Изложба разказва за 11 личности с увреждания, сред които Яйои Кусама, Рей Чарлс, Бетовен
Освен да научат за вдъхновяващите примери, посетителите са предизвикани да четат брайл, да слушат чрез вибрации и да свирят на "Музико"
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Какво е общото между сърфистката Бетъни Хамилтън, писателката Хелън Келър, Бетовен, Фрида Кало, Яйои Кусама и Ван Гог, Рей Чарлс? Силният дух, който не им е позволява да се предадат въпреки уврежданията, от които страдат или са страдали. Полина Герасимова се занимава с визуални изкуства и 3D мапинг, освен в театъра и операта тя създава и собствени аудио-визуални танцови пърформанси. Нейна е и изложбата "Изкуство с увреждане", в която разказва за вдъхновяващите личности, но и приканва посетителите чрез игри и интересни опити да научат да четат на брайл, да свирят на инструмента "Музико" и въобще да се поддадат на съзнателна синестезия.
Още преди години, когато създава "Музико" - музикален инструмент за незрящи и глухи хора, Полина осъзнава колко маргинализирани живеят хората с увреждания в България - "исках чрез изкуството да създам пространство, в което всички да се срещнем и да научим повече един за друг". И успява - пристъпвате в голяма зала на партерния етаж на Националния студентски дом с тъмнина и загадъчен дим.
Първото нещо, което привлича внимание, са светещи неонови табели в различни цветове, които все едно се носят във въздуха. "Гледах документален филм за Варшава след разрушенията по време на войната и как неоновите табели са първото нещо, което са се опитали да възстановят в градовете като символ на нормалност, а посетителите с много силно нарушено зрение могат да се ориентират по неона", казва Полина. От табелите научаваме как Бетъни Хамилтън оцелява, след като на 13 години акула ѝ отхапва ръката, тя продължава да се състезава със сърфа си до ден днешен. На 33 г. тя печели световни сърф турнири, където се състезава срещу хора без никакви увреждания. "Аз самата съм сърфистка и не спирам да се изумявам как успява, а гледа и четирите си деца", казва Полина Герасимова.
Таблата са адаптирани на брайл благодарение на "БГ Асист", последното е оставено празно и на него на брайловата азбука пише "твоята история може да е тук". "Често хората с увреждания се чувстват невидими и имат нужда от насърчаване, за да повярват във възможностите си", казва авторката.
На земята се прожектират кратки филми, които разказват за живота на тези единадесет силни личности, правата ѝ са предоставени от най-големите световни медии. "Историята на писателката Хелън Келър до ден днешен ми действа отрезвяващо - тя е първият глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата, и то в началото на XX век. Слагала е ръката си върху лицето на събеседника и по вибрациите разбира какво говорят", казва Герасимова.
Изключително важно е, че в изложбата присъства и художничката Яйои Кусама, която от малка страда от неврози и депресия, защото обществото ни често забравя, че някои психични разстройства също са увреждания.
Звуковата среда е от Иван Велков от група P.I.F. Освен основната зала има отделени малки стаички, в които посетителите са поканени да изпробват сетивата си - заставате до колона с вграден butkicker само по вибрациите да се опитате да познаете кое произведение на Бетовен слушате. През последните години от живота си той изгубва слуха си, но първо минава през мъчителни месеци, в които чува само пищене в ушите си. От 1813 г. Бетховен започва да използва слухова тръба, за да общува. Тръбата е изработена от Йохан Мелцел, който е и създал и метронома.
Останалите интерактивни стаички учат посетителите да четат брайловата азбука или да свирят на "Музико" чрез цветове и ритъм - "за глухите деца ритъмът е жизненоважен, защото чрез него те се учат да говорят или да изучават предмети. Най-голямата ми мечта е глухо и незрящо дете да свирят заедно на инструмента, но е трудно да се случи, защото рядко се събират на едно място хора от различни области", казва Полина Герасимова. В момента се произвеждат още пет инструмента "Музико", които е обещала на деца с увреждания.
Те споделя, че дизайнът на изложбата е с цел да се получи нещо като експериментална синестезия - състояние, при което сетивата се свързват едни с други. "Проблемите на хората със специални потребности са невидими за обществото или още по-лошо - само проблемите им са видими" - в една от стаите пристъпваме със затворени очи и след определен звук можете да прочетете колко процента от българите са с увреждания и как живеят.
В Студентския дом не е така - помислено е за хора със затруднено придвижване. Изложбата е отворена до 18 май от 14 до 21 ч.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.