обяснява проф. Гинсбърг. Така кризата с вдигането на тавана със сигурност ще задълбочи противоречията между първата и втората икономика в света.

Засега изглежда, че САЩ може и да се разминат с намаляване на кредитния си рейтинг. Но това не означава, че останалите страни и пазарите още дълго ще наблюдават търпеливо фарсовите изпълнения във Вашингтон. "Ако продължим караниците за няколко милиарда тук и там и не следваме стратегията за измъкване от дупката, в която се намираме, тогава светът ще продължи да ни вижда като губещ силата си глобален лидер. Хората извън САЩ възприемат караниците в Конгреса като знак, че не можем да си оправим неразбориите", обяснява Джонатън Стивънс. А после допълва, че в следващите три до пет години най-голямата световна икономика има историческия шанс отново да набере мощ: "Ако успеем да редуцираме дефицита си, да създадем работни места и да реформираме държавните разходи, светът ще ни види като отговорен лидер. Ако обаче пропуснем шанса, светът вече ще бъде убеден, че сме в упадък."

Автор : Инна Павлова Преглед на оригинала