Шенген, оправи се!

Спасението на Шенген - в Дъблин

Ето защо има още един консенсус. Това е виждането, че "пренаписването на Дъблинския регламент е единствената алтернатива пред разпада на Шенген", обобщава пред "Капитал" специалистът по бежанско право доктор Нандо Сигона от University of Birmingham.

Регламентът най-общо определя, че първата страна от ЕС, в която влиза търсещият убежище, трябва да разгледа молбата му. През това време човекът може да пътува в други страни членки, но не и да работи в тях законно. Ако му бъде отказан статут, първата страна има грижа да го депортира. Заедно с още няколко мерки това е известно като Дъблинската система.

Не е тайна, че от самото си начало тя не работи по няколко причини. Първо, така създадена, тя прехвърля тежестта върху страните по южната граница на Шенген като Италия, Гърция и дори България. Тези на север са по-трудно достъпни. Дори и търсещият убежище да стигне до Великобритания например, тя има право да го върне до първата страна на влизането му в ЕС.

Този механизъм също не функционира. Например през 2013 г. - последната година преди бума на бежанци в Европа, са направени 76 000 искания за вътрешна депортация. От тях са изпълнени едва 16 000. От тях едва неколкостотин стигат до страните си по произход - предимно Тунис, Алжир и Мароко. Другите хора са останали без документи в съответните страни.

Последният удар по Дъблинската система бе нанесен от Германия миналото лято. Тогава страната обяви, че временно няма да спазва регламента и ще приема всички сирийски бежанци. Тогава в Брюксел проехтя първият ултиматум за овладяване на проблема "или целостта на Шенген, а дори и на ЕС ще бъдат поставени под въпрос".

В резултат бе предложена пилотна система за презаселване първоначално на 160 000 бежанци. Тя доказа мрачната гениалност на европейската бюрократичната машина - до 14 януари европейските страни са създали само 4237 места за настаняване, реално са преместени едва 272 души, но са назначени 240, които да задействат системата. Още тогава Европейската комисия даде сигнал, че има намерение да реформира Дъблинската система.

Лондонският ключ

Всъщност "в самия Дъблински регламент е заложена клауза за пълното му преразглеждане през март 2016 г.", обяснява пред "Капитал" Сюзън Фрацке, политически анализатор от европейския клон на Института по миграционна политика. Това е очевидната причина защо Туск постави март като нов ултиматум за промяна на регламента.

За новия срок може да има и друга, по-малко очевидна причина. Британският премиер Дейвид Камерън поиска от ЕС да изгради консенсус до февруари по условията на Лондон за оставане на страната в съюза. Повечето от условията са приемливи. Изключение правят ограниченията за мигранти от ЕС във Великобритания. Срещу тях се оформи източноевропейски фронт, включващ и България.

Въпреки това наскоро Туск сподели "усещането, че през февруари ще има сделка с Великобритания". Това усещане може да се гради на договорка за отстъпки към Лондон в други сфери. Такава може да е реформата на Дъблинската система. Великобритания е сред най-гласовитите противници на всяка промяна, като например перманентна квотна система за разселване, която ще доведе повече мигранти и ще разпали антиевропейската риторика в страната.

"Великобритания може да поиска и да получи изключение от новите правила", смята Фрацке. "Лондон със сигурност ще се опита да постигне, но дали ще успее да го направи ще зависи от начина, по който ще се развие кампанията за изход от ЕС", допълва Сигона.

Ако това се случи, ще отговори по най-добрия начин на непосредствените политически притеснения и цели както на Камерън, така и на Брюксел. Няма да отговори обаче на стратегически въпроси като това кои мерки ще повлияят благотворно на Дъблинската система, следователно и на Шенген.

Три предложения и едно заклинание

ЕК не разкрива конкретни предложения с изключение на едно. То е за реформа на Фронтекс и бе направено през декември. Агенцията за охрана на сухопътната и морската граница трябва да прерасне в нова служба – със собствен бюджет, възможност сама да наема хора и да купува оборудване, както и да оперира в страните, без да бъде специално поканена от тях.

Това изглежда сравнително лесно постижимо, защото промяната на Фронтекс изисква обикновено мнозинство сред страните членки, а не консенсус.

По-трудно може да се окаже Фронтекс и Полша да постигнат съгласие за бъдещата централа на агенцията. Сега тя е във Варшава по силата на споразумение, изтекло през 2007 и неподновено. Полша не признава служителите на Фронтекс за дипломати и следователно те нямат дори привилегията да открият дипломатическо училище, където децата им да учат на английски. Тази банална подробност обяснява защо повечето от работещите в централата 300 души са поляци и бюрократичните спънки пред общата европейска визия.

Затова институции в Брюксел и неправителствени организации имат поне още две предложения, които биха облекчили проблема. Първото е да се облекчат условията за внос на стоки в ЕС от Йордания. Това би трябвало да отвори нови работни места в страната, в която живее и работи третата най-компактна група сирийски бежанци след Турция и Ливан. Предложението вече се обсъжда по същество в Брюксел и Аман.

Второто идва от берлинския научен институт European Stabilisation Initiative (ESI). Авторите му предлагат, вместо да се търси непостижимият европейски консенсус, Гърция да признае съседната Турция като "трета сигурна страна". Това означава, че ще има право да връща в Турция всички мигранти без документи, влезли на нейна територия. За да се съгласи Анкара, която и сега носи най-голямото бреме на бежанската криза, може да се направи тристранен договор между нея, Гърция и Германия.

По силата на споразумението Турция ще се ангажира да приема обратно граждани на трети страни, влезли през територията й в Гърция. Германия пък ще се ангажира да разгледа молбите на сирийски бежанци в центрове в Турция и да приеме определен брой в страната. Така ще приеме действително онези, които се нуждаят от закрила, ще елиминира трафикантите на хора и ще снеме от Гърция непосилното бреме, за което настоява и комисарят по вътрешните въпроси, гръцки дипломат и бивш кмет на Атина Димитрис Аврамопулос. Подобно споразумение би проправило пътя към включването и на България в него, ако се наложи.

Това със сигурност би било по-работещо от магическото заклинание "Шенген, оправи се".