Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"На сцената са се наредили само момичета и водещият говори за "изпълнители" вместо "изпълнителки" - хем е смешно, хем показва нагледно как в стремежа си да спазим "правилата" се престараваме и стигаме до крайности", казва Павлина Върбанова. Това е само един от примерите за прекомерната и странна употреба на съществителни имена от мъжки род, когато става въпрос за жени, и само един от многото езикови казуси, които тя разнищва.
Павлина неуморно отговаря на правописни, пунктуационни и граматични въпроси на сайта си "Как се пише" http://kaksepishe.com/, както и във Facebook и twitter. Паралелно с това прави и справочника "Как се пише", който от миналата седмица е в продажба по книжарниците. "В това издание има много нови теми, като по-голямата част от статиите в книгата ги няма на сайта." Акцентът пада върху достъпния език и увлекателния начин за описване на основни правила. Запазена е формулата от сайта: въпрос - отговор. "Давам примери както за правилната, така и за грешната употреба на главни букви, запетаи, И/Й, кой/кого."
Работата по справочника, както и по сайта, където периодично публикува нови статии и ежедневно отговаря на въпроси, е нещо, което Павлина прави през свободното си време. Професионалните й занимания са свързани с редакторска и коректорска дейност за няколко издателства. Една от последните интересни книги, на които е редактор, е "Сказки по логика". "Това са лекции, изнасяни в Софийския университет в края на 80-те години и са били част от дисидентските движения в България по това време. Търсейки логичните връзки в света, хората са започвали да се замислят в колко нелогичен свят живеят по онова време."
Всеки ден Павлина отговаря на имейли с въпроси, свързани с българския език: "Често ми се налага и самата аз да правя по-подробни справки в граматики и речници". Последното, което е издирвала, са овцете в най-новия правописен речник на БАН, от който те някак си неусетно са отпаднали или просто са били забравени, но въпросът на един читател на сайта е бил свързан с множественото число - "овци" или "овце"? Тъй като в предишния речник формите са били дублетни, тя решила да погледне да не би едната да е отпаднала в новия, но там всъщност изобщо не била посочена форма за мн.ч. "Да приемем ли, че е правилно само "овци", след като не е посочено, че има особеност при това съществително име - едно от малкото от ж.р., които образуват мн.ч. с окончание -е. За съжаление това е само един от пропуските в правописния речник от 2012 г.; нерядко откривам и други, но за овцете ще напиша отделна статия." Сред най-странните въпроси, които е получавала, е "Защо камерата на хладилника се обледява?". Явно някой не е разбрал за какво е сайтът, въпреки красноречивото име "Как се пише?".
Според Павлина основната работа на съвременния езиковед е да обяснява правилата, както и грешките и логиката на езика, а не да сочи с пръст назидателно и да се кара за неправилна употреба. "Децата в училище учат толкова много правила и схеми, че започват да мислят, че това е българският език - само суха материя за наизустяване. Дори не научават, че има много пластове и че съществува не само книжовен, но и разговорен език. А именно в това се състои богатството и многообразието на българския - важното е да се знае в коя ситуация кой стил да се използва." Тя изтъква, че езикът е комуникация, а не само правила.
За комуникацията обаче е нужно и познаване на правилата. Едно от най-непознатите правила е за това употребата на пълния член. Според нея причината е, че то е изкуствено създадено и затова е трудно да се запамети и употреби на място. "Но взе пак това е закон, който не е отпаднал и докато не е отпаднал, трябва да го спазваме. Въпреки че се надявам това да се случи, докато аз съм жива." И допълва: "Все по-често се чува и "Иван, донеси ми вода" вместо "Иване", и падежните форми постепенно отпадат.
Макар за някои да звучи неестествено, това е тенденция, която продължава и през 2015 г.
Друга масовата неправилна употреба е на "души" и "човек" - вместо "няколко души", все повече се пише погрешното "няколко човека". "Явно хората се затрудняват от факта, че "души" в този си смисъл съществува само в множествено число."
Интересно е и какво се случва с новите думи в езика. Бързото темпо, с което се развива техниката, и навлизането на нови понятия изправят езика пред нуждата да си набави думи и за разлика от повечето славянски езици, където се измисля еквивалент на въпросната дума, у нас се заимства директно чуждицата. "Въпреки че имаме много хубави примери на преведени думи, които са били възприети добре и са останали със столетия в езика, като думата "благодаря". Тя е сътворена от Кирил и Методий и е точен превод от старогръцки, но днес дори и не предполагаме." От друга страна, когато има нужда от термин, той сам се появява и според нея няма нищо страшно да има неологизми - като "входирам" например. Служителите в администрацията имат нужда от такъв термин и много бързо си го измислят. Той заменя едно цяло изречение и спестява много време.
"Ако едно езиково средство е нужно на хората в тяхното общуване, то се държи здраво и не отпада, преди да отпадне необходимостта от него", казва Павлина и с тази си теза обяснява спокойствието си по отношение на промените в българския език и непрестанното си любопитство какво ново ни очаква.
6 коментара
Браво! Много симпатично занимание и най-вече много ми харесва философията й за езика. Повечето "граматици" са фундаменталисти и сухари.
Изполвала съм сайта за справки и правилата са наистина достъпно обяснени. В часовето по български трябваше да наизустяваме напълно непонятни тогава термини, вместо простичко да ни се предаде логиката и лесни за запомняне правила. Едва ли не е по-важно да знаеш, че има нещо наречено Бъдеще предварително време в миналото, отколкото как се пише "Нощта".
То много хубаво, но авторът (или трябва да кажа авторката, както загатва Павлина Върбанова?) на статията е могъл да ползва услугите ѝ на коректор за статията, защото има доста грешки. Някои от невнимание, но някои от незнание. Например:
1. Употреба на отварящи и затварящи кавичкки „“
2. Употреба на „ѝ“, а не на „й“ както е написано в статията. Вече няма извинение за неупотребата на „ѝ“, т.к. вече (май) е част от клавиатурните потредби по БДС
3. „"Но взе пак това е закон...“
Ето един хубав ТЕСТ за проверка на правописа, който съм ползвала от книгата Български език и реèва култура на Димитрина Игнатова Цонева. Можете сами да си видите знанията и пропуските ;) pisna-i-punktuacionna-gramotnost
http://lamqta.com/ot-jivota/proverete-svoqta-pravo
До коментар [#4] от "sillveto75":
Интересно. Изкарах 5,50 от невнимание. Но тестът е набран с много грешки извън тези по въпросите.
А по правоговор кога ще се появи? Ще е в полза на много водещи от телевизиите.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.