Неща

Лоренца Джованели: Обещахме на Кристо, че ще построим Мастабата

Реализирането на проекта на Кристо и Жан-Клод за ОАЕ от 1977 ще бъде най-голямата форма на почит към живота и изкуството им

Краси Генова

Лоренца Джованели © Виктор Попов

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Завършила история на изкуството в Италия, Лоренца Джованели е офис мениджър на последния голям проект на Кристо, "Плаващите кейове", реализиран през 2016 г. От 2017 г. до 2020 г. тя работи в Ню Йорк в непосредствена близост с родения в България артист и помага за организирането на изложби и публикации, свързани с изкуството на Кристо и Жан-Клод. В настоящия момент продължава да работи активно за фондацията, която носи тяхното име и управлява творческия им архив.

Изминаха две години, откакто сбъднатата мечта на Кристо и Жан-Клод - "Опакованата триумфална арка в Париж" привлече като магнит милиони почитатели на изкуството им, а преди дни в каталога на Taschen се появи и колекционерското издание, посветено на проекта. То е в ограничен тираж (№ 501-2500) и всяко копие е подписано от дългогодишния фотограф на артистичния тандем - Волфганг Фолц.

В него освен красивите фотографии, проследяващи реализацията на проекта в Париж, са включени текстове от племенника на Жан-Клод - Джонатан Уилям Хенъри, арт историчката Лор Мартин-Пуле, американският журналист Майкъл Кълин и самата Лоренца Джованели. Разговаряме за бъдещето на фондацията и творческото наследство на Кристо и Жан-Клод в навечерието на рождения им ден - и двамата са родени на 13 юни 1935 г. Тя в Казабланка, той в Габрово.

Какво се случва с фондацията на Кристо и Жан-Клод и кои са проектите, върху които работите заедно с племенника на Кристо, Владимир Явашев?

Колекционерското издание на Taschen е последното, върху което работихме всички заедно, а междувременно подготвяме и едно парти в Базел, по случай 88-ия рожден ден на Кристо и Жан-Клод на 13 юни. Това съвпада с откриването на прочутия арт форум в Базел и са поканени много хора, които имат отношение към изкуството на двамата.

Книгата, която проследява реализацията на 60-годишната мечта на Кристо и Жан-Клод за опаковане на Триумфалната арка, е първият проект, върху който работим без надзора на Кристо, така че се надявам резултатът да оправдава очакванията. Фондацията "Кристо и Жан-Клод" все още не работи с пълен капацитет, въпреки че през последните две години и половина сме много активни в дейностите, свързани с наградите за млади таланти, които фондацията връчва от няколко години насам, както и с реализацията на бъдещи проекти. Имаме много идеи за разработване.

Един от основните ни приоритети е да завършим Мастабата, проект за пустинята в Абу Даби. Владимир Явашев, директор по проектите на фондацията, постигна невероятен напредък през последните няколко месеца, така че наистина се надяваме най-накрая да видим концепцията на Кристо и Жан-Клод, появила се през 1977 г., реализирана в следващите 5-7 години.

Все още не сме получили официално разрешение, но преговорите вървят и се надяваме на положителни резултати. В момента работим по план за финансиране, тъй като Мастабата ще бъде по-скъпа от всеки друг проект на Кристо и Жан-Клод. На Владимир му хрумна идеята да разработи проект на NFT (незаменими токени, които играят ролята на цифров сертификат за автентичност на дадена творба), който да подкрепи реализацията на Мастабата.

Успоредно, разработваме мисията на фондацията, която ще бъде фокусирана върху поддържането на артистичното наследство на Кристо и Жан-Клод. Моето основно предизвикателство ще бъде привличането на по-млада публика, особено на онези, които никога не са преживели нито един от техните проекти.

Като историк на изкуството съм също силно ангажирана с обработката на архива на Кристо и Жан-Клод, както и с отговорността да го направя достъпен за всички, които желаят да научат повече за живота, работата и техния революционен подход към изкуството. Продължаваме да работим с музеи, културни и образователни институции, за да съхраняваме и провокираме интереса към наследството на Кристо и Жан-Клод.

Вие бяхте много близо до Кристо в последните години от живота му. Кое беше най-важното за него като артист и какъв беше неговият план за дейността на фондацията?

Кристо работеше винаги сам в студиото си, така беше до последния му ден. Винаги изтъкваше, че ние ( т. нар. "работно семейство") работим с него, а не за него. Имах привилегията да бъда приета в семейството на Кристо и да работя близо до него през последните пет години от живота му. Процесът на обучение беше интензивен, изключително стимулиращ и толкова вдъхновяващ, че никога няма да се отблагодаря достатъчно за времето, което Кристо така щедро сподели с мен.

Фондацията е създадена с намерението да съхрани всичко онова, което той и Жан-Клод са създали заедно, и да го сподели с настоящите и бъдещите поколения. Кристо постоянно изтъкваше значението на изкуството и колко е важно любопитството в живота. Много обичаше, когато хората му задаваха въпроси и проявяваха интерес към нови неща. "Любопитството те държи жив", обичаше да казва. И точно това трябва да прави фондацията: да стимулира любопитството, да разпространява знания, да бъде вдъхновение.

Какво беше изкуството за Кристо?

За Кристо изкуството беше собственият му живот. Беше красота, свобода, радост, истина в действие. Връщам се често към това, което ми каза веднъж: "Изкуството е откритие, иновация, дълбока мисия за намиране на най-съвременния, нов израз. Изкуството е повече от всичко друго в живота. То създава това, което никой не е виждал преди."

За Кристо изкуството беше нещо, което човек трябва да може да усети със съществото си, да го преживее. Всеки път, когато отивахме на изложба, той напомняше, че изкуството трябва да се види лично, с него се общува на живо, тъй като човек трябва да го почувства, да реагира на него. Кристо имаше вродено чувство за естетика и откриваше красотата на най-необичайните места.

За мен изкуството е най-висшата и уникална форма на себеизразяване. Да гледаш изкуство е равносилно на това да гледаш най-интимния свят на художника. Създаването на изкуство и споделянето му е акт на изключителна щедрост, тъй като вие, художникът, позволявате на други човешки същества да ви "видят".

Подобно на Кристо, аз също свързвам изкуството с красотата. Дълбоко съм убедена, че красотата е незаменима, както и изкуството. От Кристо се научих да откривам красотата там, където обикновено никой не я вижда, да отварям очите си, но най-вече сърцето си за света, който е най-красивото произведение на изкуството от всички. Вероятно това е причината, поради която Кристо и Жан-Клод използват реалния свят като свое платно. За да ни накарат да видим.

Какви хора колекционират произведения на Кристо и Жан Клод?

Колекционерите на Кристо и Жан-Клод винаги са били хора, които искат да станат част от произведението, да го подкрепят, да видят как се ражда и накрая да го преживеят. Участието им винаги е било ключов фактор във всички проекти на Кристо и Жан-Клод. Колекционерите не биха пропуснали нито един проект, някои от тях дори работеха по много от проектите и станаха приятели с Кристо и Жан-Клод.

Мисля, че връзката между рисунката или колажа на Кристо, който купуват, както и споменът за реалното преживяване на проекта, правят тези творби толкова специални. Съществува обаче цяло ново поколение колекционери, които сега се запалват по творбите на Кристо: някои от тях са наследили тази страст от родителите си или са били дълбоко повлияни от някоя от лекциите на Кристо и Жан-Клод, като студенти. Виждам и нарастващ интерес към ранните творби на Кристо, което е чудесно.

Какъв е ключът за тоталната отдаденост на екипа към проектите на Кристо и Жан Клод, лоялност, която остава дори след смъртта им?

Кристо и Жан-Клод биха го нарекли "работно семейство", тъй като този кръг от хора не просто работят заедно, а споделят целия си живот, водени от някаква магическа енергия. Любовта, страстта и отдадеността към изкуството на Кристо и Жан-Клод са това, което ни свързва. Да работиш по проект на Кристо и Жан-Клод е като да си на мисия: трябва да си готов на всичко, за да го осъществиш, и всъщност го правиш, тъй като му принадлежиш и си част от него. Имаме си доверие и се грижим един за друг, като истинско семейство. Това, което правим, не е работа, то е това, което сме.

Работите рамо до рамо с племенника на Кристо - Владимир Явашев, който впечатли света с умението да пресъздаде мечтата на Кристо и Жан Клод, родена преди много десетилетия, когато са живели в Париж, в близост до Арката. Невероятно е как мечтата на един художник може да бъде поета от член на екипа му и пак да стане произведение на изкуството. Това звучи като невероятно приключение.

Всеки проект е приключение. Опакована триумфална арка беше голямо предизвикателство не само, защото ковид ни раздели като активно работещо семейство за почти две години, но най-вече, защото за първи път нито Кристо, нито Жан-Клод можеха да видят проекта и да проследят изграждането му стъпка по стъпка. Трябва да се каже, че както за Опакованата триумфална арка, така и за Мастабата всички естетически решения бяха взети от Кристо и това е причината, поради която часове преди смъртта си, той много ясно заяви, че тези два проекта са единствените, които можем да завършим.

Всеки проект има свои собствени предизвикателства и свои собствени проблеми за решаване, всеки един от тях е ново пътуване, тъй като е нещо, което не е правено никога преди. Реализирането на Мастабата е най-добрата форма на почит към живота на Кристо и Жан-Клод, която може да се измисли. През годините те изоставиха много проекти, но Мастабата беше неизменно в сърцата им.

Обещахме на Кристо, че ще я построим. Знаем точно какво трябва да направим, защото не се налага да променяме нищо от първоначалната визия на художниците. По-скоро става въпрос за намиране на най-добрите и иновативни решения за изграждане на проекта, като се спазва оригиналната визия и се запазва нейната художествена цялост. Винаги е било просто въпрос на време и изглежда, че времето на Мастаба най-накрая е дошло.

На 1 юли от 18 ч. в двора на българския павилион на Венецианското архитектурно биенале ще се проведе дискусия, посветена на бъдещия Център за съвременно изкуство "Кристо и Жан-Клод", който ще се настани в преустроената сграда на бившия Текстилен техникум в Габрово. Темата на дискусията е комбинирането на архитектурен конкурс с поредица от университетски задания, по които работят студенти. Един от участниците, Ерих Шьоненбергер, е работил с Кристо и своите студенти по проектирането на посетителския център на Мастабата. В обсъждането ще се включат още Владимир Явашев, арх. Анета Василева, Таня Христова, кмет на Габрово, чуждестранни архитекти.