// Интерактив /Дебати
Оправдано ли е ограничаването на личните свободи в ЕС в името на сигурността?
Мартин Димитров, модератор Включване в дебата- 7 Основни тези 12 яну 2016
- 3 Гост експерт 16 яну 2016
- 2 Защита на тезите 20 яну 2016
- 2 Победител 24 яну 2016
Победител - Победител - реми между свободата и сигурността
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 41 гласаДа
Момчил Дойчев
Политолог, преподавател в Нов български университетСмятам, че дилемата "Свобода или Сигурност" е изкуствена и фалшива. Не може да има както сигурност без свобода, така и свобода без сигурност. Не може да има сигурност без свобода, защото тогава сигурността е осигурена само за тези, които са задушили свободата.
Основна теза Защитна тезаНе
Ружа Смилова
Политолог, програмен директор на Центъра за либерални стратегииИзборът "Свобода или сигурност?" е до голяма степен подвеждащ. Това е така, защото не можем да се радваме на свободата си без някакво задоволително ниво на сигурност, което да ни позволява да упражняваме свободата си смислено.
Основна теза Защитна тезаМартин Димитров
МодераторПричина за това със сигурност са добре развитите и защитените тези и на двамата участници, както и конструктивното включване на гост експерта. От страната на "сигурността" застана Момчил Дойчев, който защити тезата си, че "въпросът е не свобода или сигурност, а как да се направи така, че и свободата да бъде гарантирана, и сигурността на гражданите повишена." Според Дойчев балансът между свободата и сигурността ще бъде нарушен, ако вследствие на терористични заплахи, бъдат ограничени свободите за сметка на сигурността.
"Очевидно настоящият баланс е нарушен, щом в името на свободата са били рязко занижени мерките за сигурност – И атентатите в Париж, и събитията в Кьолн и други немски градове потвърждават този извод", заключва Дойчев. Според него правилният отговор на подобно явление е засилване на гражданското участие в защитата на правата си. Той предлага "създаване на граждански недържавни институции, включително в сферата на сигурността, които да ограничават възможността за държавен произвол".
Ружа Смилова, която защити тезата за нуждата на превес на "свободите" обаче бе скептична относно този граждански защитен механизъм. По думтие ѝ подобни формирования няма да се мобилизират в защита на правата на непопулярни малцинства и индивиди, но могат да подпомогнат диктата на силните и мнозинствата. Ролята за това е на работещите институции в една либерална демократична държава.
По-голямата част от коментарите на читателите бяха свързани с практическия баланс, който трябва да се постигне между индивидуалните свободи и общностната сигурност. "В случаят съм съгласен да има ограничения, докато не се разреши основният проблем. Личностите, създали този проблем, трябва да понесат отговорност за действията си", коментира потребител с псевдоним "Калибър". Други потребители обаче се страхуваха повече от евентуалната загуба на фундаменталната европейска свобода - тази на междуграничното пътуване. В следващите месеци на европейско ниво ще се реши дали мерките за ограничаване на бежанския поток и разпределението на мигрантите по европейските страни ще бъде достатъчен, за да спре възстановяването на границите, с което редица европейски държави заплашват.
На теоретично ниво потребителят ZanzibarHero уточни, че "ако искаме да имаме пълна картина по темата трябва да бъдат включени и социал-деникратите/социалистите/комунистите и тяхното разбиране за ролята и взаимоотношенията м/у държава и общество". Приемаме това уточнение и ще се постараем да обхванем и подобни гледни точки в бъдещо продължение на дебата.
Потребител sqr47309640 пък заключи, че "свободата е за възрастни, а не за деца. Това, което хората винаги са искали е сигурност - икономическа, политическа и, ако щете, екзистенциална". Подобно практично отношение към въпроса отговаря на все още актуалния превес на държавния "реалполитик". Проблемът със свободите е, че ги забелязваме само тогава, когато ги загубим.
Благодарим на участниците в дебата. Надяваме се дискусията по темата да продължи.
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 41 гласаТози текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация "Капитал" и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.
www.ngogrants.bg Подкрепете позицията си с коментарСледващият дебат
Благодаря за участието! Очаквайте още дебати на capital.bg
Още по темата
Ултиматумите за реформа на граничната и бежанската политика в ЕС не спират. Както и мигрантите
-9 +8
Така и трябва да бъде, държавата е длъжна да гарантира максимална сигурност при зачитане на основните свободи на своите граждани.
ОПРАВДАНО ЛИ Е ОГРАНИЧЕНИЕТО НА ЛИЧНИТЕ СВОБОДИ В ИМЕТО НА СИГУРНОСТА
Какво е това сигурност? Сигурност е защита на свободата на спазващите закон и мораелни ценности. Без сигурност няма свобода. Свободата е свързана със сигурноста.
Да видим колко вида сигурност има. Сигурноста според мене е три вида:
ПЪРВИ ВИД. Сигурност при диктатура.
ВТОРИ ВИД.Сигурност при партокрация.
ТРЕТИ ВИД. Сигурност при демокрация.
Сигурноста при диктатурата е най теснолентова сигурност. При тази сигурност, игурност има само за диктаторът и кликата край него. За останалите няма нито сигурност, нито свобода.
Сигурноста при партокрацията е малко по широколентова сигурност. При тази сигурност, сигурности свобода има само за партийния елит и до някъде за членската партийна маса, за останалите има много малко сигурост и свобода.
При демокрацията сигурноста е най широколентова. Там сигурност и свобода има за всички. Демокрацията е наддържавна и надпартийна.
Ще дам пример: Щом като съм съгласен да ме подслушва държавата, това не означава, че на мен ми е отнета свободата