// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 18 май 2011 - 3 юни 2011
Трябва ли да има наднационален избор на европейски депутати?
Кристина Христова, модератор Включване в дебата- 42 Основни тези 18 май 2011
- 1 Гост експерт 27 май 2011
- 6 Заключителни тези 30 май 2011
- 3 Победител 3 юни 2011
Гост експерт - Андрю Дъф, евродепутат от групата на Алианса на либералите и демократите в Европа
Електоралната реформа на Европейския парламент
Андрю Дъф
Европейската интеграция е застрашена. Въпреки че Лисабонският договор увеличи значително правомощията на Европейския съюз, нищо повече не беше направено, за да се подобри демократичната легитимност на европейските институции. Избирателната активност на изборите за Европейски парламент продължава да се понижава, докато популисткият национализъм е във възход.
Когато времената стават трудни, както е в момента, относителната слабост на европейската система на управление е застрашена. Липсата на доверие между хората и правителствата излага на опасност нашия единствен опит в постнационална демокрация. Затова, гражданите трябва да знаят кой, какво и защо прави на федерално ниво.
Националните политически партии не успяват да подкрепят европейската интеграция по демократичен и ефикасен начин. Дори и да искаха да се съсредоточат върху европейските въпроси (което те не искат), националните парламенти, оставени на техните собствени механизми, ще бъдат неспособни да упражняват същински демократичен контрол на европейско ниво.
Общият европейски политически пазар се нуждае от политически партии, които могат да работят ефективно над вътрешните граници. В политиката, както и в икономиката, ЕС трябва да предприеме действия, за да коригира провала на пазара.
Сегашният пакет предложения на Европейския парламент цели истинско развитие на европейските политически "семейства". Европейските политически партии – като Европейската народна партия, европейските социалисти, Либералите и Зелените - ще бъдат отговорни за намирането, избора и подредбата на 25 кандидати в транснационални листи с балансирано представителство на мъже и жени.
Всеки гласоподавател ще има два гласа: един за настоящите национални или регионални листи, и друг за пан-европейски избирателен район.
Промените ще трансформират европейските избирателни кампании. Европейското измерение ще стане по-ясно отпреди, с политически партии, които се съревновават едни с други за гласове и места, като поставят европейски въпроси. Някои от личностите, включени в транснационалните листи ще станат добре известни извън националните граници. И от тези листи вероятно може да бъде издигнат и наследника на господин Барозу за председател на Европейската комисия.
Избирателната реформа е навременна , необходима и ефективна откъм разходи. Тези, които се интересуват от бъдещето на Европа, трябва да я подкрепят.
Когато времената стават трудни, както е в момента, относителната слабост на европейската система на управление е застрашена. Липсата на доверие между хората и правителствата излага на опасност нашия единствен опит в постнационална демокрация. Затова, гражданите трябва да знаят кой, какво и защо прави на федерално ниво.
Националните политически партии не успяват да подкрепят европейската интеграция по демократичен и ефикасен начин. Дори и да искаха да се съсредоточат върху европейските въпроси (което те не искат), националните парламенти, оставени на техните собствени механизми, ще бъдат неспособни да упражняват същински демократичен контрол на европейско ниво.
Общият европейски политически пазар се нуждае от политически партии, които могат да работят ефективно над вътрешните граници. В политиката, както и в икономиката, ЕС трябва да предприеме действия, за да коригира провала на пазара.
Сегашният пакет предложения на Европейския парламент цели истинско развитие на европейските политически "семейства". Европейските политически партии – като Европейската народна партия, европейските социалисти, Либералите и Зелените - ще бъдат отговорни за намирането, избора и подредбата на 25 кандидати в транснационални листи с балансирано представителство на мъже и жени.
Всеки гласоподавател ще има два гласа: един за настоящите национални или регионални листи, и друг за пан-европейски избирателен район.
Промените ще трансформират европейските избирателни кампании. Европейското измерение ще стане по-ясно отпреди, с политически партии, които се съревновават едни с други за гласове и места, като поставят европейски въпроси. Някои от личностите, включени в транснационалните листи ще станат добре известни извън националните граници. И от тези листи вероятно може да бъде издигнат и наследника на господин Барозу за председател на Европейската комисия.
Избирателната реформа е навременна , необходима и ефективна откъм разходи. Тези, които се интересуват от бъдещето на Европа, трябва да я подкрепят.
Резултати от гласуването на този етап
67%12 гласа
Благодарим за вашия глас!
33%6 гласа
Кристина Христова
Модератор
Европейската интеграция е поставена на сериозно изпитание. Икономическата криза и популистките настроения подронват доверието на обществото в европейски проект. Интересно е, че тази теза е сред доводите и на двамата участника в дебата за наднационален избор на европейски депутати - Ингрид Шикова и Аделина Марини. От една страна рисковете пред европейската интеграция са използвани, за да защитят електоралната реформа в ЕП, а от друга, за да докажат, че още не й е дошло времето.
Дебатът за наднационален избор неизбежно стигна и до основния въпрос, стоящ пред ЕС – за повече интеграция към федерална система или за охлаждане на ентусиазма на този пръв постнационален демократичен експеримент? Може ли да имаме обща парична единица, а да нямаме общо икономическо управление, както постави въпроса доцент Шикова? Или пък, както твърди Аделина Марини, очертаването на следващата федералистка стъпка ще отвърне още повече европейците от ЕС в момент, когато спасителните планове за перифирените икономики изнервиха държави като Германия.
Междувременно "офлайн" примерите за разклатената солидарност в ЕС продължават да се множат. Ангела Меркел наскоро заяви, че хората в Гърция, Португалия и Испания почиват твърде много и се пенсионират твърде рано. "Не можем просто да покажем солидарност и да кажем, че тези страни трябва да продължат като преди", подчерта Меркел. Увеличаването на имигрантския поток към Италия и оттам към другите държави в ЕС, след арабските революции, пък постави под сериозно изпитание съществуването на Шенгенското споразумение.
На този фон: ще успеят ли трансевропейските листи с кандидати за ЕП да засилят усещането за солидарност и общи решения на общите проблеми? Или по-скоро ще отблъснат още повече европейците от интеграционния процес?
Сега включваме и позицията на гост експерта ни, Андрю Дъф, докладчик на предложението за електоралната реформа в ЕП, британски евродепутат от групата на Алианса на либералите и демократите в Европа, член на комисията по конситуционните въпроси в ЕП.
Дебатът за наднационален избор неизбежно стигна и до основния въпрос, стоящ пред ЕС – за повече интеграция към федерална система или за охлаждане на ентусиазма на този пръв постнационален демократичен експеримент? Може ли да имаме обща парична единица, а да нямаме общо икономическо управление, както постави въпроса доцент Шикова? Или пък, както твърди Аделина Марини, очертаването на следващата федералистка стъпка ще отвърне още повече европейците от ЕС в момент, когато спасителните планове за перифирените икономики изнервиха държави като Германия.
Междувременно "офлайн" примерите за разклатената солидарност в ЕС продължават да се множат. Ангела Меркел наскоро заяви, че хората в Гърция, Португалия и Испания почиват твърде много и се пенсионират твърде рано. "Не можем просто да покажем солидарност и да кажем, че тези страни трябва да продължат като преди", подчерта Меркел. Увеличаването на имигрантския поток към Италия и оттам към другите държави в ЕС, след арабските революции, пък постави под сериозно изпитание съществуването на Шенгенското споразумение.
На този фон: ще успеят ли трансевропейските листи с кандидати за ЕП да засилят усещането за солидарност и общи решения на общите проблеми? Или по-скоро ще отблъснат още повече европейците от интеграционния процес?
Сега включваме и позицията на гост експерта ни, Андрю Дъф, докладчик на предложението за електоралната реформа в ЕП, британски евродепутат от групата на Алианса на либералите и демократите в Европа, член на комисията по конситуционните въпроси в ЕП.
Да
Ингрид Шикова
доцент по политики на ЕСЕвропейският парламент се състои от представители на гражданите на Европейския съюз. Ако проследим как се е развивала ролята на Европейския парламент през годините, ще констатираме със задоволство, че волята на гражданите, представлявани от 751 депутати става все по-важна.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Аделина Марини
съзадател и главен редактор на euinside.euОт философска гледна точка идеята за създаването на наднационална, паневропейска листа от 25 депутати, които да бъдат избирани от един избирателен район, наречен ЕС, тоест от всички нас, не е никак лоша. Тя обаче изпреварва с много развитието на ЕС и то в момент, когато интеграцията му е поставена пред сериозно изпитание.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
67%12 гласа
Благодарим за вашия глас!
33%6 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата ще можете да прочетете заключителните тези на двамата участници - Ингрид Шикова и Аделина Марини.
-1 +1
След становището на г-н Дъф се убедих, че идеята му е точно толкова недомислена, колкото и собствената му аргументация.
Аз виждам доста голям проблем в това, че в стремежа си да спаси себе си и Еврото, ЕС застава все по-явно зад идеята за повече макроикономическа и политическа координация. Разбира се, това би било една много добра идея, ако обаче по-рано в европейската история подобен тип глобализация не се беше провалила напълно.
- „основния въпрос, стоящ пред ЕС – за повече интеграция към федерална система или за охлаждане на ентусиазма на този пръв постнационален демократичен експеримент?“
- „Може ли да имаме обща парична единица, а да нямаме общо икономическо управление, както постави въпроса доцент Шикова?“
От една страна, Еврозоната и Европейският Съюз са и си остават твърде неоптимални по своята функционалност. Обаче от друга страна, въпреки всички недостатъци, страните-членки е необходимо да направят всичко възможно и на всяка цена, за да останат в пълен състав.Това обаче не е достатъчно! Не е достатъчно, защото основният проблем се състои в общо-икономическите и политически грешки.
Например, за да могат да плащат загубите, породени от увеличаващият се импорт, държавните и частните актьори от „слабите страни“ искаха и вземаха допълнителни международни кредити. Обаче никой инвеститор не питаше дали икономическата сила на държавите кредитополучатели ще издържи и ще може да обслужва непрекъснато...
Прочитане на целия коментар покачващата се тежест на милиардите. Осъзнаването на това, че всъщност икономически е невъзможно на тези страни да издържат тежестта, дойде някак си съвсем „неочаквано и изненадващо“ през 2010 година.
Пазарно-икономическото решение на този проблем би било – да правим нищо! По тази логика би трябвало тези, които дават кредитите да си понесат последствията от безотговорното раздаване на пари на неплатежоспособни кредитополучатели.
Обаче вместо пазарно-икономически решения, се предлагат небалансирани политически такива. Това показва, колко неразбрана е същността на проблема – точно толкова неразбрано и некоординирано се планира и тази „макроикономическа/-полит
Едно такова „нещо“ е било вече изпробвано преди 67 години в Германия от „Политиката на Глобализиране“ на Карл Шилер. То се е провалило. Провалило се е, защото макроикономически индикатори като растеж, заетост и текуща сметка са променливи, които се развиват ендогенно в пазарния процес. Те не могат да се плануват политически. Още по-малко обаче може политически да се планува продуктивността на работата, която основно зависи от желанието за иновативност и способностите на всеки един предприемач. Убеден съм, че щом макроикономическият и политическият контрол на тогавашната могъща национал-социалистическа Германия е бил невъзможен, то тогава подобен контрол между 17 (27) суверени, демократични държави със 17 (27) различни законодателства и традиции е още по-невъзможен.
Наистина има само две реалистични опции:
- или „силните“ и „слабите“ държави, въпреки усилията си, все пак ще поемат по различни пътища
- или ще трябва да се въведе едно наистина тежко финансово изравняване между страните-членки, при което „слабите“ ще трябва да получат огромни финансови компенсации от „силните“.
В този ред на мисли: или ЗА охлаждане на ентусиазма на този Дъф-експеримент, или ЗА охлаждане на най-старите европейци към ЕС.