Архитектурният модернизъм на няколко спирки от София

"Такива са Боровец (или тогава - Чамкория), Момина клисура и др. Селището Панагюрски колонии, което е на самата граница между Софийска и Пазарджишка област, също е интересен пример за курорт със своите вили. Белово и Костенец се развиват също специфично, тъй като се намират на централната транспортна артерия - пътя за Пловдив", разказва Караколев.

Искрец (Софийско), постройка към Санаториума за гръдноболни, архитект: Георги Стойков, 1930-1932 г. Източник: Архиви на Начално училище

Санаториумът в село Искрец е друг символ на времето си (повече за него четете на стр. ХХ), тъй като в този период туберкулозата е генерален здравословен проблем. Т.нар. климатично лечение представлява прекарване на значително време на чист въздух и много слънце. "И по тази причина се строят лечебни заведения в планински райони, често с големи тераси, използвани именно за престой като част от лечението", отбелязва Караколев.

Училището в Пирдоп (1932-1933). Сградата е с по-традиционна симетрична фасада, но модернистки отгласи има в различни елементи, сред които абстрактните декоративни елементи по стълбището Източник: Архиви на Начално училище

Модернистичната архитектура може да се забележи и в индустриалните сгради. По-различна динамика около тези места води и до известно закъсняло навлизане на типичните примери на течението, както и смесването им с други елементи.

Например една от най-любопитните и специфични сгради наоколо е построеното през 1930 г. училище в село Осоица, където се наблюдават обеми, от една страна, присъщи на периода, но с нетипична експресивна и едро рустикирана каменна фасада.

Вила в Панагюрски колонии (30-те години на ХХ век). Курортното селище и до днес е необичаен урбанистичен пример със свободно разположени сгради в паркова среда, често без ограждения между имотите. Развито още преди век с частни къщи или по-големи хотели като Учителската почивна станция, сградите преплитат модерни тенденции с препратки към националната архитектура Източник: Архиви на Начално училище

Други сгради пък съчетават няколко функционалности - практика, която също говори за времето си: построеното с дарения на местните училище в Пирдоп е обявено за "паметник" на загиналите във войните, част от стратегията, вместо да се изразходват средства за конкретни мемориали на жертвите, училища и читалища да влизат и в ролята на паметниците.

Училището в село Осоица (1930-1932). В периода често се използва камък за облицовка, но по-често той е гладък Източник: Архиви на Начално училище Преглед на оригинала

Перник, макар и извън пределите на София-област, също е град, в който процесите дават интересни примери. Развитието на минната индустрия е свързано и със създаването на един от първите цялостно проектирани жилищни комплекси. И въпреки че става дума за сравнително евтини домове, някои елементи в тях като входните врати носят белезите на стилната модерна архитектура.

Химическа лаборатория и изпитателна станция, Перник (1936). Лабораторията, свързана с минната дейност в Перник, е една от сградите, в които най-ясно може да прочетем почерка на модерния стил - категорични обеми, плосък покрив, издължени в широчина прозоречни отвори, елегантно подчертан от 6 лизена централен вход Източник: Архиви на Начално училище

Както и в предишни случаи, проучвани от фондацията, имената на голяма част от архитектите са неизвестни - проблем, който винаги е съпътствал анализирането на периода. "Обикновено те са работили в големите градове, а тези постройки в по-малките населени места са или частни поръчки, или обществени - чрез конкурс, или пък от архитект, назначен на служба в дадено министерство - да речем, на железниците или на обществените сгради и благоустройството. Това позволява те да имат проекти и в големи градове, и в малки населени места."

Къща в Самоков на ул. "Хан Кубрат" (30-те години на ХХ век). Въпреки тенденцията за по-късно възприемане на новите архитектурни течения в по-малките населени места има и изключения. Сред тях е тази къща в Самоков - изключителен пример за модерната архитектура с тройката изчистени от орнаментика аркирани прозорци, ъгловия прозорец до тях, както и кръглия отвор от другата страна на вратата. Творба от неизвестен автор, който със сигурност е бил сред най-добрите майстори на периода Източник: Архиви на Начално училище

Това смесване на средства и влияния прави примерите още по-интересни и индивидуални.

"Тенденция в цялата страна е най-прогресивните идеи и най-изчистеният модерен стил да навлизат по-бавно в по-малките населени места, казва Караколев. Често при тях наблюдаваме повече отгласи от малко по-стари архитектурни стилове или интересни еклектични примери, смесващи различни идеи, такива са и споделените примери, в които не можем винаги да говорим за абсолютно чист "модернизъм". И това не ги прави по-малко ценни, напротив, придава им собствен дух."

Кметството на село Чепинци - "Слончето" на арх. Георги Овчаров (1934) - любопитната експресивна сграда наподобява фигурата на слон - с хобот, уши и глава Източник: Архиви на Начално училище

Повече за дейността на "Български архитектурен модернизъм" - на foundationbma.org, @Български архитектурен модернизъм във Facebook, @bgmodernist в Instagram. Организацията продължава дейност въпреки неочакваната загуба на основателя си и съпредседател Васил Макаринов.