ВСС създаде казус "Ситнилски" с вкус на задкулисие

Част от протестиращите стотина души пред съвета неофициално признаха, че са им платили, за да дойдат пред сградата на съвета и дори не знаеха срещу кого и какво изразяват негодувание – част от тях твърдяха, че са пред ВСС заради "големия шеф на Висшия съдебен съд Сталийски". В същото време направи впечатление, че главният прокурор Сотир Цацаров на два пъти демонстрира внимателно отношение към протестиращите.

От обясненията на Ясен Тодоров пред медиите в понеделник станаха ясни няколко неща. Членовете на съвета няма как да се запознаят с цялата информация в проверката – тъй като се касае за класифицирана информация, до която те нямат достъп и няма как да вземат информирано решение какво да правят оттук нататък. Според Тодоров присъстващите на заседанието на Етичната комисия са си създали впечатление за нарушенията на замесените магистрати и са взели единодушно решение, че част от тях трябва да бъдат предложени за наказания, посредством въпросите, които той и Галя Георгиева са задавали на привиканите за обяснения. А Георгиева и Тодоров са знаели какви въпроси да задават, защото са чели данните, събрани чрез СРС. Тезата на шефа на Етичната комисия беше оборена от присъстващи на заседанието, които обясниха, че някои от членовете на съвета са поискали първо да бъде сформирана анкетна комисия, която да изясни всички факти относно начина, по който са били формирани нагласите за подкрепа на делегатите от прокурорската квота на общото събрание за избор на членове на ВСС, преди да бъдат правени постъпки за привличане към дисциплинарна отговорност на Ситнилски, Боев и замесените магистрати.

Тодоров така и не можа да отговори на въпроса как ще бъдат доказани етичните нарушения на Ситнилски и компания, когато разговорите между тях представляват СРС-та, записани за нуждите на наказателно преследване, и освен, че членовете на ВСС нямат право да ги четат, те не могат да се ползват за нищо друго освен в наказателния процес. С други думи – данните, които са чели Георгиева и Тодоров, дори членовете на ВСС да приемат за установени "на доверие" (което е незаконно, те трябва да се запознаят с доказателствата непосредствено), не могат да се ползват в дисциплинарно производство, както не могат и в гражданското съдопроизводство. Нещо повече – ползването им извън наказателен процес не просто е незаконно, то е престъпление. Съвсем отделен въпрос, макар също толкова важен за изясняване на чистотата на намеренията на членовете на ВСС или пък на тяхната компетентност в областта какво могат да правят законно, е дали кадровиците могат да искат допуск до класифицирана информация. Тази тема преди две години се прие за затворена, когато се постигна консенсус от изпълнителната власт (която търсеше начини да поддържа страха в членовете на ВСС), предишния ВСС и съдиите, че е недопустимо от гледна точка на разделението на властите и независимостта на съдебната власт кадровиците да бъдат оценявани от службите за допуск до класифицирана информация в непрозрачна процедура, която може и тенденциозно да ги компрометира.

На пръв поглед случая «Ситнилски-Боев»

прилича на този с разговорите между уволнения градски прокурор Николай Кокинов, бившия премиер Бойко Борисов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов. Според юристи и в двата случая (независимо че в единия случай става въпрос за законно записани разговори, а в другия – за незаконни) не би могло да се стигне до ангажиране на дисциплинарна отговорност само въз основа данните от подслушването. Затова дисциплинарното производство срещу Кокинов стъпи върху материалите от проверката на Върховната касационна прокуратура (която изненадващо приключи с мнение, че нито един от участниците в разговорите не е извършил престъпление), както и върху самопризнанията на бившия магистрат за състоялата се среща, на която той действително обсъжда "смачкването" на делата срещу Мирослав Найденов и "лобира" за повишение.

В сегашната ситуация, която твърде много прилича на опит да бъдат дискредитирани и отстранени някои от членовете на ВСС, от Етичната комисия разполагат единствено с преразказите на Ясен Тодоров и Галя Георгиева на СРС-та и уверенията на участниците в записаните със същите СРС разговори, че не са извършили нищо нередно. Шефът на Етичната комисия призна за съществуването на този проблем в сряда – по думите му най-голямото затруднение ще бъде доказването на твърдените нарушения, тъй като на този етап ВСС разполага единствено със СРС-та и обясненията на замесените, които отричат обвиненията.

Затова и опитите да се потърси някакъв "дисциплинарен" изход от скандала ще завършат с крах, ако се спазва законът. Юристи дават пример с друг подобен случай от преди години, когато ВСС уволни скандалния магистрат Николай Ганчев заради засечени разговори между него и Илиян Пенев – Мацола, който в Русе е познат като представител на бившата групировка СИК, съпричастен към незаконен трафик на горива, и във връзки с криминално проявени лица, членове на организирана престъпна група.

В разговорите между Ганчев и Пенев в периода март – май 2004 г. двамата обсъждат хода на отделни наказателни дела; кадровото движение и назначаване на Люлин Матев за окръжен прокурор и извършени в тази връзка действия по лобиране и оказване съдействие по гражданско дело на близък на Пенев.

В жалбата си срещу решението на ВСС Николай Ганчев излага довод, че не може да бъде наказан, тъй като СРС-та не могат да са доказателства в дисциплинарното производство. Тричленният състав на Върховния административен съд по делото не възприема напълно възраженията на магистрата, като казва, че наказанието му не почива само на СРС-та, защото по дисциплинарното производство са събрани и множество други доказателства – доклад на прокурори от ВКП по случая, преписка на ГДБОП, многобройни публикации в пресата и интернет, подробно описани в мотивите към решението на дисциплинарния състав, като и свидетелски показания. " Чрез медиите тези разговори са станали достояние на обществеността и пораждат негативни оценки за съдебната система, с оглед действията на магистрат, с което се създава впечатление, че в съдебната система се налагат корупционни практики и че съответните магистрати са недосегаеми от закона", пише в решението на ВАС.

В казуса "Ситнилски" обаче Етичната комисия не разполага с други доказателства, тъкмо защото не е започнала да изследва всички проблеми, които изкачат от тези разговор, както и от предишните с местоположение Банкя. Същевременно от притеснените обяснения на Ясен Тодоров стана ясно, че като е чел СРС-тата е осъзнавал, че има и друго основание да не ги чете – те е трябвало да бъдат унищожени. "Считам, че трябва да бъде ангажирано вниманието на Народното събрание, главния прокурор, вътрешния министър и председателя на ДАНС относно основателността за образуване на оперативни дела, прилагането на СРС-ата, използването, съхраняването, унищожаването на информацията, събрана с подслушване, след като тя не е постигнала целта си", каза Ясен Тодоров. Тодоров категорично отрече разследването, по което са приложени веществените доказателствени средства (протоколите с репликите от подслушаните разговори) да касае търговия с влияние, например. Делото, за което Ясен Тодоров знаел, е образувано по чл. 282 НК – престъпление по служба, срещу неизвестен извършител, макар да засягало конкретен магистрат. Дали преценката на председателя на Етичната комисия, че СРС-тата не се отнасят до продължаващото разследване и са запазени с друга цел (например – изнудване или изнасяне в подходящ момент, какъвто за Ситнилски се оказва настоящия), е вярна и се основават на правилни умозаключения и познаване на закона, няма как да знаят нито гражданите, нито членовете на съвета, които не са ги чели.

Подобна теза изрази и самият Камен Ситнилски,

според който целта на скандала е да направи Висшия съдебен съвет послушен (колко по-послушен?). "Това ми прилича на атаката през 1992 година срещу мен (тогавашният главния прокурор Иван Татарчев уволнява Ситнилски от прокуратурата б. а.). Лицата са други, интересите същите", коментира членът на ВСС.

Председателката на Окръжен съд – Хаскова Миглена Тянкова също смята, че става въпрос за недопустима дейност. "От прокуратурата или службите изтичат като контролирана доставка към медиите данни, събрани със специални разузнавателни средства (СРС). Резултатът е публикации, пълни с внушения и манипулации, с които се цели дискредитиране на определени личности в съдебната система. Въпросът е каква е целта на този "подборен отстрел"?", каза в понеделник пред журналисти тя.

Буквалният прочит на думите навежда на съмнението, че службите и прокуратурата могат да разполагат с дискредитиращи данни и за други членове на съвета, но да "отстрелват" сега кръга, който не е печеливш пред задкулисието. Такива интерпретации на действията на предходния ВСС имаше и при лобисткия скандал «Красьо». Тогава останаха съмнение, че се изобличават избирателно приближени магистрати към НДСВ.

Два дни след изслушването на Ситнилски и Тянкова, без намек за предишните притеснения и в нечувано кратък срок, Етичната комисия вече беше готова с решението дали двама от членовете на ВСС и четирима магистрати са нарушили Етичния кодекс. След двучасово заседание Ясен Тодоров каза, че подопечната му комисия е взела единодушно решение (на заседанието са присъствали и други членове на ВСС) и затова смята, че именно това е "волята на съвета". Без да изпада в конкретика, Тодоров обясни, че "единодушно" е преценено, че срещу Камен Ситнилски, Емил Христов и Иван Ванчев трябва да започнат дисциплинарни производства. Данните за останалите не били достатъчни, затова Румен Боев, Миглена Тянкова и Христо Георчев няма да бъдат преследвани дисциплинарно.

За да мотивира решението, Тодоров посочи, че ВСС не може да остане "безучастен и глух за общественото мнение". Изрично уточни, че съветът не работи под натиска на улицата (визирайки стотината протестиращи пред съвета, които, странно, в момента, в който се очакваше Етичната комисия да вземе решението си – не бяха пред сградата на ВСС). Според шефа на комисията, колегите му били твърдо решени да се борят с порочните практики в съдебната система.

Тодоров дори подтикна замесените магистрати да подадат оставка. "Мисля, че някои от участниците могат сами да предприемат някакви действия", сподели той. На въпроса каква е разликата между поведението на Камен Ситнилски и това на Румен Боев и защо първият ще бъде предложен за уволнение, вторият – не, Тодоров обясни общо, че магистратите – кандидати за ВСС имат право да провеждат предизборна кампания, но има една граница, която не бива да преминават. Освен това, по думите му, материалите от ВКП, които само той и Георгиева са прочели, «добавяли стойност» и изяснявали въпроса. Как тази разлика е била изяснена от прочелите членове на останалите непрочели членове на Етичната комисия – не стана ясно.

Тодоров се позова основно на факта, че част от разговорите са станали публично достояние и са уронили престижа на съдебната власт. "Трудно е да имаш воля да кажеш: Царят е гол", мотивира действията на подопечната си комисия той и се опита да обясни необяснимото бързане в решението по казуса.

Така събитията от седмиците след разпространените анонимно разговори с участие на Ситнилски сведоха всички въпроси до непрогледната тема за задкулисието "Има ли ВСС началник и ако да – кой е той" – защо Етичната комисия действа толкова прибързано при липсата на ясна стратегия как може да бъде установена истината за скандала – и за това имало ли е недопустим натиск на началниците в прокуратурата над делегатите за избор на членове на ВСС (как на никой не му хрумна да пита самите делегати в Общото събрание на прокурорите?), както и за това какви мотиви карат Ясен Тодоров и подопечната му комисия без да бъдат подканяни да бързат, след като безпринципно са бездействали в други далеч по-ясни ситуации.

Текстът е от сайта "Съдебни репортажи"