Мисията "Ситнилски" - не почистване, а овладяване на ВСС

Така миналата седмица петима членове на етичната комисия на съвета начело с председателя Ясен Тодоров, Мария Кузманова, Даниела Костова, Димитър Узунов и Галя Георгиева внесоха три идентични предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу Камен Ситнилски, Иван Ванчев и Емил Христов. Основната тези в тях е, че цитираните в медиите разговори "създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непочтеност, неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата независимост, благоприличие и почтеност". И още: "Възприятията на хората са реалност, поради което създаденото основателно впечатление за неподходящо и недостойно поведение на магистрата има същото значение, както и действително осъщественото поведение". Между другото - без да е отбелязано в предложението на петимата членове на съвета, това изречение е 1:1 заимствано от решение на Върховния административен съд по едно от делата от аферата с Красимир Георгиев-Красьо Черничкия. Тезата е, че обществото се е възмутило и са се създали съмнения, че е бил манипулиран изборът на членове на ВСС от прокурорската квота.

Предложенията са приети почти единодушно от членовете на ВСС и срещу Ситнилски, Ванчев и Христов са образувани дисциплинарни дела. С дисциплинарно преследване се разминава само Румен Боев.

СРС-та за двойна употреба

В Закона за съдебната власт съществува изрична забрана данни, придобити от СРС, да се използват за дисциплинарно преследване (разпоредба, която кореспондира на текста в Закона за СРС, че този способ се използва само за разкриване на тежки престъпления). Тезата, която възприема етичната комисия на съвета, е, че нарушението е станало факт заради негативния отзвук, който са предизвикали изтеклите в медиите записи.

Юристи коментираха пред "Капитал", че подобен подход може да бъде оправдан само в извънредни случаи, но не и когато течът на класифицирана информация е ежедневие. Защото на практика по този начин всеки, който има достъп до СРС, може да инициира публикуването им в медиите и оттам дисциплинарното гонене на неудобните нему магистрати. Пред "Капитал" и.д. градският прокурор на София Евгени Диков коментира, че няма напредък нито по проверката за изтеклите СРС-та, нито по тази за достигналата информация до Николай Бареков за акцията в печатницата в Костинброд в навечерието на изборите, като се мотивира с отпускарския сезон.

От източник в службите за сигурност, пожелал анонимност поради факта, че се отнася за класифицирана информация, "Капитал" научи, че записаните разговори на Ванчев са станали причина за остър конфликт между главния прокурор Сотир Цацаров и директора на ГДБОП Станимир Флоров от времето, когато още заемаше този пост. Става дума за среща между двамата, на която Флоров е показал записани разговори на Ванчев с Цацаров, което ядосало ръководителя на държавното обвинение. Така на практика излиза, че тези разговори се използват за всичко друго, но не и по предназначение - веднъж от Флоров срещу Цацаров, а после срещу Ситнилски.

Украинската връзка

Докато ВСС се занимава с етично-дисциплинарния аспект на казуса, прокуратурата също предприема действия по скандала. Те са насочени срещу Иван Ванчев и Емил Христов. За тях главният прокурор поиска от ВСС да бъдат отстранени от длъжност. Причината – възобновени наказателни производства срещу тях. Източници на "Капитал" в държавното обвинение, пожелали анонимност поради факта, че се отнася до класифицирана информация, коментираха, че в случая на Христов става дума за длъжностно престъпление.

При Ванчев разследването е за документ с невярно съдържание. Източникът ни разказа, че разследването срещу него е започнало през пролетта на 2011 г. и е било за това, че е ръководил организирана престъпна група, в която участват съдии, прокурори и преводачи (Хасково е в граничен район и голяма част от делата там са за контрабанда – на стоки и наркотични вещества, а обвиняемите често са чуждестранни граждани). Впоследствие делото прераства в разследване за изнудване - именно това е скандалът, по който бившият главен прокурор Борис Велчев поиска отстраняването на Ванчев, който беше обвинен в това, че е наел частен детектив, за да следи приятелката си – председателката на окръжния съд в Хасково. В крайна сметка наложеното от ВСС дисциплинарно наказание на Ванчев беше отменено от съда.

Източници, запознати с разследването, коментираха, че ключова роля в него е имал и зам. градският прокурор Роман Василев, който е присъствал на някои от разпитите на свидетелите. През ноември 2012 г. прокурор Румяна Арнаудова прекратява досъдебното производство заради липса на престъпление. След избухването на скандала преди две седмици делото е изискано от Софийската апелативна прокуратура, която само за ден проверява постановлението на прокурор Арнаудова и го отменя, като приема, че има достатъчно данни Ванчев да е извършил документно престъпление, като е подбудил неустановено по делото лице да състави официален документ с невярно съдържание в Украйна. Юристи коментираха подобна формулировка като граничеща с абсурда.

Влизаме в тези детайли не за да коментираме вината на Ванчев или не, а за да покажем безпринципното поведение на държавното обвинение.

Източници от държавното обвинение разкриха пред "Капитал" повече от този странен сюжет. Докато телефоните на Ванчев били контролирани, бил засечен негов разговор с преподавател от филиала на Киевския университет във Варна, от който ставало ясно, че Ванчев ще вземе дипломата на майката на детето му, която следвала дистанционно там. Прокуратурата обаче била установила, че тя никога не е ходила там и че Ванчев е "купил" дипломата й. Пред "Капитал" Ванчев заяви само, че действително е плащал таксите за обучение, но не е купувал диплома.

Ден след като апелативната прокуратура отменя прекратяването на разследването, Сотир Цацаров внася искане за отстраняването на Ванчев. Добре смазаният механизъм сработва - на същия ден са внесени и предложенията за образуване на дисциплинарни производства срещу Ситнилски и Христов.

Целта: заветните 13 гласа

Както "Капитал" отбеляза още в началото на офанзивата срещу Ситнилски, че тя е пряко свързана с ключовия избор на ръководител на Софийската градска прокуратура (СГП), който сблъска две кандидатури – на бившия зам. районен прокурор Руси Алексиев (който издигна номинацията на Камен Ситнилски за член на ВСС) и на редовия прокурор от СГП Ваня Илиева, която е от приближените на зам. градският прокурор Роман Василев. При това разделение на практика е невъзможно да се формира необходимото мнозинство от 13 гласа, за да се случи избор на административен ръководител не само на градска прокуратура, но и въобще. Предвид започващите още от есента масови назначения на шефове в съда и прокуратурата това би блокирало работата на съвета.

В тази посока разсъждава и самият Ситнилски: "Един успешен удар срещу мен би създал нестабилност и преди всичко страх в другите членове на ВСС. Така биха се прокарали определени кандидатури." Той се пита: "Кой има интерес от това?" И отговаря: "Някой, който иска да има пълно влияние в тази система. Някой, който може би се чувства чужд в прокуратурата. Друг вариант е това да е, както сега е модерно да се казва – олигархичен кръг или пък тайни общества, които искат да имат влияние над ВСС, а оттам и над съдебната система."

Той разказва, че въпреки че е застанал зад друг кандидат за главен прокурор – Галина Тонева, веднага след избора е подал ръка на Сотир Цацаров и му е казал, че е готов да сподели с него своя опит в прокуратурата: "Посъветвах го всеки месец да си избира по 1-2 прокуратури, които да посещава. Да се вижда с прокурорите, но не за да им говори от банката, а да ги чуе какво те имат да му кажат."

Още в началото на скандала Камен Ситнилски призова членовете на съвета "да останат насаме със съвестта си, а някои от тях само със себе си" и да се замислят за скандала и как да върнат доверието във ВСС. Неговото предложение беше да се проведе анонимна анкета към всички магистрати за това дали подлагат под съмнение избора на членовете на съвета: "Това е единственият начин да продължим напред."

Според него безконтролният теч на СРС е изключително голям проблем, който поставя магистратите в зависимост: "Кой отговаря за класифицираната информация така, че да не изтича и да се използва не по предназначение."

Призивът на Ситнилски не впечатли мнозинството във ВСС. Парадоксът е, че основното обвинение срещу Ситнилски е, че използвал ръководната си позиция в прокуратурата, за да си уреди избора във ВСС. А подобни съмнения – за предизвестен избор, имаше по време на целия процес както от прокурорската и съдебната, така и от парламентарната квота. Наскоро съдията от Върховния касационен съд Теодора Стамболова коментира решението на съвета така: "В случая са налице едни спорни процесуални инструменти, които трябва да се оценяват от спорно избрани хора. Начинът на избор на членове на ВСС е един. Щом като те твърдят, че г-н Ситнилски е избран спорно, това може да се отнесе и към самите тях."

И действително преди година, когато беше изборът за членове на съвета, голяма част от настоящите членове бяха ясни много преди да се проведе гласуването – това важи както за прокурорската квота, така и за съдебната (dnevnik.bg посочи трима от шестимата избрани два дни преди заседанието). Изборът на парламентарната квота пък се случи при предварително разпределени квоти между парламентарните групи и нямаше нищо общо с представянето на кандидатите.

Всичко това обаче явно е без значение за мнозинството в съвета. То явно има други цели – маскирайки една акция като принципна, да се пребори за безпринципните си намерения.