Неща

So 2010’s: поколението на постпрехода

С проекта "Заедно за кратко" фотографът Денислав Стойчев търси различен разказ около поколението на милениалите

Светослав Тодоров

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

"Мисля, че правя това, защото ми се иска да участвам в създаването на разказа около моето поколение", казва роденият през 1992 г. фотограф Денислав Стойчев. Има нещо много естествено в това желание. Разказът за родените между края на 70-те и началото на 90-те години, или т.нар. millennials, е като че ли все по-фрагментиран, по-труден за обхващане, като че ли и с безкрайни вътрешни деления. В една сива зона между все по-консервирания свят на бумърите и спекулативните прогнози около бъдещето на Gen Z.

В изложбата "Заедно за кратко. Милениали в България. 2010 - 2016" в галерия "Синтезис" Стойчев представя своя субективен портрет на връстниците си: първите приятели, които среща покрай студентските години в София и фотографските си интереси.

Почти като сега, но не точно

Изложбата е съставена от снимки, създадени по време на няколко партита и събирания в този период - изглеждат като малки пролуки към живота на приятелите му тогава, не чак толкова различен от сегашния и същевременно вече достатъчно далеч във времето, за да бъде обект на изследване. Проектът му няма за цел да представи поколението в документална пълнота, а по-скоро приканва към разговор.

Защо заедно за кратко при положение, че все по-трудно се разделяме: днес сме по-свързани от всякога, дигитална следа остава от всяко познанство?

"Има нещо, което ме е преследвало винаги, дори да съм в центъра на еуфорията: една тиха предварителна носталгия", самоанализира се Стойчев. - "Винаги съм живял с усещането, че това са моменти, които може да не се повторят, че утре ще се променим. Един незрял страх от промени." Със заглавието той прави връзка с книгата от 2012 г. на вече покойния ямболски писател и журналист Борислав Ненов - "Подранили носталгии", на чиято корица е снимка на Стойчев.

Началото на периода, върху който Денислав Стойчев акцентира в изложбата, съвпада с преместването в София от родния Ямбол, "където полето и баирът са винаги на 15 минути". Първата му известна серия датира от времето, когато е едва на 18 години. Тогава той документира разрушаването на "блок 20" в града, казус, който поставя на преден план гетоизирането на ромите в България.

Още преди да е завършил журналистика в Софийския университет през 2015, Стойчев печели два пъти наградата за най-добър млад фотожурналист от БГ Прес Фото (2011, 2013). Докато гради своя път в медиите, има над десет самостоятелни и многобройни групови изложби, включително извън страната. Снимките му са публикувани в The Guardian, Al Jazeera, Wall Street Journal, списанията National Geographic и Fisheye.

Снимал е и в Антарктида и Щатите, а проектът "Заедно за кратко" идва в София, след като е представен първо в Братислава. През последните няколко години той често пътува заедно с Михаела Аройо по повод дългогодишния ѝ проект, в който тя документира живота на бесарабските българи в Молдова и Украйна. В момента живее и работи във Варна.

Като ключов фактор за своето поколение той вижда и това, че целият процес по съзряването им съвпада с политическия преход в България. 2010 - 2016 г. е и период, който съвпада и с няколко протестни вълни у нас, а на глобално ниво: избирането и на Барак Обама, и на Доналд Тръмп като президенти на САЩ, референдумът, довел до Брекзит, избухването на гражданската война в Сирия, земетресението в Япония, финансовата криза в Гърция.

Стойчев вижда и един парадокс, че независимо от промените във времето "ние все още се лутаме и не сме сигурни кое е изток, кое е запад, кое е знак за прогрес, кое е знак за назадничавост". Според него сега сме в нещо като "постпреход".

"Ние сме и последното поколение, което помни свят без смартфони и интернет." На снимките на Стойчев личат тези моменти на технологична трансформация.

Апартаментите са все още обзаведени с каквото е оставено от предишните наематели или преместилия се собственик, първите смарт технологии съжителстват със стационарните телефони и старите телевизори, а пейзажът в Студентски град се променя постоянно. Все още социалните мрежи са нещо ново и интересно, онлайн средата наивно се приема като по-добрата алтернатива на традиционните медии, темите за неконтролирана дезинформация и използването на личните данни са все още маргинални.

"Всъщност, не изглежда чак толкова различно от това, което правим и ние", казва момиче от гимназиален клас на посещение на изложбата. Учениците са впечатлени повече от това как малки моменти тук и сега, могат да отекват след години: на една от снимките, легнала на пода жена разговаря по стационарния телефон с новия си приятел, с когото десет години по-късно вече има семейство. Ситуация, която е трудно постижима в ерата на приложенията за запознанства.

Няколко месеца преди изложбата Стойчев представи фотокнигата със същото заглавие и концепция, а на корицата има няколко изтъняващи линии: подсказване за начина, по който в юношеството всяка година е като отделен живот, а по-късно времето върви все по-бързо. Както пише доц. Йордан Ефтимов в есето си към нея, Стойчев е уловил "свят на свръхчупливи, а не на свръхиронични хора".

Историята като счупен линк

Вълнува го как се променя доверието ни към дигиталното и как преоткриваме аналоговото. До голяма степен интернетът, с който израсна поколението, вече не съществува: блоговете и форумите са вече трудно откриваеми, каченото в hit.bg и data.bg е изчезнало, подобен преход към загуба на информация има и покрай големите промени във Vbox. А както отбелязва Денислав - отскоро е свален и сайтът на ямболския вестник "Делник", още едно парче в историята, което може да се възстанови само от физически носител.

"Изчезва културата ни да пазим, архивираме, категоризираме. Може да се опитаме да прочетем за събитие отпреди десет години, примерно протестите срещу Пеевски и Орешарски през 2013 - и повечето линкове ще са счупени. Има и едно хаотично любопитство, което е стимулирано на цивилизационно ниво покрай лесния достъп до всякаква информация. Може би заради това в главата ми е пълен хаос."

Изложбата "Заедно за кратко. Милениали в България. 2010 - 2016" на Денислав Стойчев, продължава в галерия "Синтезис" до 2 април. Фотокнигата се продава на www.pukbooks.com. На финисажа ще бъдат показани и селекция от фотокниги от колекцията на Стойчев, част от поредицата събития на "Библиотека Синтезис".