Луиз Глик пише за отделния човек, не за тълпите
Поезията на носителката на Нобелова награда за литература за 2020 г. излиза за първи път на български език
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Издателство: ДА
Цена: 20 лв.
Тази зима в книжарниците се появи романът "Годините" на тазгодишната носителка на "Нобел" за литература Ани Ерно, но читателите имат възможност да опознаят и друго световно име, почти неизвестно у нас - американската поетеса Луиз Глик, която получи "Нобел" през 2020 г. Често решенията на Шведската академия създават полемики: от спорове дали Боб Дилън е достоен да бъде отличаван за литература до догадки защо журито решава да награди автор, за когото почти никой не е чувал - Абдулразак Гурна (2021). Когато през 2020 стана ясно, че отличието отива при Луиз Глик, консенсусът на литературната общественост, особено в САЩ, беше, че това признание е заслужено и дългоочаквано.
Вече имаме шанса да разберем защо. Издателството за поезия "ДА" пусна първото българоезично издание с поезията на родената през 1943 г. в Ню Йорк Луиз Глик.
Книгата е ударна среща със стихотворенията ѝ. Преводачката Надежда Радулова ги описва като "едновременно болезнено чувствителни и режещо хладни", а в самите текстове, винаги в свободен стих, присъстват теми като обществените безпокойства в САЩ, семейните травми, религията в съвременния свят, дисбалансът между природата и техническото развитие.
Изданието включва три от най-отличаваните ѝ стихосбирки, които ни позволяват да наваксаме с важността и дълбочината на написаното от Глик. Тук ще намерите наградената с Националната награда на американската литературна критика "Триумфът на Ахил" (1985), удостоената с "Пулицър" "Дивият ирис" (1992) и "Медоулендс" (1996), вдъхновена от сюжета на мита за Одисей.
"Дивият ирис" е преведена от Надежда Радулова, а Калоян Игнатовски е работил по "Медоулендс" и "Триумфът на Ахил".
Изданието включва послеписи от тях, както и нобеловата реч на Глик - рядък шанс да се докоснем до визията ѝ за света и литературата, като се има предвид, че тя рядко има медийни изяви. Наградата не промени това. "На онези от нас, които пишат книги, вероятно им се иска да имат многочислена публика. Други поети обаче не се стараят да достигнат до много хора в пространствено измерение, както е в пълната зала." Глик приема наградата като знак на уважение към тези, които имат "интимен, индивидуален глас", градят публиката си бавно и последователно: "По необясним начин тези читатели винаги идват поотделно, един по един."
Последните месеци бяха силни за основаното от Силвия Чолева издателство "ДА": в книжарниците се появиха още "До края на смъртта" на Ани Илков, "Въображаеми градини" на Галина Николова, "По пътя към морето" на босненския автор Хаджем Хайдаревич.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.