Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Защита на тезите - Да има ли ранен прием за езиковите и математическите гимназии?

Снимка

Нека решаваме истинските проблеми, а не симптомите за болестта

Тодор Ялъмов

Много изследвания обясняват постиженията на образователните системи с вложените ресурси, с децентрализацията и с ролята на местната общност. Ако със затварянето на приема след 4 клас имаше и 0.01% шанс да се подобри качеството, веднага бих започнал да убеждавам родители и учители да се откажат.

Основна теза Заключителна теза
Снимка

Ранното разделение по способности е вредно за образованието на всички

Боян Захариев

Защо отсяването чрез състезания и сегрегирането по сбособности не дава най-добрите образователни резултати? Причините за това са дълбоки. Вкоренени са в мотивите за учене и основните движещи сили на ученето. Вече е доказано, че това не е само мотивът да покажеш, че си най-добър.

Основна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

48%99 гласа
 Благодарим за вашия глас!
52%106 гласа

Люба Йорданова

Модератор
Със 107 гласа "за", 32 "против" и 22 "въздържал се", Народното събрание прие на първо четене в четвъртък новия закон за предучилищното и училищното образование. Очаквано, дебатите се фокусираха върху изплащането на единния разходен стандарт за учениците и в частните училища, но всъщност законът предвижда много по-съществени промени.

Един от големите спорове е възможността математическите гимназии да приемат ученици от пети клас. Първоначалната версия на закона изключваше тази така наречена традиция, но под натиска на родители и директори, ГЕРБ решиха да предложат поправки между първо и второ четене. 

Гласуването в дебата на "Капитал" засега също е в полза на ранния прием. След като в миналия етап председателят на комисията по образование и наука Милена Дамянова обясни аргументите на вносителите на промените, сега публикуваме защитните позиции на основните участници - Тодор Ялъмов и Боян Захариев.

Имате още седмица да изразите вашите мнения в анкетата и форума. След това ще обобщим най-интересните коментари и ще обявим победителя от дебата.
Снимка

Нека решаваме истинските проблеми, а не симптомите за болестта

Тодор Ялъмов

Позиция Да
Продължавам да се удивявам на гнева срещу математическите гимназии. Моите опоненти правят поредица от логически грешки, макар и с добри намерения, които и аз споделям – че е необходимо да повишаваме качеството на цялото образование, че не бива да оправдаваме непрофесионалното и неетичното поведение в училище, че трябва да работим върху проблема "налагащи се родители" и т.н. Всъщност, с изключение на извода, че от всички тези цели и констатации следва, че трябва да се преустанови приема след 4 клас в математическите гимназии, практически с всичко съм съгласен като констатации. Нямаме спор. Но от предпоставките не следва изводът.

От това, че наблюдаваме едновременно две явления (разнообразие на училища и ниско средно качество), не следва, че първото предизвиква второто. Няма никакви доказателства в литературата, че наличието на прием в математически гимназии след 4 клас намалява качеството в цялото образование и още по-малко на математическите умения. Няма никакви доказателства за митологията за сегрегация и социална несправедливост.

Напротив, много изследвания обясняват постиженията на образователните системи с вложените ресурси, с децентрализацията и с ролята на местната общност. Появата на "особени" училища не предизиква лошото качество, а е негово противодействие. Ако със затварянето на приема след 4 клас имаше и 0.01% шанс да се подобри качеството на цялото образование, веднага бих започнал да убеждавам родители и учители да се откажат.

Чувствам се както преди години, когато се борих с вятърни мелници и обяснявах, че Европейската комисия и Евростат бъркат в това какво е широколентов интернет (брояха само ADSL, но не и LAN достъпа). Да, и уважавани институции и автори могат да бъркат. Цялата тази истерия около доклада на Световната банка за образованието е същата – той просто търси аргументи за предврително формулирани тези, изгодни на възложителите – определени кръгове от администрацията и някои неправителствени организации. Нямам обяснение защо го правят. Нямам обяснение и защо уважавана международна институция като ОИСР манипулира фактите само и само, за да аргументира изводите. Фактически не е вярно например, че в САЩ има само една програма за 15-годишните. Не само, че има магнитни училища във всеки щат и община (които са съществено различни от стандартните), но и има сериозни разлики в образователните програми от щат в щат. В Мериленд например са много по-близо до финландския модел, отколкото в Тексас...

Съгласни сме в констатациите, че българското образование не подготвя достатъчно адекватно всички ученици, че конкуренцията за ученици и свързаното с това финансиране на глава довежда до пренаселеност на "по-добрите" училища и класове. Ако забраним на математическите гимназии да имат прием преди 7 клас, трябва да забраним на всички училища да смесват "малките" и "големите" класове – в двора, в коридорите, в стола, в тоалетните. И как ще предотвратим "конкуренцията" в другите, "по-добри училища"? Защо да е нормално да има СОУ с две смени от 7.30 до 19.30 и с ученици от 1 до 12 клас без да може да се осигурят нормални занимални и място за спорт, отдих и култура за всички?

Част от аргументите на опонентите са свързани с хипотезата, че елитните училища всъщност не добавяли толкова стойност, колкото добрите неелитни, защото децата така или иначе били умни, защото идвали от богати семейства. Дори да е така, трябва да се предложи система за стимулиране на училищата, които добавят стойност, а не да се пречи на приема. Според мен най-лесно добвената стойност може да се разбере през разказите на учениците вътре. Ако има проблеми в математическите гимназии (например, че се приемат допълнително деца, които имат много по-ниски резултати от неприетите), да се търсят начини да се решат. Да се стимулират ръководителите на математическите гимназии да дават стипендии и поощряват деца с потенциал (например финансирайки участието им в школите), чиито семейства нямат ресурсите и уменията да им помагат вкъщи с математика. Да се стимулират други училища да станат също толкова или повече привлекателни за родителите и децата – било с математика, физика, информационни технологии, изкуства или друго.

Ако опонентите ми не харесват състезанията по математика и смятат, че те са виновни за егоизма, то ще предложат ли да се забранят състезанията по футбол, плуване, художествена гимнастика, шах, рисуване, всички риалити музикални формати по телевизията и т.н. за всички до 7 клас? И с какво това ще промени ситуацията, в която детето си носи в първи клас iPad, iPhone, PSP и управлява приятелствата си чрез достъпа до устройствата? Винаги има конкуренция, само че в някои състезания участва предимно детето, а в други участва само портфейлът на родителите. Не е ли по-добре да се фокусираме върху образование на родителите да не създават чувство за провал у детето, ако не стане първо, не влезе в математическата гимназия или не се научи да свири на пиано, докато то иска да рисува и танцува хип-хоп? Нека решаваме истинските проблеми, а не симптомите за болестта, при това тези, които показват как можем да я излекуваме. Около математическите гимназии е горещо и тази температура лекува част от болестите на образованието. Раковите образувания са другаде.

Ако искаме да следваме финландския модел, не трябва да започнем със спирането на приема в 4-7 клас, а да направим това, което са направили финландците навремето: качествена промяна в състава и подготовката на учителите, включването на общността в училището, предоставянето на социални услуги на семействата и т.н. И също да чакаме няколко десетилетия, колкото са чакали те. Трябва да станем по-богати и да даваме повече пари за образование. Ако просто затворим "ранните" паралелки, няма да стане нищо - така, както като свалим температурата с хапче, всъщност не се лекуваме.
Снимка

Ранното разделение по способности е вредно за образованието на всички

Боян Захариев

Позиция Не
Моят опонент споменава, че профилираните или поне математическите гимназии са доказани и са "златен стандарт". България има изключително малко ученици с високи постижения според международните изследвания като PISA. Изоставането спрямо страни като Полша, които също са имали от унаследени от времето на социализма математически, езикови и други подобни гимназии, но са се отказали от тях е огромно. Златото в "златния стандарт" при проверка се оказва фалшиво.

Днес, 4-ти февруари, БиБиСи публикува материал, наречен "Седемте мита за най-добре представящите се образователни системи". Мит номер 5, който се отнася точно до нашия дебат, е че всеобхватните системи на училищно образование поставят на първо място равнопоставеността, но това е за сметка на резултатите, а образователните системи с академичен подбор повишават качеството. Статията казва че, "няма несъвместимост между качеството на обучението и равнопоставеността" и отбелязва, че нито една селектираща образователна система няма висок дял на учениците с върхови постижения, независимо дали са профилиращи (чрез селекция, а не просто по интереси) или просто разделят учениците според способностите им в отделни училища и класове.

Образователните системи, които не разделят по способности децата в ранна възраст са образователни системи, в които такъв подбор е забранен от закона. Когато такъв подбор бъде разрешен, той неизбежно се случва и не съществува начин "неелитните" училища да му противодействат. Нещо повече, импулсът се предава надолу по системата и дори училищата без формален прием започват да търсят заобиколни начини да подбират деца и родители с по-добър социално икономически статус и по-добри постижения. Така на дъното се формират образователни гета, които са обратната страна на монетата, на чиято лицева страна стоят "елитните" гимназии. Обратната страна задължително се появява веднага щом се появи лицевата страна. Проблемът не е на училищно ниво, а на системно ниво. На училищно ниво той просто няма решение.

В профилираните гимназии няма добавена стойност, има загуба на стойност от гледна точка на общия човешки ресурс в страната. Проблемът не е в профилирането, в което само по себе си няма нищо лошо, проблемът е в начина на приемане на учениците. Те просто приемат едни от най-добрите ученици на входа и изкарват едни от най-добрите ученици на изхода. Цялата тайна на упражнението е в подбора. При това, както показват матурите, в останалите училища има по-голям брой ученици с по-високи постижения по която и да е област (включително по математика), отколкото в профилираните (за повече информация насочвам читателите към наша статия с колегата ми Илко Йорданов). Щях да се съглася, че това са страхотни училища, ако не подбираха на входа, а изкарваха едни от най-добрите ученици на изхода (в България има такива училища) или ако приемаха едни от най-трудните ученици на входа и ги докарваха по-близо до средното ниво на изхода (в България има и такива училища).

Приемът, който се прави с проверка на способностите на входа (с някакъв вид изпит или състезание) по дефиниция отсява учениците по способности. Когато в резултат от изпита ги поставим в различни училища това по дефиниция е сегрегиране по способности. Така се нарича от изследователите и в докладите на международни организации и така трябва да се нарича, защото за това става дума. Не мога да разбера защо Милена Дамянова не е съгласна с нещо, което е така по дефиниция. Може би несъгласието идва не от безспорния факт на сегрегацията, а от това дали тя има вредни последствия за образованието. Когато прокарваме политики не трябва да се уповаваме на личното си съгласие и несъгласие, нито на наслоените в обществото предразсъдъци и погрешни схващания, а на това, което ни казва задълбоченото изследване на образованието – на българското и на това в други страни по света. А огромен и нарастващ масив от изследвания показва, че ранното разделение по способности е вредно за образованието на всички. Това е отразено и в препоръките и коментарите на Световната банка, това ни казват резултатите от PISA, това ни казват резултатите от българските матури, това ни казват и политици от други бивши социалистически страни, които са имали потенциала да вкарат образователните си системи в ново, по-добро русло.

Не мога също да разбера защо безспорният факт, че неравенствата в шансовете идват още от семейството се изтъква като причина образователната система да не прави опит да ги намали, а напротив – да ги увеличава. Резултатите от международното изследване PIRS наистина показват, че към 4-ти клас вече има големи разлики в постиженията на учениците, които могат да бъдат проследени назад във времето до различни родителски практики и различни инвестирани от семейството ресурси в зависимост от социално икономическия статус и образованието на родителите (вижте например доклада, който подготвихме за УНИЦЕФ). Но в демократичните страни (и от десни и от леви правителства) това не се използва като оправдание за образователната система, а като аргумент да се търсят начини тези различия да бъдат намалени.

Склонен съм да разбирам онези родители, които имат позитивен личен опит с профилирани училища. Тези, които са учили в математически гимназии или чиито деца са учили там или тези, които си мислят, че техните деца ще попаднат там. Убеден съм, че те грешат, но позитивният личен опит не подлежи на опровержение и не мисля че моята задача в този дебат е такава. Не разбирам обаче защо образователната политика трябва да се базира на позитивния личен опит на една много малка част от населението в допълнение към грешно интерпретираните данни.

Накрая специално подчертавам, че това което защитавам като теза не се различава от това, което бих практикувал лично. През последните 10-тина години близки и познати са ми искали съвет как да постъпят, когато дойде време децата им да изберат училище (обикновено след 7-ми клас) и кое "елитно" училище е най-добро. На никого не съм препоръчвал на тази възраст да товари децата си със свръхамбиции и да ги кара непременно да кандидатстват в профилирано училище. Няма да скрия, че повечето от хората, които са се обръщали към мен, не ме послушаха, въпреки че ми имаха някакво доверие (иначе нямаше да търсят съвет). Просто такъв е изграденият стереотип в обществото ни. От друга страна хората, които се изправят пред подобна дилема, вече малко или повече са си наумили, че децата им трябва да влязат в профилирано училище и да бъдат сред избраните и вероятността да бъдат разубедени е малка. Така че търсенето на съвет е било донякъде про форма.

Оттам нататък, тези хора се разделят на три групи. Ще ги изброя, защото те много добре илюстрират реално съществуващи големи групи в образователната ни система.

1. Първата, нищожна по размер, група са тези, които наистина не накараха децата си да кандидатстват в профилирани училища. Те и до днес се чудят дали не са сбъркали (дали не съм ги подвел). По отношение на тях съм абсолютно спокоен пред съвестта си не само, защото моят съвет едва ли е бил решаващ.

2. Родителите и децата от друга, също нищожна по размер, група решиха, че ще кандидатстват и успяха. Те общо взето са убедени, че са направили правилния избор. Аз не съм.

3. Най-многобройната група са тези, които не ме послушаха и бързо съжалиха за това, защото децата им така иначе не успяха да влязат в желаното училище. Останаха им само разочарованието и неприятният етикет на неудачник, който на тази възраст има сериозен травмиращ ефект (мисля, че детските психолози, които следят новите изследвания по темата, ще потвърдят това). Не, защото техните деца не са добри ученици и нямат талант. Просто в тези гимназии (да вземем за конкретен пример математическите) почти всички, които кандидатстват, са доста добри по математика и абсолютно всички (повечето погрешно) са убедени, че имат добър шанс да успеят да бъдат приети. А елитисткото образование обича да поставя на децата етикети от най-ранна възраст, което е едновременно грозно и разрушително по отношение на мотивацията и ресурса за учене.

В нашата система има добри математици, които не продължават образованието си, защото родителите им нямат пари за транспорт и/или квартира в по-големите градове. Освен това със симулация може да се покаже, че селектираща система като българската, която забравя обучението на голяма част от учениците, има изключително висока вероятност да похаби много таланти. В този смисъл някой (или някоя), които наистина са имали потенциала да получат Филдсов медал или Нобелова награда (ние никога не сме получавали тези най-престижни отличия), може спокойно да са отпаднали от българско училище в четвърти клас.

Защо отсяването чрез състезания и сегрегирането по сбособности не дава най-добрите образователни резултати? Причините за това са дълбоки. Вкоренени са в мотивите за учене и основните движещи сили на ученето. Вече е доказано, че това не е само мотивът да покажеш, че си най-добър (по-добър от другите). Силни социални инструменти за ученето са желанието и усилията да обясниш нещо на други, които го разбират по-слабо, способността да участваш в екипи с разнородни способности и да се учиш от другите, способността да допринасяш за групови проекти, където резултатът зависи от всички и т.н. Всичко това, пак повтарям, не се получава добре в социално стерилна среда, където всички са предварително подбрани.

Резултати от гласуването на този етап

48%99 гласа
 Благодарим за вашия глас!
52%106 гласа
Този етап е приключил

33 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил Кирето Рейтинг: 1109 "Да"
5 фев 2015 15:40 1
- +Оценка
-3 +26

"...Проблемът не е в профилирането, в което само по себе си няма нищо лошо, проблемът е в начина на приемане на учениците. Те просто приемат едни от най-добрите ученици на входа и изкарват едни от най-добрите ученици на изхода..."
=====
И в това г-н Захариев вижда нещо лошо?

"...в останалите училища има по-голям брой ученици с по-високи постижения по която и да е област (включително по математика), отколкото в профилираните..."
============
Има, има, защото критериите при поставянето на оценки са занижени.
В профилираните училища, математически, езикови и др. изискванията са в пъти по-големи, отколкото в обикновените училища, като съответно и оценката е реална.
Така и не разбрах в защитата на г-н Захариев защо ранното разделение е вредно за всички?
В никакъв случай не поставям под съмнение постиженията на училища, които не са профилирани, там със сигурност има много умни и добри ученици и учители.

_____

Научих "God Save the Queen".........е, струва си....
 
Преглед на профил daskal1 Рейтинг: 2680 Неутрална
5 фев 2015 19:02 2
- +Оценка
-2 +9

Колега Захариев, допускате доста големи неточности с фрази като ".. Полша, които също са имали от унаследени от времето на социализма математически, езикови и други подобни гимназии, но са се отказали от тях е огромно." Полша не е имала езикови гимназии от типа на българските, с пълно езиково "потапяне през "0" година.
Май действа соц. принципа :"Всички да са еднакво бедни" . тази тема се дискутира за трети път и не виждам смисъл да се продължава без да се дадат конкретни виждания за финансирането на моделите които се обсъждат. Иначе това са празни приказки от типа "харесвам/не харесвам".

 
Преглед на профил Otchuzden Рейтинг: 356 Неутрална
5 фев 2015 21:57 3
- +Оценка
+26

Мария, наблюдавам СМГ и още 5-6 добри математически гимназии. Първо това не са децата на богатите. Там са тези, които не просто са по-дисциплинирани, са просто способни. Способността няма как да си е купиш. Или си решаваш задачата или не. Това не е литература, история или биология (в българския вид) да я зазубриш. Да ти я набият в главата.
Второ, няма как да ги изравниш децата с многото добри училища. Изключителните са много малък процент навсякъде по света. Не говоря за добри, а за изключителни. Горе-долу такива са в СМГ.
Трето, ако ги закриеш учителите ще си направят частно училище. И хората, които искат децата им наистина да успеят ще са там. Но в този случай по-бедните действително ще отпаднат.
Това насилие, което се опитвате да осъществите ми напомня на возенето на ромсктите деца в централните училища. Последицата хората просто си местят децата. В резултат пълен провал... Хората може да са равни само като им отрежеш главите.

 
Преглед на профил Ивелина Атанасова Рейтинг: 975 "Да"
5 фев 2015 23:13 4
- +Оценка
-2 +18

Ако детето има изявени интереси и умения в хуманитарните или математически науки - какъв е смисъла да бъде още две години в общообразователно училище?

_____

Marketing Strategy & Business Development
 
Преглед на профил Todor Yalamov Рейтинг: 8 "Да"
6 фев 2015 00:14 5
- +Оценка
+14

Боян Захариев завършва с абзац, под който мога да се подпиша - за социалните движещи сили зад ученето, за learning communities, за удоволствието да участваш в създаването на shared value. Точно тези характеристики са сред запомненото от МГ-Варна (6 и 7 кл. през 84-86 г.) и това, което чувам от приятели, чиито деца са били или са в МГ сега. Сравнете хумора, оркестъра, театъра, празненствата на МГ-та със средно-статистическото училище. Къде смятате, че има по-смислена среда за учене, именно от ученическо-социална гледна точка? Състезанията в много случаи са проявление именно на същите движещи сили, а не на егоизъм и елитарност. Познавам достатъчно много състезатели по математика, а и треньори - за да съм убеден в това, което казвам. А за данните от матурите - нека МОН ги отвори за да може всеки да смята. Иначе отворените данни от олимпиадите (националните, не международните) показват коренно различни резултати. И тогава много лесно може да се види в кои училища има основателно съмнение за нарушения при матурите.

 
Преглед на профил tvm40389104 Рейтинг: 8 Неутрална
6 фев 2015 16:48 6
- +Оценка
+15

Този закон , който се приема в момента, сякаш има единствена цел да спре приема на тези стотина деца .... И да даде държавна подкрепа на частните училища и градини. Иначе май другото си е същото. Ще си ги отглеждаме до 19 годинки у дома.... Та чак на тях ще им стане скучно да учат.
Толкова ли сме бедни и до там ли го докарахме, че тези интелигентни и умни деца да пречат на една цяла система.
Ако ги няма тях няма да личат многото дупки, пропасти в нашите родни школа.

Една школа по математика, градена с години, учители, предаващи уменията си един на друг, нещо, което само годините могат да родят - нарича се ПРИЕМСТВЕНОСТ на поколенията ще бъде унищожено.
Малкото места, в които с гордост се носи титлата "учител".
Защо не се приеме закон, в който да се започне изучаването на цигулка, пиано и др. не по-рано от 15 години, когато детето ще знае, че цигулката е неговия инструмент.
Нелепо е обсъждането на този въпрос.
Много са сладки думите на г-н Захариев, но истината и реалността са други. Децата потъват в средата на посредствени учители и директори, които не са заинтересовани да си вършат работата,
Понятията са им объркани от префърцунени учебници, стремящи се да покажат ерудицията на създателите си. Липсата на среда, в която да формират интерес ги обезличава и стават посредствени, изпуснали едни от най силните си години, в които се формира характер , личност и умение за мисъл и анализ.
Това...

Прочитане на целия коментар
са проблемите на нашето образование, а не няколкото МГ-та , които са се доказали.
За тези които искат да учат. На къде? Те няма да спрат да търсят варианти. Какво предлага системата ? - Частни училща, привялкли учители от МГ- за който може да си го позволи. Курсове - за който може да си го позволи. Уроци -за който може да си го позволи.Истерията в седми клас няма да спре.
Системата на уморени и изтощени деца, ходещи по уроци и учещи извън училището ще продължи с пълна сила. Защото децата получават знание именно извън училище - в курсовете по език, школите по математика, а посещават, думата е точна ПОСЕЩАВАТ училище за да вземат вземат, необходимите им диплома.
Децата пак ще са различни, пак ще има елитарни училища, пак ще има съревнование, но с по-малко играчи.
Който е имал 7-мо класник - знае, как се връща от училище и сяда да учи, за частния урок.
Новия закон не дава решение на този проблем, не дава възможност на тези, които искат - да могат . Не спира ученето в къщи и не премахва формалното ходене на училище.
Жалки сме.

 
Преглед на профил Emilia Iordanova Рейтинг: 8 Неутрална
6 фев 2015 20:17 7
- +Оценка
-1 +8

Родителите търсят за децата си нещо по-различно от това, което намират в казармения тип училища до 12-ти клас с всичките им проблеми (знаем за какво става дума). Там, където училищата са читави, децата остават. Не е честно талантливи деца да се лишават от възможности за по-добра реализация. Глобалният подход не решава проблема на отделния човек във времена като нашето. Ранното профилиране е изход за родители, които искат децата им да сменят средата и да получат по-добро развитие и реализация на талантите си. Със забраната за ранно профилиране проблемът на държавните училища няма да се реши. Просто хората ще останат с неприятното усещане, че са лишени от още един шанс да направят нещо за бъдещето на децата си. Нека хората могат по-свободно да се придвижват в системата - нека имат повече възможности за избор. Времето ще отсее сеното от плявата. Още повече, че всички деца ще получат една и съща общообразователна подготовка по утвърдени държавни стандарти. Ние всички искаме и се борим за това училището както институция да стане място за истинско образоване, общуване и творчество, но пътят за това не е редно да минава през забраната за ранен прием на талантливи деца в профилираните училища. Нужно е и в непрофилираните училища да се работи така, че те да станат едно гостоприемно място за истинско учене и смислено човешко развитие. Такива примери вече се виждат на различни места в България. Това показва, че ИМА НАЧИН ТАМ, КЪДЕТО ИМА ЖЕЛАНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ.

 
Преглед на профил loqman Рейтинг: 225 Неутрална
7 фев 2015 08:07 8
- +Оценка
-9 +1

Не виждам какъв е спорът? Така или иначе умните деца в България са на богатите, а те така или иначе си намират начини да се образоват, а останалите са бедни и глупави , и те няма и смисъл много да учат. Даже се чудя нашите мили държавници как така са се напънали след 20 години безхаберие по въпроса да се занимава с такова нещо като образованието.Сигурно много са ги насмели от Европейския съюз!

 
Преглед на профил Vania Grigorova Рейтинг: 8 "Не"
7 фев 2015 13:19 9
- +Оценка
-10 +3

Аз пък се удивлявам на това, че Ялъмов - част от тинк-танк, опонира не с факти, а с определения. В позицията на Боян Захариев не намирам ни гняв, ни истерия, а изброяване на факти и изследвания.

 
Преглед на профил Todor Yalamov Рейтинг: 8 "Да"
7 фев 2015 15:49 10
- +Оценка
+10

До коментар [#9] от "vagabi":

Един от основните аргументи на пропонентите за спиране на приема в МГ-тата преди 7 кл. е хипотезата, че системите, които допускат състезателен прием в училищата (преди 15 г.), имат разнообрани програми (специализиращи децата от рано) са по-лоши от системите с единна не-състезателна програма. Цитират публикации на ОИСР и Световна банка. Аз твърдя, че от корелацията между двете явления (дори и да я има) не следва, че едното причинява другото. Още по-малко, че ако преустановим едното (ранния състезателен прием) ще подобрим другото (средното качество). Това са класически логически грешки описани от древногръцките философи, и дори се учат в общообразователните училища по логика. Твърдя също, че има сериозен проблем с тази класификация на страните, защото и в САЩ, и във Великобритания, цитирани в съответния доклад на ОИСР те се дават като такива с единни програми за 15 годишните. В САЩ има magnet schools, а във Великобритания - grammer schools. Те, малко или много наподобяват нашите математически гимназии (особено magnet schools). Боян Захариев и съавтора му във в-к "Сега" имат достъп до данните от матурите. Отдавна разнообразни хора искат/искаме да се отворят тези данни, за да могат да се правят изследвания върху тях и да се види няма ли "неочаквани" резултати в някои училища и региони (публична тайна е, че не са редки случаите на преписване на матурите). Отворените...

Прочитане на целия коментар
данни от олимпиадите, например, показват коренно различна картина за "силата" на училищата по математика. Разбира се, има училища, които обучават достатъчно силни състезатели по математика. Ранният прием в математическите гимназии съществува от 30 години. Ако някой иска да го премахне трябва да има железни аргументи. И със същите аргументи трябва да премахне приема и в другите училища, иначе е тенденциозен. Не съм чул от г-н Захариев да призовава да се затворят спортните училища, музикалните, балетните и т.н. Състезателен прием от след 4 клас има в много други училища - и това е просто следствие от факта, че в тях има повече желаещи за записване (защото очакванията на родителите са, че дават по-качествено образование), отколкото места. Да изброявам ли кои са училищата със състезателен прием само в София?

 
Преглед на профил Vania Grigorova Рейтинг: 8 "Не"
7 фев 2015 16:37 11
- +Оценка
-8 +1

До коментар [#10] от "Todor Yalamov":

1) Интересен е аргументът, че PISA е недостоверна. И би било добре да бъдат попитани какво имат предвид. Но, ако нямате доверие на резултатите от международно признато проучване, защо вярвате в обективността на оценката на селектиращите училища?

2) "Аз твърдя, че от корелацията между двете явления (дори и да я има) не следва, че едното причинява другото." - в това изречение смисълът се е загубил. Ако има корелация, то значи има връзка, т.е. едното причинява другото. Това означава терминът "корелация".

3) Колкото до това, че средното образователно ниво изисква много повече от стопиране на ранния прием, не намирам разлика в мненията. Боян Захариев приключва тъкмо с нуждата от повече инвестиции, и развитие на учителите. Но за всички.

4) Ранният прием наистина ли е само от 30 години?

 
Преглед на профил Todor Yalamov Рейтинг: 8 "Да"
7 фев 2015 17:02 12
- +Оценка
+9

До коментар [#11] от "vagabi":

Аз не се съмнявам в PISA - нито в теста като инструмент, нито в приложението му. Разбира се, винаги може да се спори, дали можем адекватно да твърдим, че ако децата в родопските села или делиормана не знаят как да си купят билет за метрото (щото може и изобщо да не са виждали метро, дори по телевизията, а и може да има ромчета, които никога да не са пътували с какъвто и да е билет) това е адекватен измерител за функционална неграмотност. Но - следя и PISA, и TIMSS, и PIRLS и тук изобщо не оспорвам нито тестовете, нито резултатите. Имам проблем а) с класификацията на страните по тип образователна система (както писах, не е вярно, че САЩ и Великобритания имат изцяло и единствено единни системи, а това е презумцията в цитирания доклад на ОИСР, Светованата банка и т.н.) - която е основа за намирането на корелация, б) наистина, ако А и Б са корелирани не означава, че А причинява Б, нито че Б причинява А. Може да има C, което да причинява и А, и Б - по различен начин. Повече може да се види тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Correlation_does_not_imply_causation Има тестове, които могат да проверят дали има "каузална връзка", може да се контролира ефекта (т.е. да се изчисти) на евентуални странични фактори (C). Повечето изследвания на образованията намират...

Прочитане на целия коментар
разнообразни C - богатство на страната, инвестиции в образованието, тип контрол върху образованието и т.н.

Математическите гимназии съществуват от 1971 г., а ранният прием - от 1984 г. (след 5 кл.) Постепенно той се разширява и обхваща повечето математически гимназии и някои хуманитарни и слиза от след 4 клас (защото така или иначе първата степен на образование е 1-4 кл. и тя е коренно различна от организацията на обучението след 4 кл.). Първоначалната идея за ранния прием е откриването на "талант" (склонността към математика се открива по-ранно, отколкото към други науки и езици да речем), подготовка на кадри за програмирането (още през 84-а година се програмираше в 6 клас в МГ). По-късно, именно заради "влошаването" на общото средно образование и специално заради дупката на качествено образование 5-7 клас повечето гимназии разшириха приема от 1 паралелка на повече - отговаряйки на търсенето на родителите на "качествено място" 5-7 клас. Една част от децата в МГ отиват в езикови след 7 клас по разнообразни причини (не им харесва математиката, става им сложна, решават, че интересите им са други, езика е по-важен и т.н.), но "математичската среда" 5-7 клас е коренно различна от "кварталното училище" и помага за развитието.

 
Преглед на профил Malakai Рейтинг: 388 Неутрална
7 фев 2015 18:28 13
- +Оценка
+4

До коментар [#11] от "vagabi":

Изказвания като това:

... "Аз твърдя, че от корелацията между двете явления (дори и да я има) не следва, че едното причинява другото." - в това изречение смисълът се е загубил. Ако има корелация, то значи има връзка, т.е. едното причинява другото. Това означава терминът "корелация"...

само показват колко необходимо е задълбоченото образование по математика и статистика от ранните години.

Иначе се налага да четем грешки като тази...

 
Преглед на профил Emilia Iordanova Рейтинг: 8 "Да"
7 фев 2015 18:41 14
- +Оценка
-2 +7

В дупката 5 - 7 клас потъват и се губят поради демотивация и/или "затъпяване" (цитирам проф. Лозанов) много деца. Колко от тях са с открояващи се математически способности е трудно да се докаже, дори и с изпит, просто защото резултатите от него са въпрос на добра подготовка. Да, в повечето случаи такава могат да дадат по-заможни родители. Това е привилегия и за неколцина деца (на не толкова заможни родители), които действително са природно надарени и това няма как да се оспори на изпита. Колко от всички тези деца ще останат и след 7 клас в същата математическа или езикова гимназия, може само да се гадае. Но възможността да им се даде шанс да не потънат в казана на масовизираното, демотивиращо и довеждащо до голямо количество социални, интелектуални, културни и всякакви други депривации училище е нещото, от което нямаме право да лишаваме което и да е дете - независимо какви са родителите му. Да не говорим, че на голяма част от нашите т. нар. образователни реформатори децата им са или в частни, или в подобни престижни училища. Нищо, че се напъват да се правят на радетели за равно всеобщо образование. Аз искрено се надявам всички училища в България да станат процъфтяващи центрове за образование и култура на общността, но това може да се постигне само там и тогава, когато всички се обединим около единна визия за образованието в България (не в Щатите, не във Финландия, не в Стара Европа). И ничии резултати от проучвания не могат да докажат с увереност кое е добро и кое...

Прочитане на целия коментар
не е за нас. Те не могат да докажат и какво знаят и какво не знаят нашите деца, просто защото се изградени върху немеродавни за нас принципи, не са съобразени с нашите културно-исторически, социално-психологически и възприятийни особености. Тяхното приложение отдавна вече зад граница е поставено на дискусии (и то доста интересни дискусии и изводи). Крайно време е да спрем да преоткриваме топлата вода и да се правим излишно да индианци. И да започнем да си задаваме от време на време въпросите "кой печели" и "какво точно".
ПС: Продължавам да твърдя обаче и искрено се радвам, че в България вече има и училища от нов тип, в които добрата работа и партньорство между педагозите и общността вече личи. Дано да стават все повече! Заради децата!

 
Преглед на профил Vania Grigorova Рейтинг: 8 "Не"
7 фев 2015 23:47 15
- +Оценка
-6 +1

До коментар [#12] от "Todor Yalamov":

Г-н Ялъмов, казвате, че, ако повечето хора, които умират, са яли краставица, то не е задължително смъртта им да е причинена от краставиците. Такива размисли имат дотолкова отношение към темата, доколкото да я разводнят и обезсмислят. Надявам се, не целите това.

А вметката за децата на ромите, които никога не били ползвали билет, е в стила на наци организациите. Може да ви донесе повече плюсчета /вече се показа един, който се лута между логаритми и квадратни корени/, но не приляга на служител на Центъра за развитие на демокрацията.

Та на въпроса - спорите с изводите на PISA: "In those systems that tend to separate students into different schools or programmes,
students generally reported less instrumental motivation to learn mathematics than students in systems that tend not to separate students in that way." Ползвам документа, който Вие линквате, не тези, които опонентът Ви визира.
От една страна, според Вас, корелацията между мотивацията и сортирането на децата не доказва нищо. В такъв случай докажете, че демотивиращо са повлияли други фактори. Може да е семейна драма, децата неочаквано да са открили скрити певчески възможности и това да ги е отклонило от математиката, не знам - Вие сте старшият анализатор. Но не забравяйте, че говорим за проучване на учениците в селектирани училища от десетки държави. Години наред....

Прочитане на целия коментар

От друга страна в коментара си твърдите, че не се съмнявате в PISA.

Остава да отговорите - доверието Ви в изследването подсказва ли Ви, че са взели предвид всички Значими фактори, които биха могли да повлияят или по скоро смятате, че са направили проста корелация между ниво на мотивация и начина, по който ученикът е приет в определено училище? Намирате ли, че само на тази основа продължават да прилагат методиката, която уж не отричате?

Отново - не искате да четете факти /международни и от българските матури/, но не сочите данни, които подкрепят Вашата теза. За неинформиран родител /за какъвто леко манипулативно сте представен/, който говори само под въздействието на емоциите, е приемливо. За експерт - не.
Допринасяйте към дебата с информация, не с емоции. Последните в Kleta Maika Bulgaria не липсват.

 
Преглед на профил Todor Yalamov Рейтинг: 8 "Да"
8 фев 2015 01:25 16
- +Оценка
-1 +6

До коментар [#15] от "vagabi":

Включих се в дебата в "Капитал" не институционално, а лично - като преминал през "ранния примем" в МГ - Варна (84-86 г.) и като информиран родител, който следи образованието като такъв, а не като изследовател. Възможно е да имам колеги от Центъра за изследване на демокрацията, които имат друго мнение. За разлика от мен изглежда, че "Отворено общество" институционално се бори с "ранния прием" в математическите гимназии, за което нямам обяснение. Нямам достъп до данните от матурите, както има "Отворено общество" и Боян Захариев и затова не мога да коментирам. Но следя отдавна тестовете - PISA, TIMSS и PIRLS. Приемам валидността и надеждността им. Класификацията на страните като сегрегиращи, селектиращи и т.н. са "извън" теста. И, както показах - е спорна (поне по отношение на Великобратия и САЩ). Този докуемнт беше посочен в коментарите от "Без покой" (Евгения Пеева от "Заедно в час") и е част от "портфейла документи, в които вярват противниците на МГ-тата). Ако имате желание, потърсете повече информация за корелациите и казуалността. Както и за логическите грешки (logical fallacies). Убеден съм, че ще разберете какво искам да кажа. Последно - не оспорвам PISA, оспорвам грешна интерпретация. Изречението, което цитирате също е ок само относително. Докато instrumental motivation е част от теста,...

Прочитане на целия коментар
класификацията на системите като сепариращи не е. В този смисъл, ако се направи адекватна класификация корелацията може да се загуби. Но, дори и да не се загуби, от това не следва, че "сепариращата" характеристика е причината за ниската мотивация - има разнообразни изследвания, които извеждат с далеч по-сериозни статистически методи от корелацията такива фактори.
PISA използва национално представителна извадка от над 200 училища, и е естествено в нея да попаднат деца от уязвими групи или дори населени места, в които няма публичен транспорт и съответно няма как да ползват билетчета. Ако се вгледате в тестовите изследвания на децата по света, вкл. в САЩ, че е забранено използването на IQ тестовете (или тестове за интелигентност) за изследвания с цел вземане на решения относно образованието, именно защото определени етнически групи могат да имат "различна интелигентност", "различна логика" и т.н. Но това е маргинален проблем в случая. Изобщо не искам да обидя ромите. Вероятно в подобна ситуация могат да попаднат българчета, турчета и т.н., които са просто твърде далеч от София и например биват возени от служебните автобуси на МОН.
Всъщност, тежестта за доказване защо трябва да се забрани на математическите гимназии да приемат деца след 4 клас е в терена на Боян Захариев, а не аз да оправдавам защо е редно да продължи една успешна практика. Разбира се, Вие можете да изберете да вярвате на него и да "натриете" носа на "елита" и да спрете приема. Само че - тогава вероятно този кръг от деца и родителите - ще се насочат към други училища с подобен прием - например 119 (собствен конкурс), 125 (собствен конкурс), 107 (подобна методика като на СМГ с повече състезания), 1 СОУ (използва изпита за СМГ, Кенгуруто и обл.кръг на олимпиадата) . Мога да продължа, ако искате? Защо за тези училища това е ок, а за СМГ - не? Има достатъчно училища, които провеждат изпит дори за първи клас - не е само НУКК. Защо за спортното, музикалното и балетното (хореографско - София и паралелка в хумантирната във Варна) това е ок, но не е ок за МГ-тата? Опонентите на ранния прием в МГ-тата не предлагат общо решение на проблема, а просто са се хванали да съсипят една добра практика. А проблемът е: тъй като (както показва PISA, а и другите тестове, а и преценката на родителите и без тестове) общото ниво на образование е ниско, а "по-добрите" училища имат по-малко места от търсенето, се принуждават да правят селекция. Родителите започват да припознават селекцията като критерий за качество (което не е непременно вярно), но така или иначе очевидно има дисбаланс между търсенето на качествено образование и предлаганото от най-близкото училище. Понякога пък най-близкото училище е такова, че не можеш да влезеш в него (например и да живееш на ул. Баба може и да не можеш да влезеш, а ако влезеш да не можеш да изкараш и една година в НГДЕК). Т.е. имаме системен проблем. Както казва и Боян. Аз съм против "разбутването" на МГ-тата защото това няма да реши проблема. Дори и да забраним на всички да приемат с конкурс, как ще приемат? Или ще станат същите дивотии като с детските градини? Убеден съм, че ако стане това ще има колосален ръст на домашното образование през родителски кооперативи. В което може би няма нищо лошо, но ако са прави хипотезите на опонентите ми, това само още повече ще засили сегрегацията. Защото в момента в МГ-тата влизат достатъчно кадърни деца на не-богати хора.
И последно - не знам какви факти искате да цитирам. Вижте например данните от олимпиадите на Алек Димитров - alekdimitrov.com - там е недвусмислено ясно кои са добрите математици, от кои училища отиват в СМГ и т.н. Но, дори и Боян да е прав и математическите гимназии да не са качествени, какво им пречат? Те ли за виновни за лошото дередже на образованието? Това ли иска да ни убеди? Ако иска строго райониране и стандартно-еднакво образование без никакви конкурси, а само на база местоживеене - да го предложи така и да предложи мехнизмите за реализация, райониране и т.н. И да направим тогава обсъждане и гласуване да видим колко човека ще подкрепят подобно нещо. Иначе - ако просто забраним състезателността (по математика, а и по други спортове, изкуство и т.н. до 15 г.) ще трансформираме конкуренцията в чисти връзки и пари на родителите (защото дисбаланса добри-лоши училища ще си стои още дълго).

 
Преглед на профил pi4er Рейтинг: 225 Неутрална
8 фев 2015 09:23 17
- +Оценка
-1 +4

Очевидно нито г-н Захариев, нито децата му са били в наистина "усреднени" училища. Предполагам са били в кварталните в Лозенец или Оборище или нещо такова.
Моят личен опит е истинско "усреднено" училище. Учителите се радват да видят едно дете да стърчи над останалите. Но - няма как да преподават повече на детето. Ако да - доброволно е. Ако не, детето му доскучава и губи интерес. Другите деца още от малки почват да се дразнят на "зубрача". Има си думи още от начално училище - "очилат", "слагач" и т.н. Идват едни деца и побийват учителския любимец; или репресират психологически. Идват олимпиади и е очевадно, че детето - на 9 години да речем - е като на Марс в нормалното училище. Добре че дойде приемът в спец.гимназия. Всички бяхме сходни там. Нямаше зубрачи и тормоз, имаше динамика на способностите, но взаимодопълваща и взаимоспомагаща.
От друга гледна точка, ако дете е дислексик, ще изпитва същото, докато не влезе в специализирано училище, да речем по изкуство. Ако е яко, но несхватливо за науки, пак щастие ще дойде чак в спортен, строителен или готварски техникум (или смислен селскостопански, ама има ли ги вече)...
По целия свят са си развалили образованието от разделението на богати и бедни, точно с формули за уравниловки. Хайде и ние да си унищожим и малкото останало за нормални средни хора да може да им просперират децата според способностите. Вече има големи пукнатини с частните уроци и супер специа...

Прочитане на целия коментар
лни скъпи курсове.

 
Преглед на профил fdn33390033 Рейтинг: 8 Неутрална
8 фев 2015 10:23 18
- +Оценка
+7

Здравейте,учудвам се,че все още има хора,които мислят САМО как да объркат достатъчно сринатата ни образователна система в БГ.Защо всички тези,които предлагат законопроекти в парламента,преди това не са се консултирали как е в другите държави по „белия свят„?Или да си спомнят за тчхното детство на село,ако е имало такова?Но ние сме си виновни,нищо няма да променим,а само ще се подчиняваме на поредната измислена простотия от тях.Преди години имаше доста добри попадения-езикови гимназии,математически,техникуми.Кой за каквото ставаше-като не става,системата го изхвърля и отиваше в реална гимназия.Но като възпитаник на СМГ мога да кажа,че колкото и да не ставаш за ученик,или си „в постоянен пубертет„,системата и околните другарчета те дърпат напред-и имаш поне 95% успеваемост,че влизаш в Университет-и ставаш нормален чошек.Там се шъзпитаваха хора,човеци,на нормални навици и дисциплина.Кое му е лошото от малко дтетето да свикне с това?Аз ако слушам синът ми,той иска само да си играе,и после ще расте поколение,което не може и името да си напише...Или точно това е целта?!Лесно управлчшани прости хора?!След като миналото лято се сблъсках с образователната система в БГ-НИКОЯ ИНСТИТУЦИЯ в БГ НЕ Е в състояние да контролира едно частно сдружение-"ФРидрих Шилер“,което си прави каквото и както си поиска в сградите на две държавни училища,и рекетира и изнудва родителите,след многократни писмени и устни сигнали установих,че НИКОЙ НЯМА желание да се промени образователната система.И...

Прочитане на целия коментар
вместо да плащам подкупи и да се моля за детето ми първи клас да бъде записано в добро училище,просто го записах ученик в друга държава.Но ако всички родители направим така?!След 10 години няма да има ученици в училищата,пък те-сладурите-дали ще има за кого да си внасят законопроекти?!Ако изобщо са вече и в Народното събрание....Успешен неделен ден

 
Преглед на профил Emilia Iordanova Рейтинг: 8 "Да"
8 фев 2015 10:40 19
- +Оценка
-1 +5

Искаме или не, децата са различни априори по рождение - както и всички ние, и това е добре. Не за друго, а защото всеки си има своя уникален талант, своята цел и своя път. Децата не са tabula rasa и всяко има своята индивидуална потребност от образование и развитие. Нещо повече, всяко дете има свое уникално възприятие и свой собствен език за нещата. Социокултурните и материални условия, които децата заварват, и вменяването на нашите стереотипни вярвания и разделения, се отразяват върху тяхното отношение към света, следователно и към връстниците им, и към ученето изобщо. Причината за наличието на толкова много вътрешни конфликти в днешното училище произтичат от внасянето на конфликтите на самото ни общество на училищна арена. Социалното, културното и интелектуалното разделение, разочарованието и безпътицата са факти от днешния живот. Кой тест ще ги измери? Коя рестрикция ще ги излекува? Ние самите трябва да променим себе си, мирогледа си, отношението си и с жив пример да покажем, че може и иначе...
Дебати от типа да бъде или да не бъде прием от 5 клас в по-успяващо училище, подплатени с някдкви си резултати от външни изследвания (без значение за колко значими и меродавни ги приемате), няма да решат дълбоките конфликти в днешното училище. Този дебат по-скоро напомня за онзи виц за българите в казана. Защо нито един българин не подава глава да се измъкне? Защото другите солидарно дърпат за краката всеки, който понечи да вдигне глава и да поиска да се измъкне. Типично по...

Прочитане на целия коментар
български!
Реториката за добруването и успяването на всички български деца и помпозната загриженост за тяхното благополучие и образование веднага се индикират като фалшиви от средностатистическия българин. При това напълно резонно.

 
Преглед на профил Vania Grigorova Рейтинг: 8 "Не"
8 фев 2015 12:46 20
- +Оценка
-4 +2

До коментар [#16] от "Todor Yalamov":

Родителите в общия случай не следят изследвания като PISA, TIMSS и PIRLS. А тези, които го правят, без значение дали като родители или като част от служебните си задължения, би трябвало да ги разбират.

Поради каква причина сочите останалите училища за пример? Ще препратя отново към основните тези, където се казва, че вредно е всяко ранно конкуриране, от което зависи съдбата на децата. Не е толкова трудно за разбиране. За улеснение са изброени конкурси и олимпиади, на база на чиито резултати деца се приемат в разни училища. Въпросът Ви сега - защо Захариев не визира и тях, показва, че Вие просто не четете или се въртите в кръг умишлено. Визира И тях. Още в първото си изложение.

Вметката за "Отворено общество" е интересна. Някаква война ли има между двете НПО-та?

И тъй като твърдите, че не се занимавате професионално с темата, разбирам защо реферирате към резултатите от олимпиадите. Но явно нито като родител, нито като гражданин с широк поглед Ви се е удало да прозрете, че в олимпиадите не участват всички деца, за да бъде сравнението Ви коректно. Заявявам го като майка на дете-ученик в 138-мо - моето дете участва, защото училището като цяло е активно в тези конкурси. Но пък познавам безброй родители, чиито деца не участват. Не защото не искат, просто никой не им е казал, че има такава възможност.

Та...

Прочитане на целия коментар
някакви аргументи, данни, изследвания, които да потвърдят, че ранният прием е по-скоро полезен отколкото вреден и за учениците, и за обществото?

 
Преглед на профил Emilia Iordanova Рейтинг: 8 "Да"
8 фев 2015 14:11 21
- +Оценка
-1 +4

Най-странното в този дебат не е дори самия дебат, а основанията.
Два интересни материала, които ще дадат доста храна за размисъл по този дебат:
1. "Ефектът на Дънинг-Крюгер...":
http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%95%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%9A%D1%80%D1%8E%D0%B3%D0%B5%D1%80-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8_42.html
2. "Не, нямате право на мнение":
...

Прочитане на целия коментар href="http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%9D%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_28.html" target="_blank" rel="nofollow">http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%9D%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_28.html

Любопитно ми е защо страна в дебата не е например човек от образователната система с конкретни наблюдения, факти и виждания. И защо в тази т.нар. образователна реформа не се търсят решения на истинските проблеми, а се търси място за вклиняване, за наместване във формулата... Мисля, че отговорите са известни на всички ни. Как обаче това ще реши въпроса "Какво да се прави", когато имаме все по-нарастващ брой деца, търсещи образование и реализация навън, както и деца, за които образованието не е решение на житейския им казус. И една огромна "сива маса", която не знае по кой свят ходи и защо... И тогава "Да бъдеш или да не бъдеш" вече не е хипотетичен въпрос.

 
Преглед на профил Emilia Iordanova Рейтинг: 8 "Да"
8 фев 2015 14:25 22
- +Оценка
-1 +5

Сори, част от коментара се изгуби. Продължението:
2. "Не, нямате право на мнение".
http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%9D%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_28.html

За да бъде този дебат смислен, е нужно страна в него да е човек от образователната система с наблюдения, факти и визия по ранното профилиране. Въпросът "Какво да се прави" е толкова актуален, колкото е актуален нарастващия брой деца, търсещи образование и реализация зад граница, както и други, за които образованието изобщо не решава житейския им казус. Има и една нарастваща "сива маса", която не знае по кой свят ходи и защо... Истинската реформа трябва да се търси в решаването на истинските проблеми, а не в търсенето на място, в което да се впишем... Хората стават все по-невярващи, че изобщо някой чува или се интересува от тяхното мнение и това за кой ли път затвърдява практиката всеки да се спасява поединично. Защото "Да бъдеш или да не бъдеш" не е просто хипотетичен въпрос, особено когато става дума за решаването на бъдещето на деца...

Прочитане на целия коментар
та ни.

 
Преглед на профил Todor Yalamov Рейтинг: 8 "Да"
8 фев 2015 14:28 23
- +Оценка
-2 +3

До коментар [#20] от "vagabi":

Отзад-напред: Не, не съм виждал изследвания за България. Но не съм виждал и такива, които да правят изследвания, че точно от 7 клас трябва да бъде приема в профилираните гимназии. Имаше изследвания 80-те години, когато този прием беше наистина "ранен" (да припомня - МГ-тата са от 71-а, а ранния прием от 84-а) и "експеримент" и трябваше да се проследи смислен ли е или не. Ако се съмнявате в смислеността на "ранния прием" (30-31 години), защо не се усъмните в смислеността и на самите математически гимназии (каква е разликата между 30-31 и 43-44 г.) от тази гледна точка?

Както Ви препоръчах, вижте отворените данни на alekdimitrov.com. Не знам колко са четвъртокласниците в София през 2014/2015 г., но ако са като миналите години значи - 8-9 хиляди. 1500 са се явили на първото състезание, валидно за прием в СМГ. Дава прилична представа за силата на училищата по математика. Националните класации за 5 и 6 клас имат по около 1500 души, което и да не са всички ученици, са сравними с броя анализиран от Боян (на матурите). Той има достъп до матурите, аз нямам. Но всички имат достъп до данните в alekdimitrov.com (http://alekdimitrov.com/results.asp). Вярно е, че може да не са пълни, но например предсказването за влизането в СМГ е много добро. На национално ниво...

Прочитане на целия коментар
класациите за 5 и 6 клас включват около 1500 деца, в 7 падат (вероятно вече част от тях са наясно, че не искат да се развиват с математика или поне не със състезателна). Но е достатъчно да се сравнят математическите способности в този период от образованието - 5 - 7 клас. Чувал съм и за други данни (например тестовете SAT и GMAT, в които МГ-тата бият всички) - за учене в САЩ. Но, пак казвам, не аз трябва да давам аргументи да се продължи 31 годишна традиция, а Боян Захариев - да се преустанови.
Освен това, аз смятам, че дадох достатъчно аргументи в несъстоятелността на публично проверимите данни, на които се основава Боян - и грешката с класификацията на страните, и грешката с предполагането, че корелацията води до каузалност (и то точно в посоката, която го устройва, а не например в обратната). Няма нито смислена статистическа методика освен корелацията, която е неприложима в случая, която да свързва двете явления.
Няма война, разбира се - просто обяснявам защо аз съм в "лично качество", а "Отворено общество" застава институционално. Макар че ми е любопитно какво мисли за анти-конкуренцията на колегите си Георги Ангелов.
Да, естествено, че съм прочел, че Боян Захариев е принципно против конкурентността като механизъм за прием преди 15 г. Но, фактически нито закона, нито той, нито другите противници на ранния прием в МГ (и на конкурсите) не дават решение какво ще стане следващата учебна година, ако се забранят конкурсите след 4 клас. Как ще регулират приема в училища, в които има повече желаещи от места?
Впрочем, никой не коментира и ситуацията, която вярвам Ви е позната от 138-о: системно се приемат повече деца в 1-ви клас, отколкото училището може да осигури качествена занималня до 4 клас, както е по закон (броя на децата да е толкова, колкото и в стандартния клас). И това се случва заради делегираните бюджети и конкуренция за "глави", и все пак родителите преглъщат това, защото преценяват, че дори и с този проблем, училището е по-добро от алтернативното. Не е ли така? Въпреки това, всяка година има по едно-две до три-четири деца, които предпочитат (и се преборват) да отидат в СМГ, понеже имат някаква природо-научна насоченост, а училището (138) има хуманитарно-езикова (японски, китайски). Според alekdimitrov 138 и 125 имат съпоставим брой деца - 26-27 (около четвърт от всички във випуска в 138), които са се явили на олимпиадите, но 125 има малко по-висок резултат. От 119 са 43, но са с малко по-нисък общ резултат от 138. Всеки може да прави анализ с тези данни и считам, че е достатъчно коректно. Особено когато видите "дълги" данни, за поредица години. Реферирам към онези училища, защото те в някакъв смисъл за конкуренцията на СМГ. 138 "се конкурира" в някакъв смисъл с 18-о (и затова не съм го споменал). Учителката по китайски в 138 е може би най-добрата в София, ако не и в България и нейните ученици печелят доста отличия.

 
Преглед на профил Todor Yalamov Рейтинг: 8 "Да"
8 фев 2015 15:54 24
- +Оценка
-2 +4

До коментар [#15] от "vagabi":

За да стане по-ясно вметката ми за ромите, а и за българчетата, които живеят далеч извън София, никога не са пътували в метро, влак или трамвай, нямат представа за системата на железопътния транспорт по света, не са използвали автомати с touch-screen и т.н. Та - вижте задачата, към която рефереирам и помислете колко биха могли да се ориентират в контекста за да могат да сметнат "математиката" вътре - намалението и оптимизацията (какви билети да купи). Готов съм да се обзаложа, че ако дадат тази задача на национално-представителна извадка от възрастни отново ще имаме много лош резултат.

http://www.oecd.org/pisa/test/testquestions/question4/

Вметката ми нямаше за цел да обиди ромчетата или българчетата, а да покаже, че дори в иначе валидния и надежден инструмент PISA има въпроси, които са много контекстно-специфичини и трябв да се внимава с анализа. Нямам представа как точно са превели въпроса на български език, но вероятно сами си давате сметка, че е доста сложен за разбиране. Естествено, че ако внимаваш, мислиш кое какво трябва да значи би трябвало да можеш да стигнеш до верния отговор, както например в състезанията по математическа лингвистика можеш да превеждаш от санскрит без да си го учил никога само на база на дадените данни. Но -...

Прочитане на целия коментар
всеки тест е напрежение, стрес и далеч по-нормални всекидневни случаи може да затруднят децата. С този коментар казвах, че а) следя наистина тестовете (впрочем - още от преди да имам деца); б) имам известни съмнения за конретните въпроси, но в) въпреки това приемам резултатите. И споря по друга тема. Но - любопитно ми е - какво мислете за тази задача?

 
Преглед на профил eyl30390099 Рейтинг: 8 "Не"
8 фев 2015 23:39 25
- +Оценка
-9 +3

Като учител по етика често показвах на учениците филма "Гатака" - как с развитието на науката хората са решили, че ще разгадаят способностите на човека в гените му, още при самото зачеване. Ранният прием прилича на това: още в 5-ти клас родителите "знаят" дали детето им е бъдещ математик или лингвист... Само по себе си това е абсурдно - на тази възраст интересите и способностите на децата все още не са оформени.
Ранният прием ще "изтегли" децата на най-мотивираните родители от основните училища и ще доведе до допълнителен срив в качеството на образование там. Ако 8-ми клас също бъде "изтеглен" от основните училища качеството в тях ще се срине напълно. Така ще опитваме да правим чудесен втори етаж върху руините на първия в нашата образователна къща.

 
Преглед на профил kirka80286 Рейтинг: 652 "Да"
8 фев 2015 23:49 26
- +Оценка
-3 +9

Уважаеми господин Захариев,

Аз съм горд възпитаник на ПМГ Добри Чинтулов, гр. Сливен, реколта 2002. Мога да ви кажа, кавичките около "златен стандарт" по-добре да си ги приберете в кафявото шкафче. Ако искате статистика, само дайте знак!!!

Не, че особено се гордея с това, но понеже съм доста придирчив към висшето си образование, съм за четвърти път студент, в трето ВУЗ. Повечето от пишещите тук и за два живота няма да съберат впечатления от толкова учебни заведения, отколкото съм събрал аз. Всеки път на кандидат студентските си изпити мачкам. Къртя. Математика, Физика, Английски - само ми дай! Всичко това са знания от гимназията ми. Една буква не съм прочел през живота си да се готвя за кандидат-студентски изпит. Никога. В пет сутринта да ми звъннете и да кажете "дръж този изпит" - отивам с четиризначните таблици и го изкарам с над пет, па ако ще и да съм махмурлия.

Явно е, че математиката не ви е сила. Колко милиона е Полша, колко е България? "Малко" ученици спрямо какво, сравнено с какво, на какво основание, под какъв общ знаменател, господине? Май сте избягали от часа за дробите и пропорциите, а? Колко ученика се явиха от Полша на последната олимпиада, и колко - от България? Хайде ако може, да мислим малко преди да тролим.

Назаднахме в образованието не заради ранния прием, господин Захариев, а заради това, че някой тъмносини коне с капаци бастисаха единствените добри неща от...

Прочитане на целия коментар
комунизъма - образование и здравеопазване.

Унижихме и се изсрахме върху българския учител. Оставихме го със заплата като на уличен метач. Втълпихме му, че за сина на мутрата трябва да има по-специално отношение.

Погледнете, господин Захариев интервюто тук в Капитал на Ицо Хазарта и Радан Кънев, и пак преценете къде е проблема... дали в ранния прием, дали в олющената боя, или във факта, че обругахме българския учител.

Гарантирам, че всеки един от преподавателите ми в средното образование (които, бедните идеалисти, още продължават да работят) е не на световно, на галактическо ниво!

_____

"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times
 
Преглед на профил kirka80286 Рейтинг: 652 "Да"
8 фев 2015 23:51 27
- +Оценка
-1 +9

До коментар [#25] от "eyl30390099":

С най-дълбоко уважение, гледайте си работата. От детската градина е ясно кой иска матаматика, и кой - литература.

_____

"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times
 
Преглед на профил Христина Франгова-Атанасова Рейтинг: 8 "Да"
9 фев 2015 00:18 28
- +Оценка
+11

В спора за Математическите гимназии трябва да се има предвид следното:
- това са училища ярко утвърдили се в България и по света над 40 години, като едни добри образователни практики които трябва да се институционализират в образователната система на страната.
- извършването на приема от 5 клас в математическите гимназии (по 1 паралелка а в София 3) не може да води до смяна на името на гимназията. Първото избухване на математическия талант е мужду 11-12 годишна възраст и проявилите се таланти трябва да се обгрижат и развият така както се обгрижват децата таланти в музикалните, художествените и спортните училища. Ако те не бъдат своевременно открити и обгрижени се наблюдава “детска смъртност на талантите“

 
Преглед на профил boyan zahariev Рейтинг: 8 "Не"
9 фев 2015 14:37 29
- +Оценка
-2 +5

Отговарям на няколко въпроса, възникнали във форума.
Нямам никакви претенции към родители и ученици, завършили определени училища да дават обяснения защо са го направили. Аз нямам спор с тях. Родителите и техните деца са в правото си да правят какъвто преценят избор, след като законодателят го е разрешил. Имат право този избор да бъде рационален, емоционален или без какъвто и да било повод. Имат право дори, в рамките на разрешеното от закона, да правят избор, който вреди на други или на самите тях. Не им отричам това право и не считам, че ми дължат обяснение за него. Тези, които бих държал отговорни за взетите решения са г-жа Милена Дамянова и нейните колеги в парламента. Те са длъжни да гледат общия интерес, да познават лично или чрез своите експерти чуждестранния опит и съвременните тенденции в образованието и да не се поддават на популизъм и демагогия. Мога да ги уверя ще направя каквото е по силите ми да документирам негативните (или позитивните) последствия от техните решения. Имайки някакъв поглед върху посоката, в която се развива съвременното образование, съм почти уверен, че след 10 години ще бъда добре разбран.

Изследванията, които показват негативното влияние на ранната селекция във всички образователни системи се базират на сложни регресионни анализи, в които са фиксирани (контролирани) десетки други променливи, за които има събрана информация и които имат влияние върху отклика (зависимата променлива, т.е. в нашия случай - резултатите на...

Прочитане на целия коментар
учениците). Изследователите от PISA познават добре основите на корелационния и регресионния анализ. Нещо повече – анализът на данните от PISA e стандарт за този тип изследвания. Същото важи за мащабното изследване на Ханушек (един от водещите икономисти, които се занимават с образованието и формирането на човешките ресурси), което цитирах в първоначалната си позиция. Той и неговите колеги са изключително педантични в проверката на практически всички възможни алтернативни обяснения. В тяхното изследване е показано, че селектирането вреди на всички, които не са попаднали в селекцията. Съвсем малко не достига (при Ханушек и неговите съавтори) да се докаже, че подборът вреди и на самите селектирани, но и дума не може да става, че това е полезно за подобряването на техните резултати.
Данните от матурите се предоставят срещу запитване от Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование. Ние с моите колеги сме искали и получавали многократно такива данни през годините за различни наши изследвания. Нямам правото да ги разпространявам, иначе бих го направил. Доколкото знам Министерството на образованието планира скоро да ги направи публични като част от кампания за свободен достъп до бази данни. Съвсем скоро планираме да предоставим за свободен достъп много големи масиви от данни, събирани от нас за всички училища в страната за много години назад заедно с техните геокоординати, включително за закритите от 2006 година насам.


 
Преглед на профил Emilia Iordanova Рейтинг: 8 "Да"
9 фев 2015 17:32 30
- +Оценка
-1 +4

До коментар [#25] от "eyl30390099":
И за мен "Гатака" винаги е бил емблематичен филм, който нерядко давам като пример за лишаване от свобода, от изконни права. Правото да се самоопределиш, правото въпреки физическите си дефицити да водиш стойностен живот, правото да не си част от един ИТ-конвейер, чрез който единствено можеш да бъдеш допуснат и приет. И най-важното - да можеш да бъдеш различен, без това да те прави аутсайдер, да имаш възможност да се самоопределиш и да допринасяш за развитието на едно общество, изградено не от генно-модифицирани хуманоиди, а от истински хора - всеки с кривиците си, но и всеки с талантите си. Хора, за които изравняването не означава всички да са еднакво въдворявани и канализирани във вездесъщата система, а хора, които искат, могат и имат свободата и правото да вземат отговорни, информирани решения за живота си, без да се налага да живеят стереотипните животи на "успяващи", "щастливи" същества - така, както ги е формулирала и форматирала същата тази система.
Радвам се, че споменахте този филм. Нужно е повече хора да го изгледат! Днес той е особено актуален.
Истинската свобода се изживява само от истински хора. Между другото, истинският човек най-накрая постига целта си! Показателно, нали?

 
Преглед на профил pi4er Рейтинг: 225 "Да"
10 фев 2015 05:37 31
- +Оценка
-1 +6

Пак да напомня, най-ранният прием е за онзи 1-2-5% от децата, които "стърчат". В системата на нормално училище обикновено има репресия, изолиране, неразбиране на различните. Ако останат в "нормално училище" има шанс децата да тръгнат "надолу", за да се "нормализират". Или да се травмират психически за цял живот.
Просто надарените (било то наука, език, изкуство или спорт) деца се оправят и с малко по-късен прием.

 
Преглед на профил Emilia Iordanova Рейтинг: 8 "Да"
10 фев 2015 08:42 32
- +Оценка
-1 +7

И тъй като става дума за решения, отнасящи се и рефлектиращи върху живота на реални хора, ще опиша вкратце два истински случая, на които им предстои да решат този казус тази година.
На първия математиката "му идва отвътре" - той знае решенията на задачите, без да се налага да ги пише изобщо. В същото време, като много други такива деца, е доста буен и своенравен, но болезнено честен, който обича да казва нещата в прав текст, без да си дава сметка, че може без да иска да наруши нечии интереси или чисто и просто да обиди. Това не означава, че е невъзпитан - напротив. Но от истината боли, особено в компромисна система (нямам предвид само училището). Родителите му, разбира се, са се насочили към СМГ - и с пълни основания - детето е изявен математик, с участия и успехи в олимпиади, състезания и пр. Ако остане в същото училище, доста трудно ще вирее - не за друго, а защото е доста устат и "не цепи басма" на никого, особено на простотиите, безсмислиците и откровената посредственост и скудоумие...
Второто дете е с речеви затруднения и произтичащите от тях психологически и социални проблеми, както и проблеми с успеваемостта. В същото време, това дете е с открояващ се музикален талант. Пее невероятно (участва в известна вокална група и има немалко изяви на сцена), учи сед а свири на два инструмента и т.н. Сред съучениците си той е лузър - по-бавно работи, често греши (в пряка зависимост от конкретното си емоционално състояние) и често изпада в...

Прочитане на целия коментар
депресивни състояния. Децата го подиграват понякога, смени два класа (заради неразбиране и откровено негативно отношение на първата си класна към него). Родителите му са се насочили към музикалното училище като единствена възможност. От пети клас, на кабинетна система, без наличие на подкрепа от страна на класния ръководител или друг,-и загрижени (които да са с непрестанно до него, докато е в училище) това дете няма да се справи. Да, другата алтернатива, според новия закон, е да стане домашен ученик. Родителите му не биха искали той да расте отделно от другите деца, а и си дават сметка, че нямат организационна възможност да му осигурят подходящо домашно обучение.
И в двата случая става дума за необходимост от наличие на избор за намиране на друго училище (профилирано) след 4-ти клас. Истинска необходимост - не каприз. За какъв популизъм става дума, когато истински хора имат реална потребност от наличие на проходимост в системата?! Докато училището стане наистина гостоприемно място за всички деца - които от година на година са все по-разнообразни по прояви, таланти и характеристика, колко деца ще изгубим поради факта, че им предлагаме нефункционален образователен модел на стадно отглеждане?! А училището ще стане гостоприемно място тогава, когато всички страни в него знаят защо са там и се чувстват на мястото си в него. Горните две деца ходят на училище по принуда - те сами го казват. Не защото не искат да се развиват, а защото отсега (от 4-ти клас) демотивацията за ходене на у-ще, поради ненамиране на нормална среда за интелектуално и социално развитие в него, вече е факт. Тя е допълнително подсилена и от юркането из материала заради външното оценяване. Децата (и двете) са потиснати и обезверени, че изобщо ще се справят с този товар. Много от децата вече "изпускат парата" с всевъзможни негативни прояви (дават поведенчески сигнали - за който може да ги разчете и да им отреагира адекватно). Питам: кому е нужно това???

 
Преглед на профил martinm92 Рейтинг: 8 "Да"
11 фев 2015 14:25 33
- +Оценка
+7

Здравейте,ще изкажа и моето мнение,през призмата на възпитаник на СМГ от 5ти до 7ми клас.Учих в гимназията от 2004 до 2008ма година.Още тогава конкуренцията беше доста голяма - не претендирам за точност,но мисля че приемаха 90 души от над 300 кандидатстващи.Сега,10 години по-късно,подборът е още по-сериозен,а желаещите да постъпят в училището са много повече.Това е свидетелство само за едно нещо - въпросният ранен прием явно дава резултати.
Няма да изпадам в дълги разсъждения,защото повечето от аргументите ми се припокриват с тези,споменати от Тодор Ялъмов.Ще кажа само малко факти:
- от бившия ми клас,5 момчета представяха СМГ на международни състезания,като имат редица отборни и индивидуални успехи,включително и първо място на престижното математическо състезание за ученици PUMaC на Университета в Принстън.(Въпросните момчета са: Виктор Вълов, Стоян Стоянов, Виктор Вълчев, Даниел Добрев, Богдан Станков).Единият от двамата ръководители на отбора е бившият ми класен ръководител.Защо казвам всичко това? Че тези момчета имат талант е вън от съмнение,но талантът трябва да се развива.А въпросната гимназия и учителите в нея са инструментът за това усъвършенстване.Дали кварталното училище предоставя същите възможности за развитие? Ще кажете - "какво толкова да предоставя,имаш ли желание да се развиваш,ще го правиш,независимо къде учиш".За разлика от повечето участници в дебата,аз бях пети клас преди малко повече от 10 години(считайки това за близко във...

Прочитане на целия коментар
времето) и помня много добре какви неща се въртят в главата на повечето деца на тази възраст,било то и гении като гореизброените.Мога да ви уверя на 100%,че ако нямаше контролни всяка седмица,не се учеше математика всеки ден по няколко часа и нямаше някой,който да следи за всичко това,имената и новините за успехите на тези хора нямаше да излизат при проверка в Гугъл сега.
- Абсолютно всички хора от моя випуск,с които поддържам връзка,учат в престижни университети и преспокойно мога да определя като успешно развиващи се.Дали щях да мога да кажа същото,ако бяхме продължили в кварталните си училища? Никой не може да отговори на този въпрос със сигурност,но моят отговор е по-скоро "не".СМГ беше нужния тласък за понататъшно развитие.
- Ранния прием в гимназията е средството за събиране на най-амбициозните,най-усърдните и най-можещите.Повечето от вас сигурно няма да са съгласни с поставянето на подобни етикети на деца в толкова ранна възраст,но рязката промяна в разговорите,държанието и средата като цяло,може да бъде усетена от всеки,дори и от 12 годишно дете.Не виждам защо трябва да си затваряме очите за това.Отново мога да посоча моят клас като пример за това.
Според мен,стремежът към по-ранно развитие и "отсяване" на социалната среда не е нещо лошо,а напротив.Съгласен съм,че едно дете трябва да види и доброто,и лошото в училище(било то като учители,съученици и т.н) ,но все пак 4 години са достатъчно за това.Нещо повече - по този начин,то ще може по-добре да оцени разликата.Не виждам причина да се спира ранното желание за развитие,конкуренция,дори и състезание(говоря за приемът).Всички тези неща изграждат характер.

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап очаквайте обобщение на дебата и мненията във форума.

Още по темата

Комисията по образование гласува срещу по-ранен прием в гимназиите

Идеята математическите, езиковите и хуманитарните училища да приемат ученици от пети клас обаче може да мине в пленарна зала

По-важните въпроси за частните училища

Субсидиите не са лоша идея, но само, ако се въведат с ясни условия

Седем мита за най-успешните образователни системи

В държавите с добри училищни резултати високите очаквания не са мантра, а реалност

Какво й е на математиката?

Защо предметът затруднява толкова много ученици и как може да стане разбираем за всеки

Училището не е само учене

Трима директори от малки населени места разказват как задържат учениците в класните стаи

Идва ли промяната в образованието

Новият закон прави крачка към мислещи ученици и активни учители, но му трябва още малко скорост