От А до Я па ти

По отношение на книжовния, на стандартния, на официалния език съществуват задължителни норми, които не бива да се нарушават. А когато се нарушават, се получава точно това впечатление за лош език - но не за лош български език, а за лош език на конкретен българин. Определянето на книжовноезиковите норми е многостранен процес. Той предполага познаване на книжовния език в неговите съвременни функционални форми, регистриране и изследване на промените - ако има такива - в тях, определяне на необходимостта от промяна в една или друга норма, обсъждане, популяризиране на промените, създаване на помагала.

Но така може да излезе, че и "изпълнителната", и "законодателната" власт са в ръцете на обществото.

Донякъде това е така - доколкото българският език е език на всички българи. Но само донякъде. Лингвистите са тези, които се занимават професионално с езика изобщо и в частност със съвременната книжовноезикова норма. Те имат необходимата подготовка, за да вземат решения. Впрочем това е вярно за всяка професия. Едва ли на някого ще хрумне да търси медицински съвет например от математик. Вече споменах, че езикът е навсякъде - именно чрез него общуваме един с друг. И в този смисъл се получава известен парадокс: тъй като общуването обикновено преминава без особени проблеми, някои хора смятат, че владеят добре книжовния език и поради това могат да си позволят да дават препоръки или да изказват оценки. Точно в такива случаи се говори за лошия български език, за това, че българският език е заплашен, загива и ако не искаме да изчезне, трябва да се погрижим за него. Например чрез езикова полиция. А - както казах преди малко - не става дума за българския език изобщо, а за българския език на конкретен българин.

Има ли официална структура, въвлечена в следене на промените в езика и отговорна за превръщането им в норма?

Да, това е именно Институтът за български език при Българската академия на науките. Все пак ще отбележа, че веднъж установени, книжовноезиковите норми не се поддават лесно на промяна. Те се изучават в българското училище, налице са в официални издания, в речта на образованите хора. Книжовноезиковите норми са консервативни и рязката промяна в тях не е желателна по отношение на никой съвременен книжовен език, не само по отношение на българския книжовен език.

Как оценявате състоянието на българския език днес? Като четете и слушате български, как ви звучи той... общата езикова среда? Какво говори състоянието на езика за състоянието на обществото?

Състоянието на обществото наистина има пряка връзка с това, което наричате обща езикова среда. Връзката, дано не се изненадате, се реализира чрез себеуважение, тъй като уважението към родния език е сериозна част от себеуважението. Както и уважението към българската държава. Вашият въпрос ми припомни едно знаменито и широко известно изказване, което бих перифразирала по следния начин: книжовният език е диалект, зад който стои силна държава. Така колкото по-силна е държавата, толкова по-стабилен е книжовният език. Мисля, че това се вижда ясно в съвременния свят. И навсякъде по света, във всяка съвременна държава има езикова политика.

Поизчистихме ли се от русизми ("касае се"), съкращения като изпълком? И какви са новите феномени?

Кога сте чували за последен път изпълком или стенвестник, или текезесе? Езикът се променя, както се променя светът, в който живеем.

След стихийното навлизане на чуждици наблюдавате ли мода, някаква нова тенденция, свързана с езика днес?

И според мен преди време имаше наистина стихийно навлизане на чуждици. Но това не беше характерно само за българския език - такива явления бяха налице във всички славянски езици. Понякога една или друга дума се оказваше необходима във връзка с новата социална среда - по същите причини, по които отпаднаха думи като споменатата от Вас изпълком. Понякога това беше наистина мода, ориентирана към използване на значително количество англицизми. Днес мисля, че у повечето хора надделя здравият разум.

Как се опазва и съхранява книжовният език? Какви са защитите? Кой е отговорен за правилното му използване - образователната система, медиите?

Езикът живее чрез човека, обществото, държавата. Отговорността за правилното му използване също зависи от човека, обществото, държавата. Защита? - добро образование и внимание на всеки към речта. Речта в медиите, речта в парламента, речта в училище. Що се отнася до опазването и съхраняването на един език, в международната езикова политика има специален термин - застрашени езици. Българският език не е застрашен език.

Къде се крие имунитетът на един език срещу войнстващата некнижовност, диалектните форми, масовото неспазване на чистата езикова норма, което става норма само по себе си?

И на този въпрос бих отговорила, че различните хора говорят различен български език и влагат различно значение в думата себеуважение.

Мястото на българския език в съвременното българско общество е регламентирано в действащата ни конституция и в още доста специални закони с по-тесен характер. Книжовният български език се изучава в българското училище. Съвсем не съм убедена, че наличието на закон за опазване и съхраняване на българския език би имал смисъл - ако имате това предвид. В това отношение съществува опитът в други държави, който показва, че езикът не може да се администрира.

Компютрите и модерните електронни устройства за осведомяване и комуникация имат ли вина за все по-ниската грамотност или проблемът е другаде?

Според мен новите технологии внасят облекчения в съвременния темп на живот. Но и те - както всяко друго нещо - могат да се използват добре и не толкова добре. Има ли значение как някой чете? Дали чете от хартия или от електронно копие - четенето си е четене. Друг е въпросът какво чете и колко чете.

По какво се разбира, че е дошло време за нов правописен речник?

В това отношение практиката е различна. Има държави, в които се издава правописен речник на всеки две или на всеки пет години. У нас след малкия правописен речник, който има доста издания, през 1983 г. беше издаден един значително по-голям, през 2002 г. - друг, също обемен.

Във връзка с последния речник от 2002 г. - много от непрестанно консултиращите се с него (филолози, коректори, писатели, преподаватели) не са доволни. Една от общите забележки е изобилието от думи, чието значение никой не знае, думи, които не се намират в никакви други речници или текстове. Как коментирате това?

Едва ли е вярно, че никой не знае повечето от думите или че много думи не се намират в никакви други речници. Но е вярно, че в екипа, който работеше върху този речник, съществуваше стремеж да се включат повече новонавлезли думи, при които има някакъв правописен проблем. Впрочем чувала съм критики и в обратната посока - че този речник не включва някои широко използвани в отделни клонове на науката термини.

И накрая - няколко конкретни въпроса. Ще отпадне ли някога пълният член?

Знаете ли, понякога имам усещането, че въпросът с употребата на пълни и кратки членни форми при съществителните от мъжки род, единствено число играе ролята на нещо като "спасителен въпрос" - повдига се периодично оттук или оттам, при това обикновено във време, в което липсват особено интригуващи широката аудитория новини. Според мен правилото е съвсем ясно и лесно и е адекватно от гледна точка на структурата на българския език, но - от друга страна - изисква известни лични усилия, вложени в образованието на всеки.

Напът е една дума според речника, но в масовото съзнание се тръгва на път?

Напът се пише слято, както и други съчетания от предлог и съществително име - насън, начело, отстрана, подръка, присърце, при които съществителното не се променя граматически. Това правило е формулирано в уводните части на същия речник.

Задължително изискване ли е главната буква при местоимението Ви в учтивата кореспонденция?

Да, задължителна е.

Как би могъл човек да се държи в граматична кондиция?

Като се образова и не си позволява да е безразличен към начина, по който говори и пише.

Интервюто взе Ива Рудникова