Как мина първата "Нощ навън" в подкрепа на Розовата къща

Именно на тях е посветена акцията "Нощ навън в подкрепа на Розовата къща". Бързо организирана от човек, който обича да подпомага различни каузи, инициативата цели да обърне внимание на усещането да спиш навън през зимата и на предизвикателствата пред онези хора, за които това е единствената възможност.

Близо 20 души се събраха в градинката пред Народния театър на 28 февруари, за да изразят солидарността си с хората, които нямат дом Автор : Пламен Берчев Източник: Cool Name Shots Преглед на оригинала

Организаторът ѝ Никола Колев взима пример от подобни акции в чужбина и обвързва идеята за София с работата на Розовата къща - център за хора със зависимости, който покрива базовите им нужди от храна, дрехи и подслон през деня. Последният бастион на надеждата за хората, останали на улицата - така е определена къщата в описанието на събитието във Фейсбук, което привлича интереса на повече от 700 души.

Защо ни е да спим навън през зимата

Вдъхновението за "Нощ навън" идва от движението Social Bite в Шотландия, което преди пандемията провежда кампанията Sleep in the Park в продължение на години. "Идеята е хиляди души да спят в парка за една нощ, за да подкрепят местната НПО, която се бори с проблемите около бездомните хора", разказва пред "Капитал" инициаторът в София Никола Колев.

Вече десет години той се занимава с най-различни доброволчески и благотворителни каузи - събира хранителни продукти и дрехи за хора в нужда, организира кампании за кръводаряване.

Конкретно за акцията "Нощ навън" Никола няма лична мотивация - просто му харесва идеята и иска да я превърне в традиционна за България. "Тук обаче трябва да се адаптира, защото реалността ни е друга. В Шотландия се включват много известни личности и корпоративни спонсори и благодарение на тях там са построили минисело за бездомни хора", казва той. У нас засега няма толкова големи очаквания - достатъчно е да се привлече внимание към проблема и подкрепа за Розовата къща.

В началото на вечерта "Нощ навън" събира доста малък кръг от хора. Повечето от тях, включително главното действащо лице на Розовата къща - Юлия Георгиева, са се екипирали с най-дебелите си дрехи. Никола си носи и спален чувал. Подготвен е да прекара предстоящата нощ тук дори в случай че завали.

Юлия Георгиева (вдясно) и Никола Колев разказват за инициативата "Нощ навън" Фотограф : Пламен Берчев Източник: Cool Name Shots

"Тъжно и мъчно ми става, като видя колко много хора се нуждаят от помощ", казва една от присъстващите, Анелия, когато я питам какво я е подтикнало да дойде. Пред блока ѝ в продължение на месец е спал човек без дом, на когото тя и съседите ѝ са оставяли храна. "Дори не знам дали беше мъж или жена. Просто нещо, завито под един юрган."

Позната на Анелия случайно минава покрай нас, докато разхожда кучето си Гръм. Не е чувала за инициативата, но ѝ става интересно и заедно с Гръм остават няколко часа.

С времето се присъединяват още и още хора. Илия например е дошъл, за да подкрепи Розовата къща и да се включи в нещо смислено. "Искам да се почувствам, сякаш и аз съм от страната на героите", казва той.

"Тук ли е събирането за Розовата къща?", пита младо момиче, а после се обръща към още няколко души от другата страна на фонтана пред театъра: "За тук сме, идвайте", извиква им. За секунди новодошлите изваждат малък котлон, термос с чай, канчета и няколко кутии домашно приготвена храна, от която предлагат на всички.

Група млади хора дойдоха с провизии Фотограф : Пламен Берчев Източник: Cool Name Shots

Едно от момичетата - Ванеса, е наполовина от САЩ и от Русия, но от седем години живее в България. Дошла е на "Нощ навън", защото е правила документален филм с приятели в Розовата къща. "Тогава осъзнах колко важно е мястото за хората, казва Ванеса. Особено за онези, които нямат дом и дори лични карти."

"Целта ни е да обърнем внимание на места като Розовата къща и хората да знаят, че те съществуват, потвърждава Никола. Да знаят, че бездомните хора съществуват и е редно някой да инвестира в НПО сектора, който ги обгрижва по-адекватно от държавните структури."

Какво точно е Розовата къща

Този въпрос задава стопанката на кучето Гръм, когато попада на акцията пред Народния театър. Ако някое малко дете попита същото Юлия Георгиева, тя ще му каже: "Там храним едни батковци и каки, играем си с тях. С тези, с които другите не искат да си играят."

Юлия е председателка на фондация "Център за хуманни политики", която поема управлението на Розовата къща през 2019 г. Преди това мястото съществува като къща "Посоки", която няколко пъти седмично осигурява храна и подкрепа на хора, зависими от наркотици.

От 2019 г. Розовата къща работи всеки делничен ден от 9 до 17 и все по-интензивно подкрепя хората, които я посещават. Там Юлия ежедневно се среща с много истории на хора без дом и страдащи от зависимости, но има една, която обича да разказва.

Историята принадлежи на човек, който от 12-годишен е на улицата и употребява хероин. Бил е бездомен и зависим цял живот, лежал е многократно в затвора. Но след като започва да посещава Розовата къща, си намира работа, наема си квартира, а сега има и куче. В момента той е на 42 и от година насам не взима наркотици.

"Той винаги е живял в тежкия ъндърграунд на престъпления, наркотици и побоища - това е бил неговият свят, който за нас е невидим. За тези хора пък нашият свят е невидим", казва Юлия пред "Капитал".

Върху 60-те квадратни метра на Розовата къща обаче се случва чудо - между двата свята, невидими един за друг, се появява мост. И хората отново имат възможността да направят своя избор от коя страна да застанат.

Розовата къща и нейните дневни обитатели Източник: Розовата къща

През 2022 г. Розовата къща е работила с 200 души, предходната година - с 300. За тях къщата успява да осигури както топла храна, пералня и баня, така и лични документи, ТЕЛК-ове, правна и лекарска помощ. "Това е основната ни работа - да се опитаме да ги преведем през системата, за да имат относителна сигурност и когато не са при нас."

А подслон за през нощта?

За Юлия е наивно общественото очакване хората без дом "да се вземат в ръце и да започнат работа". "Ти нямаш как да го направиш, казва тя. Живееш с една раница, не можеш сутринта да станеш, да се облечеш човешки и да отидеш на работа."

Юлия изпитва вина, че след като посетят Розовата къща през деня, хората нямат къде да се приберат и отново остават на студа. Гласът ѝ се разтреперва, когато казва: "При нас са добре облечени и нахранени, изпили са си лекарствата. Но става 17 часът и им казваме "чао, много ни беше приятно". И ги връщаме отново там, където аз не искам да се връщат."

Затова Розовата къща има амбицията да се превърне в център за настаняване - според Юлия това е следващият логичен ход в нейното развитие. Целта обаче е да се измисли по-ефективен вариант, различен от правото на приют, което вече съществува в София.

Повечето хора, които посещават Розовата къща, не искат да ходят в общинските кризисни центрове, в които така или иначе рядко има места. "Това са хора със зависимости, те имат специфични нужди и трудно спазват правилата, които важат за всички. Хубаво е да се съобразим с профила на хората, на които предлагаме това настаняване", казва Юлия.

През първите две години от своето съществуване Розовата къща се издържа изцяло от дарения. В момента организацията се радва на относителна стабилност. Екипът се надява това да продължи и да успее да осигури и държавно финансиране, което ще приближи къщата към мечтата да предоставя подслон и през нощта.

Юлия Георгиева и Велислава Иванова от екипа на Розовата къща по време на "Нощ навън" Фотограф : Пламен Берчев Източник: Cool Name Shots

"И все пак Розовата къща е една, казва Юлия. Тя е тежко недостатъчна само за София, за страната изобщо да не говорим. Подобни места трябва да има навсякъде, за да има смисъл."

Интерес към създаването на подобно място вече са проявили хора от Варна. Нужно е обаче устойчиво финансиране, за да може да се работи.

Затова най-добрият начин да се подкрепи дейността на Розовата къща в момента е чрез парично дарение в DMS кампанията ѝ или през сайта "Платформата". Във Фейсбук страницата на къщата Юлия пише всеки път, когато има нужда от конкретно материално дарение. Там се публикуват и месечните отчети на Розовата къща.

Стига ли една нощ навън

Според организатора на "Нощ навън" Никола инициативата пред Народния театър е само "една малка капчица". "Проблемът на хората без дом не е, че прекарват една нощ навън, а че им се налага да го правят всяка нощ", казва той.

Юлия е съгласна, че по този начин няма как да разбереш какво преживяват бездомните или хората, страдащи от зависимост. "Но мисля, че си струва дори за мъничко да се поставиш на тяхното място. Да дойдеш тук за два часа тази вечер и да ти измръзнат краката едно хубаво - тогава няма как поне малко да не се почувстваш съпричастен."

Стане ли въпрос за социалната солидарност с някои от най-маргинализираните групи в България, двамата имат смесени чувства. "Все още сме на някакво приматско ниво, но нещата се подобряват, смята Никола. Емпатията не е заложена в генотипа на българина, но сякаш започва да се учи."

Никола Колев, който организира "Нощ навън в подкрепа на Розовата къща" Автор : Пламен Берчев Източник: Cool Name Shots Преглед на оригинала

Юлия признава, че когато Розовата къща започва да се издържа изцяло от дарения, никой около нея не вярва, че хората ще се отзоват. Две години по-късно обаче нещата изглеждат добре - къщата е стабилна и продължава да получава подкрепа от цялата страна.

"Стигали сме от лев и 60 до 10 хил. лева, дарени от един човек", казва Юлия и добавя, че по този начин къщата е обърнала представите ѝ за света. "От виден софийски хейтър изведнъж се превърнах в един от идейните оптимисти, за които чашата е винаги наполовина пълна. Щом за тази кауза се намериха хора, които да помогнат, аз вярвам, че за абсолютно всяка могат да се намерят."

Все пак има да се извърви дълъг път за промяна на институционалното отношение към хората със зависимости, смята Юлия. Ако средствата, които в момента се влагат за рестрикции, преследване и затвор, се пренасочат към социална грижа, настаняване и психологическа помощ, картината ще бъде съвсем различна.

"Това е модерният и адекватният начин за справяне с проблема, казва тя. Но най-важното е нещата да се правят честно, а не само на хартия. Наистина да работиш с тези хора, наистина да им обърнеш внимание и наистина да искаш да им помогнеш да си помогнат."