България и Европейските избори

Политика

Да стигнеш до Брюксел: кой кой е в листите за евродепутати

Вкарването на човек в Европейския парламент е трудно, но пък се отплаща

Някои от водачите на листите ще се откажат от мястото в Брюксел, други - не.

Моника Върбанова

Някои от водачите на листите ще се откажат от мястото в Брюксел, други - не. © Capital weekly

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Ако човек се вгледа в списъка на хората, които България е пращала в Брюксел като евродепутати през годините, може да заключи, че това е едва ли не пристан за онези, които активната българска политика е изхвърлила от центъра си. И ще сгреши.

На практика едно евродепутатско място тежи около четири пъти повече от това в националния парламент (през 2019 г. около 110 000 гласа бяха нужни за минаване на бариерата от 5.88% за вкарване на един депутат в европарламента). Освен че е по-трудно да влезеш в Европейския парламент, то и се отплаща повече. Там няма предсрочни избори, мястото може да бъде загубено само при лично решение за напускане или смърт. Членовете на ЕП разполагат с впечатляващ бюджет за представителни разходи, за пътувания, помощници, социални, включително пенсионни привилегии, и прочее.

В замяна на това очакванията от гражданите към тях са далеч по-незначителни - първо, защото е трудно да държиш сметка на някого, когото виждаш веднъж годишно (както се случва с повечето), и второ, защото проблемите на континентално ниво засягат по-скоро корпорации и държави, а не отделни хора.

Това прави ЕП доста уютно място. Ако пък съответният евродепутат има добри контакти в европейското семейство на партията си и върши работа на партийния лидер, може да изкара и няколко поредни мандата необезпокояван/а.

Поради всичко това позицията е апетитна и битката за нея - голяма. Тъй като след евроизбори се сформира нова комисия, още едно наднационално място се отваря за преговори - позицията на еврокомисар. Оттам хоризонтът на възможностите нараства значително.

Как ще изглеждат новите 17 в Европейския парламент

Според анализите на брюкселския тинк-танк за политически анализи EU Matrix разпределението на силите в следващия Европейски парламент ще изглежда по следния начин: ГЕРБ 5 места, БСП 2 места, ПП-ДБ 4 места, "Възраждане" 3 места, ДПС 3 места (виж графиката).

Според други прогнози - на Европейския съвет за външна политика, ИТН и "Левицата" имат малък шанс за един евродепутат за сметка на ДПС и ПП-ДБ, но това все още изглежда малко вероятно.

Изненади в листите от България няма твърде много, но все пак не липсват. Виждат се две ясни тенденции: ГЕРБ и ДПС залагат на познати имена, които работят отдавна в Брюксел и трупат капацитет, а другите партии (особено БСП) превъртат непрекъснато списъците си и ги пълнят с нови имена, така че в тях няма никаква устойчивост.

ГЕРБ

Дългогодишните представители в ЕП отново са на избираеми места - Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Емил Радев и Ева Майдел, които са поставени съответно от второ до пето място. На шесто по традиция е представител на коалиционния партньор от СДС, в случая Илия Лазаров, главен секретар на партията. На седмо място е досегашният евродепутат два мандата Асим Адемов.

Последните имат шанс само ако водачът Росен Желязков предпочете българския парламент, където също води листата на ГЕРБ от Благоевград. Това решение Желязков обясни, че ще вземе след изборите, и добави, че "политиките на национално и европейско равнище, които ще защитава коалиция ГЕРБ-СДС, съвпадат - политики, свързани с доходи, икономика, земеделие, отбрана и сигурност, ограничаване и справяне с проблемите с нелегалната миграция и пълноправно членство в Шенген". Все още не е ясно дали Желязков няма да предпочете да излезе от мръсните води на българската политика, за да ги смени с по-спокойните на брюкселското езеро - особено като се има предвид, че предстои избор на еврокомисар, където той също може да е номинация, ако има кабинет с водеща роля на ГЕРБ.

Тук прави впечатление липсата на Мария Габриел. Предишният еврокомисар и вицепремиер е известна с амбициите си за кариера в Брюксел и отпадането ѝ от листата се дължи вероятно или на обида от неслучилата се ротация, както коментират източници, или ако се надява на номинация за друг пост.

"Възраждане"

Водач на листата на "Възраждане" е народният представител Станислав Стоянов. Той е бил част от екипа, подготвящ българската версия на действащото европейско законодателство в предприсъединителния процес на България към Европейския съюз. Втората позиция е на радиоводещия от БНР Петър Волгин, чиято номинация е на варненската структура на партията от "гражданската квота". Волгин стана популярен в последните години като гласа в обществените медии, който защитава руската гледна точка към войната, и като такъв ще има отворен път към други радикални партии в ЕП - например германската AfD.

"Хората, които ще изпратим в Европейския парламент, отговарят на три условия - те са родолюбци, поставят българския национален интерес преди всичко. Те ще бъдат открити и демократични. На трето място те са отчетливо работливи и ефективни в работата си досега", обяви председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов. Набляга и че всички в листата говорят чужд език.

БСП

БСП отново превърта почти цялата си листа, за пореден път на такива избори. След като Корнелия Нинова реши да не залага на досегашните хора там, партията отново се връща към Кристиян Вигенин, който вече има опит в европарламента, а втори е изненадата Румен Гечев - министърът на икономиката на кабинета "Виденов".

Двамата обаче са и водачи в листите и за българския парламент. Единствено Цветелина Пенкова от настоящите евродепутати има някакъв шанс за нов мандат и заема трето място в листата.

ДПС

Партията на Доган и Пеевски, както винаги, не прави резки движения в ЕП. Този път за водач е сложен съпредседателят Джевдет Чакъров, а на втора и трета позиция са поставени евродепутатите Илхан Кючюк и Искра Михайлова. Ако се предположи, че Чакъров няма да отиде в ЕП, Михайлова, която трупа капацитет и като евродепутат, и като специалист по регионална политика и икономика, ще продължи да е силен глас в коридорите в Брюксел.

Изненадата тук е петата позиция, на която е поставена настоящата евродепутатка от БСП Елена Йончева. Самата Йончева обясни това като признание за постигнатото в за България в Брюксел, а от ДПС съпредседателят Делян Пеевски коментира, че Йончева е "един независим човек, който е доказал, че защитава свободата на медиите, на журналистите, на хората. Винаги сме имали гражданска квота и смятам, че тя е един достоен представител".

ПП-ДБ

При ПП-ДБ отдавна се знае, че поставят начело Никола Минчев, който също като Желязков беше свален от председателския пост на Народното събрание. Втори след него е Стефан Тафров от "Да, България", а на трето и четвърто място са поставени Даниел Лорер и Деница Симеонова от ПП. Настоящият евродепутат от ДСБ Радан Кънев е едва пети, а Христо Петров-Хазарта - шести.

Тук обаче ситуацията е най-неясна, тъй като избирателите на тази коалиция са най-склонни да играят с преференции, така че могат да настъпят размествания.

(Не)Възможни размествания в евролистите

Характерно за преференциалното гласуване на евровота е, че челните позиции в листата могат да бъдат разместени, ако някой от кандидатите получи над 5% от гласувалите за съответната формация. Това досега обаче това се е случвало рядко. Всички помним случая с 15/15 от евролистата на БСП през 2014 г., когато лидерът на младежката организация Момчил Неков изненадващо получи място в Брюксел, от което не пожела впоследствие да се откаже въпреки призивите на ръководството на партията.

По време на последните евроизбори през 2019 г. Сергей Станишев се премести от пето на второ място в листата на БСП благодарение на повече от 30 хиляди преференции. Андрей Слабаков се придвижи от четвърто на второ място в листата на ВМРО с близо 9500 гласа.

За разлика от парламентарните и местните избори, където водачът на листата получава и гласовете без преференциален вот, при изборите за ЕП това не е така, което означава, че и водачът може да бъде изместен. Но досега това не се е случвало, а на последните евроизбори през 2019 г. водачите успяха да съберат най-много гласове (дали по предпочитание или партийни инструкции) - Мария Габриел от ГЕРБ и Елена Йончева от БСП събраха по 82 хил. гласа тогава.

Напълно реално е например Кънев, който като водач на листата на ДБ събра 35 хил. преференции, този път да размести листите в ПП-ДБ. Същото се отнася и за Ицо Хазарта.

Ролята на бъдещия еврокомисар

Според източници на "Капитал" настоящият еврокомисар Илиана Иванова има интерес към нов мандат на поста. Тя се харесва в Брюксел заради експертизата й и доброто владеене на чужди езици. За България обаче остава непозната. Тя отказва да дава интервюта на живо, а отговаря писмено на въпроси. Също така българските граждани и бизнес все още знаят малко за възможностите за увеличаване на капацитета си за кандидатстване по най-голямата програма за наука и иновации в света "Хоризонт Европа" (с бюджет почти 100 млрд. евро за 2021 - 2027 г.).

Точно обратното - България продължава да е на дъното по успешни проекти/усвояемост от тази програма. Подобна е ситуация и с останалите програми от богатото й портфолио. Не че ролята на еврокомисаря е да работи за собствената си държава, но има далеч по-успешни примери как със съвместни усилия с правителството нещата могат да се случват и по-добре. Румънците, които обичаме да даваме за пример, започнаха ударен строеж на пътища и жп линии през последните десет години, а усилията на комисаря им по регионално развитие Корина Крецу и впоследствие на транспорта Адина Вълян бяха насочени упорито в тази посока.

Според Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), ролята на бъдещия ни еврокомисар не трябва да бъде подценявана. "В идеалния случай би трябвало изборът за български комисар да е резултат на политически дебат в рамките на един балансиран парламент, в който всички политически сили, които представляват българското общество, да могат да имат мнение. Това да не е просто въпрос на политически пазарлък, да се оформи един профил или с най-подходящото портфолио", коментира тя пред "Капитал". В идеалния случай тя си представя ресор, свързан с икономическа модернизация, инфраструктура или финансовата стабилност на съюза.

Дотук историята е показала, че това остава само фантазия и изборът става въз основа на политическо пристрастие и решение на премиера. Дали ще има редовно избран такъв в следващите месеци и от коя партия ще бъде също остава твърде неясно на този етап.