Нежеланият край на съдебната ваканция

Атака по сценарии

В началото на юли контролирано в медиите, симпатизиращи на Делян Пеевски, изтекоха пасажи от подслушани разговори на хасковския окръжен прокурор Иван Ванчев, бургаския апелативен прокурор Емил Христов и тогавашния зам. главен прокурор Камен Ситнилски. Те бяха представени в светлината на изборите на членове на ВСС от прокурорската квота миналата година - Камен Ситнилски лобирал и манипулирал прокурорските събрание така, че да бъде гарантиран неговият и този на бургаския апелативен прокурор Румен Боев избор във ВСС.

Ясен Тодоров – председател на етичната комисия към съвета, в неприсъща за него и за комисията му експедитивност инициира проверка на казуса. Пред ВСС започнаха да се събират протестиращи, като най-активен сред тях беше представителят на русенския ъндърграунд и съмишленик на Николай Бареков – Бисер Миланов-Петното. Именно медиите около Пеевски и КТБ най-напоително отразяваха не съвсем спонтанния протест.

Още в първите дни на скандала беше ясно, че в случая става дума за сценарий, провокиран от наближаващия избор на градския прокурор на София. Постът в ключовата прокуратура (през нея минават всички дела за корупция по високите етажи на властта, както и големите икономически разследвания) беше овакантен след оставката на Николай Кокинов заради разговорите му в Банкя с Бойко Борисов и Мирослав Найденов.

Паралелно с безтегловността, в която е изпаднала заради скандалите във ВСС, СГП трябва бързо да произведе резултат по някои от ключовите разследвания с политически привкус, които белязаха първата година от управлението на Сотир Цацаров. Това са делата за печатницата в Костинброд, мегаделото за подслушването в СДОТО, разследването срещу Мирослав Найденов, проверките в ДКЕВР и ЕРП-тата, делото срещу Филип Златанов и т.н. Изборът на градски прокурор има ключово значение за това дали тези казуси ще бъдат решени по "целесъобразност" или според закона и доказателствата по тях.

Атаката срещу Ситнилски дойде заради факта, че в надпреварата се включи неговият фаворит – бившият зам. районен прокурор Руси Алексиев, което обърка плановете за лансирането на обвинителя от СГП Ваня Илиева, която се ползва с подкрепата на кръговете на зам. градския прокурор Роман Василев.

ВСС като оперативно-издирвателен орган

След изтичането на разговорите двама члена на ВСС – Ясен Тодоров и Галя Георгиева, които месец по-рано са били получили разрешение за достъп до класифицирана информация, отиват в прокуратурата, където получават достъп не само до досъдебните производства срещу Ванчев и Христов, но и до т.нар. ППО (преписки на предварителен отчет).

Последните са т.нар. оперативни дела, които най-често се образуват по абстрактни данни (докладна записка на оперативен работник, който пише, че е получена информация, че неустановен кръг от лица ще се събере на неустановено място, където ще се сговорят да вършат престъпления) и се използват за безотчетно събиране на информация, включително и прилагането на СРС.

След като се запознават със съдържанието на досъдебните производства и оперативните дела, Тодоров и Георгиева инициират образуването на дисциплинарни производства срещу Ситнилски, Ванчев и Христов. Oофициално Тодоров и Георгиева не могат да споделят с колегите си какво са прочели в делата, като се мотивират с това, че останлите нямат допуск. В същото време обаче прочетеното от тях става основание за образуване на дисциплинарните дела.

Фактът, че Ясен Тодоров и Галя Георгиева сами са се подложили на проверка за достъп до класифицирана информация също е проблемен. Конституционния съд през 2011 г. обяви, че изискването към членовете на ВСС да минат през подобна процедура (такова задължение им беше вменено след поправка лансирана от ГЕРБ) противоречи на основния закон: "в нарушение на принципа за разделение на властите, за разлика от широкия кръг от лица с достъп до класифицирана информация в законодателната и изпълнителната власт, в съдебната власт сред лицата, за които не се извършва проучване за надеждност, неоснователно не са включени членовете на ВСС, предвид характера му на автономен орган в съдебната система."

Ситнилски отвръща на удара

Тази седмица стана ясно, че Камен Ситнилски е депозирал сигнал до главния прокурор за извършено престъпление от Ясен Тодоров и Галя Георгиева, които по думите му са използвали информация от "специални разузнавателни средства извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство". По същият текст между другото тече проверка срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов аради зловещото му изпълнение да чете СРС-та от горнооряховската болница от парламентарната трибуна.

Отделно от това Ситнилски иска и проверка на това кой е дал делата на двамата членове на ВСС, защото по думите му също е извършил престъпление. Така на практика прокуратурата е поставена в абсурдната ситуация да се проверява сама. Самият Ясен Тодоров коментира, че достъпът до делата, които той и Галя Георгиева са получили, е станал със съдействието на Върховната касационна прокуратура.

Ролята на Галя Георгиева, която е сред най-доверените съмишленици на Сотир Цацаров в съвета (и заедно с Ясен Тодоров беше сред членовете на съвета, които издигнаха кандидатурата му) е ключова. Тя е едновременно оперативен работник (запознава се с оперативни материали), разследващ (изготвя предложението за образуване на дисциплинарно производство) и съдия (докладчик и председател на дисциплинарния състав).

В четвъртък главният прокурор Сотир Цацаров обясни, че сигналът е бил препратен за проверка в ДАНС, но още преди нейното приключване даде знак в каква посока е волята на ръководителя на единната и централизирана прокуратура: "Има ли проблем да четете оперативни дела, ако сте снабден по надлежния ред от ДАНС с допуск?"

Все по-невъзможният избор

Изборът, който взриви ВСС – на градски прокурор на София, беше отложен за 26 септември, след като при първия опит Ваня Илиева представи в последния момент болничен лист. При актуалното разпределение на силите е твърде вероятно нито един от двамата кандидати да не успее да събере необходимите 13 гласа.

Ако това се случи, ВСС ще трябва да започне нова процедура, която да измести избора поне с няколко месеца. В момента СГП се управлява временно от прокурора от ВКП Евгени Диков. Тъй като той е в отпуск, през последния месец СГП беше поверена (със санкцията на Цацаров) на зам. градския прокурор Роман Василев. През последните няколко месеца обстановката в ключовото звено там е динамична заради няколко кадрови размествания (командироване на зам. градския прокурор Бисер Кирилов в апелативна прокуратура, избора на Ваня Стефанова за зам.-председател на ДАНС и др.) дадоха възможност на Василев да наложи доверени до него обвинители. Така например на мястото на прокурор Стефанова, която е бивш преподавател в Националния институт на правосъдието, в специализираното звено за измами с еврофондове е бил наложен прокурорът Иван Тасков, който наблюдаваше безуспешно разследването за изтеклите разговори на Ваньо Танов. Ако рокадата се случи, това означава, че той най-вероятно ще поеме делата й, сред които са разследването за бюлетините в Костинброд и делото срещу Мирослав Найденов.

Изборът на градски прокурор е само най-обозримият казус за кадровиците на съдебната система - от края на тази година започват да изтичат мандатите на началници в прокуратурата и съда на различно ниво и кризата във ВСС със сигурност може да блокира и тези процедури, което връща към признанието на самия Камен Ситнилски, че ако съветът не предприеме проверка около съмненията по избора на всички членове на ВСС (за каквото е делото срещу него), по-добре той да бъде разпуснат.