20 въпроса: Неда Соколовска

На 12 декември мултимедийният спектакъл "Сбогом, Йохан Райс" ще направи премиера в Червената къща

   ©  Цветелина Белутова

Неда Соколовска е от хората, които промениха разбиранeто на българската публика за театър. Със студиото си за документален театър Vox Populi тя реализира множество смели идеи, които дълбаят в нашия контекст и обществото, от което сме част, но сякаш не познаваме добре.

Все по-често виждаме работата й отвъд експерименталните пространства - на 28 ноември тя ще постави "Поп фолк хроники: бели птици и куршуми" в Малък градски театър, представление, пресъздаващо "квазиреалността" на чалгата от 90-те години – десетилетие, което неведнъж е било вдъхновение за нея. Междувременно в театър "София" се играе "Закачане", първият вербатим спектакъл на голяма сцена в София (вербатим театърът показва реални истории на реални хора, възпроизвеждани от актьорите в реално време). На 12 декември мултимедийният спектакъл "Сбогом, Йохан Райс", който обещава "напълно нова стратегия за интеракция със зрителите", ще направи премиера в Червената къща.

Като какъв човек се определяте?

Наблюдателен и неспокоен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Че всеки човек е добър. Че няма нещо, което да не може да стане. В синхроничността и малките знаци, които ти помагат да не се загубиш по пътя към целта.

Любимият ви момент от деня?

Моментът, заключен между три сутрешни действия – пускането на радиото, включването на котлона и отварянето на прозореца. Моментът точно преди заспиване, когато се пускам от ръба на съзнаваното и минавам оттатък.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да остана честна и непредубедена, да не се поддам на суетата и желанието за успех.

Как бихте обяснили това, което правите на едно 5-годишно дете?

Измислям игри от приказките на хората.

Как си почивате?

Имам тази странна способност да си изключвам съзнанието, да забавям мисловния ритъм и да потъвам в някакъв вътрешен покой. Мога да го правя навсякъде и по всяко време. Трябва ми само интернет.

Или: качвам се на покрива, паля малък огън и свиря "Полетът на бръмбара" на въображаема мандолина и се моля никой да не ме види, което доста ме напряга, затова никога не го правя.

Какво ви зарежда?

Ритмични движения, безсмислени разговори, шофиране с висока скорост.

Какво ви разсмива?

Напоследък седемгодишният ми син Митрофан ме разсмива с разни нови думи, които измисля. Като думата "разкльощвам се", което означава да се прибереш вкъщи, да се проснеш на дивана и да се "разкльощиш". "Аз съм толкова гладен – казва Митро – а ти си се разкльощила завинаги."

Какво ви натъжава?

Много ме натъжи интервюто по bTV с хората, на които им изгоряла къщата точно преди зимата, а в селото нямало никаква противопожарна техника, за да спре пожара. И много ме натъжи цинизмът на вицепремиера, който с присъщата за българските политици безочливост оскърбява най-уязвимите в обществото ни – хората с увреждания и техните изстрадали майки. А на медийния фон Ричард и Розмари правят секс в "Биг брадър" и това истерично вълнува голяма част от сънародниците ми.

Какво ви вбесява?

Всякаква форма на насилие и цинизъм към уязвими, беззащитни хора.

Личност, на която се възхищавате?

Съседката ми Лили, която носи на плещите си целия свят и го прави с усмивка и безупречен грим.

Кое свое качество харесвате най-много?

Смелостта ми и чувството за хумор. Двете неща, които ме спасяват в критична ситуация.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Имам склонност да отлагам и да закъснявам. Това ми пречи много. Иска ми се някой да ми пуска слаб ток или да ми крещи в ухото, когато е време да се тръгва, а аз съм пред огледалото и се чудя дали все пак нямам време да се преоблека.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Ох, много искам да мога да свиря на пиано. Даже допреди няколко години си пусках концерти за пиано – обикновено Шопен или Бетовен, свирех на ръба на масата и си представях невероятни неща.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подариха ми матрак.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Стандартно. Facebook, Instagram, YouTube.

Къде бихте искали да живеете?

На брега на голяма вода. Къща с френски прозорци, бели пердета вместо стъкла, олеандрите ми да цъфтят, в градината да се разхождат пауни и аз винаги да съм облечена с нощница.

Любимите ви имена?

Сава и Вихра.

Най-интересното място, на което сте били?

Лапландия и Столипиново.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Homo sum, humani nihil a me alienum puto.

Все още няма коментари
Нов коментар