Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Затворени книжарници, нарушена дистрибуция, финансови загуби - това дори не успява да опише цялата ситуация около литературата през 2020 г. Кризата остави място и за някои иновации и нестандартни решения.
Още в първите месеци на COVID-19 пандемията се появиха тематични книги от важни автори, парадокс на фона на обичайните правила и процеси в книгоиздаването. Особено на Запад, където редакторските и коректорските фигури са неотменими, също както и почти несъществуващата в България професия на литературния агент, появата на една книга може да отнеме няколко години. Ако приемем литературата за ментална ваксина, процесите в нея тази година също бяха рекордно забързани.
Британската писателка Зейди Смит беше едно от първите големи имена в литературата, които реагираха на промените с тънкия сборник Intimations: Six Essays. Шестте текста в него говорят както за настоящата пандемия, така и за по-широки теми: как важното вчера не е важно днес, как подобна ситуация изкарва неравенствата в по-ясна светлина и защо се чувства задължена да пише в този момент.
"Преживяването обхваща всички. Опитваме се да се адаптираме, да се учим, да се нагодим, понякога се съпротивляваме на това, което е пред нас, понякога се предаваме. Писателите отиват по-далеч: те вземат това безформено вълнение и го моделират по собствен вкус. Писането е постоянна съпротива", пише Смит в книгата, трети нехудожествен сборник за нея.
Елиф Шафак също последва импулсите си и коментира настоящето с "Как да запазим разума си във време на разединение", която излезе на български от "Анишър" и в превод на Красимира Абаджиева. "Работата е там, че понякога нарцисизмът е не само индивидуална, а и колективна черта. Споделена илюзия, че сме центърът на света."
За Шафак 2020 е повод за замисляне върху националистическите движения, религията и консервативните настроения - фактори в турското общество, от които тя е страдала като писателка и които също така вижда като проблеми в психиката на съвременния потиснат човек. "В един твърде сложен и труден свят груповият нарцисизъм е компенсация за личните фрустрации, недостатъци и провали, но най-вече е противовес на две терзаещи чувства - разочарование и недоумение", пише тя.
Интересни са и разсъждения на Шафак за моделите, които вече не осигуряват сигурно добро бъдеще. "За жени като майка ми образованието означаваше финансова свобода и бягство от ултраконсервативните норми и патриархалните ограничения. Какво ни гарантира образованието в епоха на несигурност, нестабилност и упадък, в която всичко изглежда толкова преходно?"
Иван Кръстев също направи своя прочит на пандемията с "Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа" (изд. "Обсидиан"). В нея политологът описва ситуацията като "най-големият социален експеримент, който ще се случи в нашия живот. Ние живеем като в научнофантастичен роман".
В България Стефан Стефанов е твърде вероятно първият автор, който реагира директно на духа на времето. Сборникът с кратки истории "Карантинните дни" е четвърта книга за него и излезе в електронен формат (Apple Books, Kobo) в началото на есента. "Цялостното усещане, че вероятно преминаваме някакъв праг, че няма да се върнем напълно към това, което познаваме, беше наистина вдъхновяващо, но сметката за това вдъхновение тепърва ще идва", казва Стефанов, който описа писането в изолация като "интроспективен спектакъл", в който сам си е режисьор и актьор.
Той вижда сборника като първа част, а следващата е провокирана и от лятната антиправителствена вълна. "Това беше промяна, случила се по труден начин, с неясни последици, промяна, която може да се окаже спасение в един смисъл или проклятие в друг."
В по-глобален план темите на деня бяха отразени в сборници, лимитирани издания и антологии като илюстрованата книга с поезия And The People Stayed Home на Кити О'Мара, Together in a Sudden Strangeness, сборник с поезия на различни автори, събрани от дългогодишната редакторка в New Yorker Алис Куин, фотоалбумът How We Live Now: Scenes from the Pandemic на фотографа и писател Бил Хейс. В България "Жанет 45" и сп. "Виж" обединиха сили за появата на визуалната книга с тематични работи на предимно български илюстратори и автори "Дневници на пандемията. Когато навън беше навътре".
Трусовете от 2020 г. вероятно ще личат и през следващите години. Например във Великобритания литературната агенция Caskie Mushens веднага е усетила повишаването в броя на ръкописи след март: авторите, които не са били публикувани досега, виждат възможност да се фокусират най-сетне върху историята, за която са чакали удобния момент. В Twitter Фийби Морган от издателство HarperCollins призовава писателите да са внимателни с преследването на новото: "...Съветвам авторите ми да не добавят пандемията към новите си книги. Моите съображения: никой няма да иска да си спомня това, от което е искал да избяга. Художествената литература трябва да си остане художествена."
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.