// Интерактив /Дебати
Трябва ли една трета от фондовете на ЕС да са за изследователска инфраструктура?
Кристина Христова, модератор Включване в дебата- 38 Основни тези 29 ное 2011
- 17 Заключителни тези 9 дек 2011
- 6 Победител 20 дек 2011
Победител - Как могат да се финансират иновационни проекти в България
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 92 гласаДа
Олег Йорданов
старши изследовател, Институт по електроника, БАНЕП предлага 1/3 от структурните фондове в дългосрочен план да се използват, за да се смекчи най-важния структурен дисбаланс в съюза – разликите в нивото на научно и технологическо развитие на отделните страни членки. България трябва да се бори със зъби и нокти това да стане факт.
Основна теза Заключителна тезаНе
Мартин Петков
управител на "Консулто България", компания за проекти, финансирани със средства от ЕСВъпросът за или против финансирането на изследователска инфраструктура е до известна степен подвеждащ. На едно съвсем елементарно ниво, той предполага едва ли не разделянето на лагери "за и против напредъка" изобщо. Но нещата никога не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.
Основна теза Заключителна тезаКристина Христова
МодераторДимитър Николов, ръководител на сектор "Метеорологични мрежи" и звено "Високопланински метеорологични станции" в Националния институт по метеорология и хидрология при БАН: "Въпреки значението на нашия институт, уредите в тези станции не са подменяни със съвременните си аналози в последните двайсет (и повече) години. Трудни са дори поддръжката и ремонтите на остарелите прибори. Причината е, че никога досега в държавата не са били отпускани средства за това. Където има малко по-модерни уреди, те са били осигурени от спечелени проекти, и то най-вече с международно финансиране. Апаратурата в другите европейски национални метеорологични служби се поддържа със средства от национални фондове, предназначени специално за тази цел. У нас това никога не се е случвало, освен веднъж, когато по фонд "Научни изследвания" беше обявен конкурс за научна инфраструктура, но с непосилни изисквания за съфинансиране."
А ето в резюме и част от предложенията, които получихме както от основните участници в дебата, така и от включилите се във форума читатели.
Олег Йорданов, старши изследовател от Института по електроника, БАН:
... "1. Започване на истинска реформа в българското образование, чиито основен приоритет трябва да е рязко повишаване на дела на математиката и природните науки в училищната програма. За да се подсигури кадрово тази мярка е необходимо да се обучават годишно 250 учителя по тези специалност като се предоставят 4-годишни стипендии за всеки от тях...
2. Чрез сливане и преструктуриране на съществуващите университети с участието на БАН да се създадат 6 основни държавни мултидисциплинарни университета в които задължително да има пълнокръвни факултети по математика и природни науки...
3. България трябва да се настоява, средствата за научна инфраструктура да са освободени от задължителното национално съфинансиране...
4. Да се създадат модерни центрове за развойна дейност към БАН и бъдещите мултидисциплинарни университета..."
papen:
".. Рамката за каквито и да е научни изследвания у нас според мен, трябва да се преориентира към университетите и реално само там да се прави науката. Така БАН е институция, която по моему трябва постепенно да се разпадне в този смисъл, като запази най-много онези координаторски функции, които е необходимо да бъдат централизирани при този процес. Но мястото на учените е в УНИВЕРСИТЕТИТЕ. Към тях именно трябва да се изградят научноизследователски центрове. А у нас специално това ще допринесе до развитието на науката в градовете с развиващи се университети извън София (университетите в Русе, Благоевград, Велико Търново). Бъдещето е административни фунцкии за БАН, а оперативни за университетите..."
мАГариан:
"… Мисля, че следва да бъдат сложени малко пари именно в създаването на ефективен инструментариум 'как' (да се подобри финансирането на иновациите*). Това ще направи същинското харчене много по-рационално и ефективно."
и накратко за пречките пред успешното усвояване на еврофондовете за наука:
Мартин Петков, управител на "Консулто България":
"...1. Поне за момента в България липсват изявените лидери, които да бъдат идентифицирани от "Хоризонт 2020" като водещи центрове (centresofexcellence) в изследователската дейност. Т.е. онези структури, които, след като бъдат "признати" от "Хоризонт 2020", следва да бъдат подкрепени с финансиране по Структурните фондове, до голяма степен липсват у нас.
2. Въпросната изследователска инфраструктура едва ли е бенефициент и на 10-15% от тези средства (по ОП Конкурентоспособност*). Причините за това са до голяма степен известни – от една страна този тип бенефициенти са слабо подготвени да работят на проектен принцип, а от друга – те буквално са смазвани с тромави и неясни процедури, в които важността на иновацията е изтикана най-назад за сметка на бюрокрацията.
3. Всъщност Оперативната програма и досега не си е изяснила, как точно иска да подкрепя иновациите.
4. ... много малка част от българските предприятия, т.е. логичният "клиент" на изследователската инфраструктура, могат да оценят потенциалните предимства от развойната и научна дейност, тъй като просто са заети с физическото си оцеляване на пазара.
5. Ако финансирането за изследователска инфраструктура в бъдеще се увеличи, то увеличението ще бъде именно чрез въпросните "одомашнени и корумпирани" оперативни програми, както ги наричат някои специалисти. "
www:
"...най-ефективните иновационни структури всъщност не са университетите или големите компании, а малките изследователски фирми създадени от образовани хора в подходяща среда като научни и технологични паркове, каквито в България няма. Ето така може поне да се почне...."
йотата:
"… това ме притесняваше в дебата досега - липсата на "приземеност" "практичност" и "резултатност" от научната НИ дейност. "
Събраните мнения ще оформим в конкретни предложения, ще публикуваме в специализирания модул на Европа.Дневник.бг – Еврофинансиране и ще поискаме мнението по тях от ресорните институции.
* Бележка на модератора
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 92 гласаСледващият дебат
Можете да се включите в другия активен дебат на "Капитал" - "Трябва ли ЕС да подкрепи пълноправното членство на Палестинската автономия в ООН?"
Още по темата
Четирима млади учени показват как работата им може да е забавна и ясна за всички
-3 +4
Добре би било да има бизнес инкубатори за хора с идеи, а не да се налива в закостеняли структури.
_____
Червена линия, червен картон-3 +5
Само, че тази изследователска инфраструктура трябва да е собственост на заинтересованите от резултата лица, а на такива безсмислени мастодонти като БАН, които произвеждат само шум в системата. Тъй като под подобна инфраструктура се разбира исипването на огромни пари в безсмислени идеи, като тунелите в Церн, то аз ще гласувам с "НЕ". Всяка фирма, която желае да развива собствено изследователско, конструкторско или развойно звено, трябва да бъде подпомогната материално.
-1 +1
Разбира се. Трябва да се промени начина на отпускане на парите. Да се стимулира появяването и финансирането и на частни изследователски структури. Трябва да се направи внимателен микс от фундаметални изследвания като тези в ЦЕРН и изследвания, който водят до конкретни резултати, който позволяват до 6 месеца да се появи на пазарен продукт.
-1 +1
Трябва да се създадат правила и оценъчни атрибути за оценяване на проектите, в които ще се инвестира. Целият процес трябва да се оценява от държавата, научните звена и граждански ( избрани по случаен принцип ) звена. Целият процес с резултатите и двежението на иценките да се публикува в Интрнет и се остави и обществото да си изрази оценките.
+2
Трябва да се използва всяко евро от Европа за развитие на българската наука, тя ще си върне вложените средства.
+3
Точно Китай показва, какво правят инвестициите в наука и образование.