Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Гост експерт - Да има ли ранен прием за езиковите и математическите гимназии?

Един нов закон трябва да съчетава новаторство и добри традиции

Снимка

Милена Дамянова

Основен принцип в законопроекта за предучилищното и училищното образование е, че всяко дете трябва да получи реални възможности да развие своите заложби и таланти в системата на образованието. Точно такава е водещата идея на една от най-успешните образователни системи – финландската - да развива индивидуалните умения на децата и младите хора, като ги стимулира да открият и развият това, в което са най-добри. Целта на образователните политики е децата и учениците да бъдат лично мотивирани да учат и да се развиват.

Затова, от една страна, законът трябва да бъде гъвкав и да дава възможности за избор на родителите и децата, а от друга страна, да гарантира подкрепяща и модерна среда за развитието на способностите и таланта на всяко едно дете.

Въпросът за ранното профилиране се дискутира вече няколко години и отчетливо надделяват аргументите в негова защита. Предвиждаме между първо и второ четене на законопроекта за предучилищното и училищното образование да внесем предложение, с което да дадем възможност на математическите, езиковите и хуманитарните гимназии да продължат да правят прием и от 5.клас и без да са иновативно училище. Това е предложение на директорите на математическите и езиковите гимназии, което включваме в закона. Факт е, че това е една вече утвърдена практика в България, която дава добри резултати. Нещо повече, ранното профилиране в известна степен се е превърнало и в традиция, а един нов закон за образованието трябва да съчетава новаторство и добри традиции.

Погрешно е схващането, че ако пренесем механично работещи в други държави политики в нашето законодателство, то те ще бъдат също толкова успешни и в България.

Не мога да се съглася и с тезата, че ранният прием сегрегира учениците според способностите им и така намалява общото качеството на образователната система.

Предвиждаме този ранен прием да се случва чрез държавен план-прием и след разрешение въз основа на обективни критерии от началника на регионалното управление по образованието. Ролята на регионалното управление по образованието е да анализира и контролира качеството на образованието в детските градини и училища. Тоест, ако анализите показват, че откриването на такава паралелка ще доведе до сегрегация и до намаляване на качеството, то този прием няма да бъде разрешен и това ще е решение на база на конкретната местна специфика и обективните условия.

Законопроектът предвижда за първи път външна оценка на качеството на образованието в детските градини и училищата, която ще се извършва от независим Национален инспекторат по образованието към Министерския съвет. Това е още една гаранция, че всяко дете ще има достъп до добро образование.

Международното изследване на уменията за четене (PIRLS) се провежда за децата в 4.клас. В начален етап нямаме ранно профилиране, децата учат едно и също във всички училища, но въпреки това отново България не се представя добре и има разлики между учениците, които са от семейства с нисък и с висок социално-икономически статус.

Постиженията на децата, включително и на международните изследвания по грамотност, зависят от учебните програми, от методите на преподаване, от квалификацията на учителите. Факторите, разбира се, не се ограничават само в училището. Постиженията на учениците не отразяват моментното им състояние, а са резултат от всички занимания, в които децата са били включвани, както в училището, така и преди това в детската градина и в семейството. Резултатите показват, че постиженията на учениците силно зависят от подкрепата, която е осигурена на децата в дома им, както и от желанието и амбициите на родителите техните деца да се справят добре в училище. Колкото по-добре образовани са родителите, колкото повече обичат да четат, колкото повече време отделят за образователни дейности на децата си и колкото повече децата са включени в такива дейности преди да започнат училище, толкова по-високи са постиженията им.

Резултати от гласуването на този етап

75%33 гласа
 Благодарим за вашия глас!
25%11 гласа

Люба Йорданова

Модератор
Тази седмица първото четене на новия закон за училищното и предучилищното образование влезе в програмата на Народното събрание. Той беше приет сравнително бързо от парламентарната комисия по образование и наука, но между първо и второ четене се очаква да има много по-обширни дебати. Един от тях най-вероятно ще е за това от кой клас да могат да приемат ученици математическите и езиковите гимназии. Досега идеята беше те да кандидатстват за статут на иновативно училище и ако изпълняват критериите, да могат да организират ранен прием. След вълната от недоволство, най-вече от страна на родители и директори на математически гимназии, обаче, депутатите обмислят смекчаване на текстовете и връщане към ранния прием след 4 клас.

Поканихме депутата от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по образование и наука Милена Дамянова, която е и сред вносителите на новия закон, да се включи в дебата и да обясни какви са идеите за промени между първо и второ четене по отношение на ранния прием.

Резултатите от първия етап на дебата сочат превес на тезата, че езиковите и математическите гимназии трябва да имат възможност да приемат деца от пети клас. Можете да се включите с вашите мнения в анкетата и форума на дебата. След следващия етап, в който Тодор Ялъмов и Боян Захариев ще представят защитните си тези, всички мнения ще бъдат обобщени на финала.
Снимка

Да

Тодор Ялъмов

родител

Родителите насочват децата си към "елитните" училища и към математическите гимназии, защото търсят по-добра среда (учители, съученици, извънкласни дейности и т.н.) за децата си, а не толкова заради "ранното професионално ориентиране".

Основна теза Заключителна теза
Снимка

Не

Боян Захариев

програмен директор, "Отворено общество"

Стълпотворение от много десетки родители на 10-годишни деца в определено училище с надежда детето на един от 10 (тяхното дете) да се окаже по-добро от останалите и да бъде прието е основание съответната образователна система да получи веднага много слаба оценка.

Основна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

75%33 гласа
 Благодарим за вашия глас!
25%11 гласа
Този етап е приключил

14 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил marinbg Рейтинг: 213 "Не"
29 яну 2015 10:10 1
- +Оценка
-4 +6

Образованието следва да се развива към подобрение на средата и суловията за учителите. Не може учителите да са със заплати по-ниски от тези на продавачка в магазин, или някой шофьор и после да очакваме нивото да е високо. Гледах един репортаж за един възрастен мъж математик който обучава на отлично ниво обикновени дечица от околните села и резултатите са впечатляващи. Докато тази държава не разбере, че единствения начин за реален напредък е образование сме със сериозни шансове да се маргинализиране изобщо като нация!

 
Преглед на профил m17 Рейтинг: 2430 "Да"
29 яну 2015 10:37 2
- +Оценка
-5 +10

До коментар [#1] от "marinbg":

Това е типична социалистическа простотия и е основната причина за скапаното образование в момента.
Целта на сиситемата за образование са УЧЕНИЦИТЕ и техното ОБРАЗОВАНИЕ. А не учителите и тяхното трудоустрояване. Да, има силна връзка между заплащането, уважение, квалификацията на учичителите и качеството на преподаването им. Но има и нужда от "тояга" - лично съм наблюдавал огромен брой учители които НЕ ВЪРШАТ грам работа и не заслужават (дори ниските) си заплати. Но поради социалистическото мислене не са уволнени въпреки очевидната си некадърност. И говоря от личен опит, мога да цитирам училища и имена.

 
Преглед на профил Кирето Рейтинг: 1242 "Да"
29 яну 2015 10:45 3
- +Оценка
-2 +6

Твърдо "Да"!

_____

Научих "God Save the Queen".........е, струва си....
 
Преглед на профил marinbg Рейтинг: 213 "Не"
29 яну 2015 11:03 4
- +Оценка
-1 +8

До коментар [#2] от "m17":

За съжаление останаха основно подобни които смятат, че нещата ще се оправят просто като се променят нивата в които се влиза по гимназии?!Интересно ми е, кой способен човек би започнал работа за 500 лв., за да преподава на деца възпитавани от индивиди подобни на теб, а именно агресивни и невъзпитани??? Моля да обясниш тези, след като се уволнят тези учители, които не вършат никаква работа кой следва да бъде назначен на тяхното място???
Ако дори подобно семпло нещо е трудно да се отличи, че за да има можещи, занещи, умни и възпитани деца трябва да има кой да ги научи и това са именно родителите и УЧИТЕЛИТЕ. Без тях каквата и програма да се състави ще е напразно. Едно време по Възраждането поне в България хората са имали акъл и Учителят е бил с главна буква и е бил най-уважаваният в целото/града. Защото е получавал достойно заплащане и е бил достоен човек, който ЗНАЕ и МОЖЕ. Сега оставяме най-важното нещо децата си на хора които работят за по 500 лв. и не ги уважаваме по никакъв начин. Къде ли ще стигнем с подобно поведение? Нека всеки си отговори на въпроса сам. Риторичен е!

 
Преглед на профил imar Рейтинг: 220 "Не"
29 яну 2015 11:36 5
- +Оценка
-3 +9

Не мога даповярвам, че все още се занимаваме с т.нар. "елитни" гимназии. Това, от което се нуждаем е достъп до качествено образование за абсолютно всички деца в тази държава.

 
Преглед на профил m17 Рейтинг: 2430 "Да"
29 яну 2015 12:10 6
- +Оценка
-1 +5

До коментар [#4] от "marinbg":

А колко некадърници преподават на нашите даца и взимат заплати които не заслужават ?. И това разбира се става само в държавния сектор и държавните училища. Защото там няма уволнение независимо колко бездарен или мързелив си.

 
Преглед на профил iut07368175 Рейтинг: 409 "Да"
29 яну 2015 13:11 7
- +Оценка
-1 +9

Не само трябва да има ранен прием, но и държавната субсидия трябва да следва задължително ученика. Така ще се образуват по естествен път училищата за по-добри ученици, с по-голяма конкуренция и между ученици и между учители. Хората не се раждат интелектуално равни и не могат да бъдат равни. Това също така не означава, че някои деца са непременно по-глупави. Просто техните природни заложби не са свързани с математиката например, а пък други пък не могат(и никога няма да могат) да рисуват или да пеят добре.

 
Преглед на профил daskal1 Рейтинг: 4159 Неутрална
29 яну 2015 15:30 8
- +Оценка
-2 +11

До коментар [#5] от "imar":

Преди 20-тина години бих застанал и аз твърдо на тази позиция, която е позицията на Джон Дюи за силна публична (общодостъпна и безплатна) систена на образование. Реалностите на живота обаче промениха и училището, и моето виждане. Опитите да се имитира Финландия и нейната образователна система са смешни ако погледнем обществено-икономическото и гражданско развитие на страните и ги сравним. Във Финландия учителската професия е продукт на селекривен подбор, обучение, професионално развитие и заплащане над средното за специалистите с висше образование. Близка е немската система за подготовка и стимулиране на гимназиални учители. За България мяма смисъл да говорим, вероятно познавате положението далеч по-добре от мен.
Аз съм "ЗА" избор и ранно отделяне на способните деца от масата в чалго-училищата където социалната среда налага със сила определен модел на поведение (незаинтересованост в учебния процес, "секс, дръгс анд рок енд рол" - последното не е задължително, може да е рап или чалга). Най-вероятно финансово ще се наложи използването на ваучерната система, където родителите да доплащат разликата между специалното (частно, елитно, или специално училище) и стандартната норма на финансиране в държавното. В доста частни училища в САЩ и Англия съществува практиката настоятелският съвет да дава стипендии на талантливи бедни деца от така събраните такси - важно...

Прочитане на целия коментар
условие за диверсификацията и социалната роля на такива елитни училища.

 
Преглед на профил Константинъ Рейтинг: 213 Неутрална
30 яну 2015 15:01 9
- +Оценка
+5

А имат ли капацитета тези гимназии да приемат толкова много ученици? Разполагат ли с достатъчно преподаватели и адекватна материална база? Могат ли да осигурят нормална среда за обучение и условия за провеждането на качествен учебен процес с техните класове от по 30 ученика? Имат ли стол, зелени площи за отдих, игрище/салон за провеждане на часовете по ФВС, библиотеки, достъп до компютри с интернет (не само в часовете по информатика), стаи за работа по проекти или работа в екип и пр.? Има много по-належащи неща, които трябва да се променят тепърва в образователната система.

 
Преглед на профил jonson Рейтинг: 369 Неутрална
30 яну 2015 23:59 10
- +Оценка
-5 +4

Аз бях учител в СМГ, когато тогавашният директор Ненчев въведе приема от 5-ти клас. Мога да кажа, че единствената цел на това "нововъдедение" тогава и до ден днешен е имало, има и ще има една единствена цел - корупция. Записването на деца срещу "спонсорство" беше масово и безконтролно. Отдавна съм в друга област, но от познати научавам, че нищо не се е променило и всички опити да се премахне тази порочна практика са били неуспешни.

 
Преглед на профил iliander Рейтинг: 460 "Да"
1 фев 2015 12:08 11
- +Оценка
+5

Твърдо "Да"!

_____

В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!
 
Преглед на профил MAHEPKA Рейтинг: 213 "Да"
2 фев 2015 22:26 12
- +Оценка
+6

Абсолютно Да! Смених 3 училища за 4 години (баща ми беше военен). Пристигайки в 4-ти клас в ново училище имах съученици, които не можеха да четат гладко (аз можех от 6-годишна възраст). Приемът в математическата от 5-ти клас беше моето спасение!

 
Преглед на профил bez_pokoj Рейтинг: 367 "Не"
4 фев 2015 14:44 13

Вместо да се вглеждаме в нашата система, която очевидно не решава проблемите на обществото - да, има малко деца, които са подкрепени от родителите си, селектирани в елитни училища и уж "много по-добре се развиват там" отколкото иначе, но целокупният български ученик не постига очакваните и нужните ни резултати, аз да успеем като общество и икономика. Ако 40% от българските 15 годишни не могат да осмислят текст, не могат да приложат математическа логика за спряване с житейски проблеми, как очакваме да: гласуват по убеждение, а не по други стимули; да спазват закона в правова държава; да изграждат развита, конкурентна икономика? Особено когато топ 10те процента, които се обучават в елитните училища се изнасят от страната с възможно най-бърза скорост и гледат да не се връщат?
Световният експерт по качество на образованието - Андреас Шлайхер, един от създателите на международното изследване ПИЗА много ясно казва, на база на сравнителни оценявания на образователните системи по света, че селектирането и ранното разпределение на учениците в "елитни" и "не-елитни" училища НЕ води до повишаване на средното качество на образованието. Всъщност, НЯМА държава, която да прилага такива практики и да е на водещи позиции по качество на образованието според изследването ПИЗА. Дори: Students’ motivation to learn mathematics is lower in education systems that sort
and group students into different schools and/or programmes. Който има аргументи в...

Прочитане на целия коментар
другата посока, моля първо да се запознае с написаното тук: http://www.oecd.org/pisa/pisaproducts/pisainfocus/pisa-in-focus-n39-(eng)-final.pdf

 
Преглед на профил Todor Yalamov Рейтинг: 8 "Да"
5 фев 2015 13:49 14

По повод коментар 13 на Без покой: Андреас Шлайхер може да е много велик и да е измислил хубав тест, но това, което цитираш не е убедително. От това, че се наблюдава корелация между А и Б не следва, че А поражда Б. И още повече, ако махнем А, че ще променим Б. Това са класически логически грешки. Дълбоко се съмнявам, че подобна теза ще мине на peer-review. Не можах да намеря статия на Шлайхер в в качествено списание, в която да има такава теза. Това е идеология и политика, а не наука. Включително има фактологични грешки. Не е вярно, че в САЩ 15 годишните учат само по ЕДНА програма. Има магнитни училища, в които учат по различна програма. Да не говорим, че от щат до щат има разлика. Има множество други изледвания, които намират други фактори, които обясняват разликите в изпълнението. Така че - чакам смислена научна статия с доказателства, а не идеология. Докладът на СБ за България страда от същите проблеми и по-скоро изразява желанието на възложителя (администрацията в МОН) и на свързаните НПО-та, отколкото да има научни доказателства.

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап на дебата участниците ще отговорят на опонентите си със защитни тези.

Още по темата

Какво й е на математиката?

Защо предметът затруднява толкова много ученици и как може да стане разбираем за всеки

Държавната издръжка за учениците в частните училища отново раздели депутатите

Законопроектът на ГЕРБ за предучилищното и училищното образование все пак беше приет на първо четене в комисия

Идва ли промяната в образованието

Новият закон прави крачка към мислещи ученици и активни учители, но му трябва още малко скорост