Архитектът Иван Иванов: легенда в Австралия, непознат у дома

Роденият в Кюстендил архитект Иван Иванов емигрира в Австралия в средата на ХХ в. и оставя след себе си причудливи къщи и разпознаваем стил

Иван Иванов проектира впечатляващи къщи в австралийския град Пърт. Marsala House е изградена по поръчка на италианеца Серджио Марсала и е една от най- необичайните творби на Иванов.

Мила Чернева

Иван Иванов проектира впечатляващи къщи в австралийския град Пърт. Marsala House е изградена по поръчка на италианеца Серджио Марсала и е една от най- необичайните творби на Иванов. © Джак Ловъл

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Архитектът Иван Иванов пристига в Пърт в средата на XX в. след като напуска Европа като бежанец.
Неговият стил бързо печели сърцата на редица семейства, които му възлагат проектирането на домовете си.
Днес къщите, създадени от Иванов, са емблематични със своя разпознаваем и нестандартен дизайн.

Когато австралиецът Джак Ловъл е още дете и расте в родния си град Пърт, надали си е давал сметка колко специален е домът му и как ще промени живота му като възрастен. Къщата с екзотичното за Австралия име "Йорданов" (на англ. Jordanoff House) е била построена по поръчка на български химик през 50-те години на XX в. И ако за г-н Йорданов не се знае много, то неговият приятел, архитектът на сградата, набира известност в днешно време. Става въпрос за родения в Кюстендил през 1919 г. Иван Иванов. Въпреки че е работил между 60-те и 80-те години на XX в., името му нашумя извън общността на тесните специалисти по архитектура чак през последните няколко години, и то отчасти благодарение именно на Джак Ловъл - героят от първото изречение. След като пораства, той става архитектурен фотограф и през 2016 г. започва да документира и популяризира забележителното творчество на българския архитект, като дотук е публикувал книга със снимки (която вече е с изчерпан тираж) и е направил няколко изложби във и извън Австралия.

Иван Иванов е проектирал над 100 къщи в Пърт, като неговият особен почерк се отличава и е признат в архитектурната общност както на града, така и отвъд него. Къщите му често са наричани "шедьоври", а самият той - "емблематичен" за архитектурата. Въпреки това Иванов е почти непознат в родната си България.

Един избягал човек

Пътят на архитекта е осеян с редица препятствия, но добрата новина е, че той ги преодолява и успява да остави ценно наследство след себе си. Иванов е роден в Кюстендил след края на Първата световна война в артистично семейство, разказва и друг австралиец, Уорън Андерсън, който също изследва творчеството му. По време на презентация в Университета в Мелбърн през март 2023 г. Андерсън отбелязва, че именно известният художник Илия Бешков преподава рисуване с акварели на Иван Иванов, когато той е дете и юноша. Влиянието на Бешков се простира дотам, че впоследствие бъдещият архитект рисувал карикатури на възложителите на къщите, които проектира, като подарък.

Иванов демонстрира своя талант за визуалните изкуства още като млад и с подкрепата на баща си той заминава да учи в Техническия университет в Мюнхен на 21 години. Първоначално изкарва прехраната си като карикатурист в Германия, докато не започва работа в архитектурно бюро. Няколко години по-късно той се жени за германка. Съществен обрат в живота му настъпва, когато през февруари 1950 г. младото семейство напуска Европа, качват се на кораба Farsea в Неапол и отпътуват за Австралия като бежанци след края на Втората световна война. Причината е била икономическа - след войната Иванов не можел да си намери работа, разказва единият му син, Николай, пред ABC Australia. Двойката прекарва цели четири седмици на борда със стотици други пътници. Любопитен факт, който Андерсън споделя, е, че Иванов е искал да замине за Калифорния, където модернизмът бил във възход по това време, а вторият му избор е бил Аржентина. Чак на трето място е била Австралия, където в крайна сметка попада.

Когато Иванов и съпругата му стъпват на австралийска земя обаче, се оказва, че дипломата му за архитект не се признава и му отнема време да се регистрира професионално. След кратко пребиваване в Мелбърн двойката се мести в Пърт, където после се раждат и двамата му синове, Майкъл и Николай. През 1963 г. Иванов започва собствен бизнес - "Студиото на Иванов", и така поставя началото на една богата кариера, която ще остави ценна следа в австралийския град.

Един Иванов за цял Пърт

За 20 години той проектира над 100 къщи, като Джак Ловъл разказва пред "Капитал", че към момента са оцелели около 40 от тях. Работил е и по обществени сгради като хотел, библиотека, музикално студио. Стилът на Иванов съдържа нотки на брутализма, който архитектът си носи от Европа, и личи основно през употребата на бетонни блокове във фасадите. Сградите му обаче надграждат грубостта и суровостта на течението с артистизъм. Неговата концепция е, че архитектурата е изкуство и той държи на естетиката в проектите си. Освен външното оформление Иванов създава и интериорния дизайн на домовете, като той е далеч от асоциациите с бруталистичната архитектура, а напротив - той е шарен, уютен, включва много дърво и стъкло и залага на артистичността във формите и цветовете. "Като не следваме "тенденциите" в дизайна, а като планираме логично и с въображение спрямо днешните изисквания, с очи, отворени за бъдещо развитие и без да забравяме миналото, можем да сме сигурни, че днес строим къщи, които също ще бъдат къщи и от утрешния ден", казва покойният архитект. Съветът за наследство на Западна Австралия, официалната агенция, която отговаря за паметниците на културата, отбелязва, че Иванов има уникален стил и подход към материали и форми. Той обича да се заиграва със светлината в слънчевия Пърт, като е мислел върху това как ще живеят обитателите на домовете, които проектира. Типични за неговата работа са големите прозорци и това, че отделя стаите със секции с рафтове вместо със стени.

"Няма нищо друго подобно в Австралия, което дори малко да се доближава до това", казва Джак Ловъл.

Австралийският архитект и тв водещ Стюарт Харисън отбелязва, че за Пърт Иванов е каквото Гауди е за Барселона - "фигура, която не може да бъде отделена от мястото, в което е работил и на което е помогнал да добие идентичност". Това е и едно от най-впечатляващите неща в историята: как този имигрант от България заживява в едно място, където не е задължително, че ще бъде приет. "Пърт е доста ограничен град. Хората от Пърт обичат да си работят с хора от Пърт. Дълго време хората не са разбирали работата на Иван", споделя Джак Ловъл. В крайна сметка Пърт се води най-изолираният град на света - около него има пустиня, а най-близкият друг метрополис е Аделайд, който е на цели 2100 км.

Иванов е работил в нововъзникващи квартали, където е имал пространство да развие идеите си. Екстравагантните фасади на Иванов обитават предградия, които иначе имат постен и семпъл вид. Пред "Капитал" Джак Ловъл подчертава, че едно от най-специалните неща в Иванов е, че донася европейското усещане за естетика в Пърт. Той отбелязва, че градът е бил необичаен и интересен фон за работата на българина. В 70% от времето там грее слънце, а и градът е крайбрежен - нищо общо с Кюстендил или Мюнхен. Архитектът е трябвало да се научи да работи в среда със синьо небе, простор и ярка светлина, доста различна от местата в Европа, където е живял. Фотографът смята, че Иванов се е адаптирал доста бързо.

Именно заради топлото време Иванов е можел да интегрира характерното за калифорнийския модернизъм размиване между външни и вътрешни пространства, като например прави вътрешни дворове, които могат да са трапезария или хол на къщата, разказва от своя страна пред студенти Уорън Андерсън. Той има екзотична теория, че ислямската архитектура на джамиите в България, както и традиционните български фолклорни мотиви, са повлияли на Иванов в дизайна на интериор и фасади - особени предвид елипсовидните и като цяло геометрични форми, които той интегрира в стила си.

Не просто къщи, а шедьоври

Повечето хора, които са възлагали на Иванов да проектира домовете им, са били широко скроени, някои също чужденци, съответно са му давали свобода да развихри таланта си. Къщите "Йорданов" и "Тошков" са сред първите му проекти и са поръчани от негови сънародници и състуденти от Мюнхен в началото на кариерата му в Пърт. Единият е химик, а другият - инженер. Техните къщи са с плоски тавани, ниски, характерни за 50-те години, и повече се вписват в средата на австралийския град.

"Някои от сградите изглеждат, сякаш са паднали от небето върху тези парцели земя. Къщата "Марсала" например изглежда като космически кораб, кацнал на хълм", споделя Джак Ловъл. Серджо Марсала, който е първият собственик на въпросната Marsala House (завършена през 1976 г.), e бил италиански строител, който е пътувал доста. Дори след посещение на Лас Вегас двамата със съпругата му поискали Иванов да проектира диско стая в дома им. Къщата е огромна на фона на околните сгради, а когато е строена, около нея е имало само растителност. През 2019 г. сградата е добавена в списъка на паметници на културата на Западна Австралия, като в подобен списък, но на по-локално ниво, са също Kessel House (построена през 1975 г.) и Featherby House (1977 г.). Последната дори има профил в Instagram, посветен на нея. От него се вижда, че собствениците реставрират дома от 2016 г. и поправят промени, които са го отдалечили от оригиналния му вид през годините, като дори кръщават новата си котка Иван - на автора на сградата. В интервю за блог за имоти последните собственици на Feathurby House споделят, че Иванов разбирал метеорологичните условия в Пърт, по-специално горещите лета, съответно умеел да охлажда сградата с "пасивна вентилация", т.е. не с климатици или друга техника, а чрез умно разположение на стаи и мебели.

Не по-малко впечатляваща е Gelencser House (1985 г., на снимката долу), кръстена на възложителя, скулптурът Питър Геленсър. Заедно с Иванов той прави стенопис от циментови блокове на стената през 1985 г., a самият архитект работи редом със зидарите по строежа, посочва се в регистъра на паметниците на културата на Западна Австралия. Впрочем година по-късно, през 1986 г., Иванов умира на 67-годишна възраст.

Заможното семейство Паганин, което внася и досега камъни и мрамор в Австралия, поръчва и получава една от най-значимите къщи на Иванов за свой дом, т.нар. Paganin House. Кръстена на семейството, тя е построена през 1965 г., но 50 години по-късно, по Коледа, докато настоящите ѝ собственици Тим Билд и Лиса Чърч са на почивка, избухва пожар и я унищожава. Джак Ловъл ни разказва, че Тим е огромен почитател на творчеството на Иванов и инвестира внушителна сума, за да възстанови къщата в оригиналния ѝ вид. Къщата е купена през 2013 г. за 2.2 млн. щатски долара, като в австралийските медии е наричана икона на модернизма. Пожарът разстройва много от почитателите на Иванов, но възстановяването ѝ, отнело три години, вече е факт.

"Моето виждане за работата му, снимайки я и прекарвайки време в разглеждане през годините, е, че без значение къде беше попаднал, той щеше да направи нещо специално и щеше да бъде плодотворен. Но когато се озовава в Западна Австралия, той има ограничено влияние от външния свят и има много пространство. Освен това хората са му се доверявали да прави каквото иска", казва Джак Ловъл.

Освен оригиналност, въображение и разпознаваем почерк, Иванов притежава и специално отношение към детайла. Синът му Майкъл Иванов разказва пред ABC Australia как баща му проектирал дори пощенска кутия в синхрон с цялостната визия на къщата, но била толкова особена, че пощальоните се затруднявали да открият къде да пускат писмата.

Изтупани от праха

И така стигаме до днешни дни. Част от причината работата на Иванов да получава закъсняло внимание е именно отдалечеността на града, смята Джак Ловъл, като добавя, че ако Иванов беше работил в Сидни или Мелбърн, много по-отдавна някой щеше да изследва и разкаже за труда му. "Това обаче е късмет за мен", усмихва се фотографът. Пътят дотук е дълъг и сякаш предначертан, смята Джак. "[Къщата "Йорданов"] беше семейният ми дом като дете. Как да не е имало влияние върху мен като дете, като съм станал архитектурен фотограф?" През 2016 г. решава да започне да документира къщите. Първо на ръка пише писма до настоящите обитатели на сградите и споделя, че според него именно фактът, че и той е отраснал в къща на Иванов, му отваря вратите на домовете им. През първата година от изследването си той по-скоро им гостува, пие кафе с тях, гради отношения. "Всички споделят страстта към архитектурата на модернизма", отбелязва Ловъл. Toй има може би най-богатия фотоархив на работата на българина и издава и книга "Да уловиш светлината" (Catching the Light), като през 2023 г. излиза и статия в световноизвестното списание Monocle с неговите снимки и прави изложби, включително в Калифорния и Лондон.

И макар че над половината къщи, които Иванов проектира, са унищожени, то надали други ще последват тъжната им съдба. Последната съборена е през 2017 г., отбелязва Джак, като допълва, че ако това се случи с някоя друга сега, ще предизвика остра обществена реакция. Когато фотографът посещава отново стария си семеен дом, Jordanoff House, забелязва, че много особености на къщата като варовиковата стена и ситни плочки, по които е лазил като бебе, са все още запазени, над две десетилетия по-късно. В много от къщите все още се съхраняват оригиналните мебели. Това уважение към миналото и творчеството на Иванов би било полезен урок за българските ширини и грешките, които допускаме в опазването на културното наследство.

"Никога няма да открия друг проект в кариерата си, с който да имам такава лична връзка, но и да успея да покажа творчество от такъв калибър на международна публика", споделя фотографът. Надява се в дългосрочен план разказът му за Иванов да продължи. А историята, изглежда, не приключва дотук - едно от най-ценните съвпадения според Джак е това, че единствената внучка на Иван Иванов, Катя, също е интериорен дизайнер. Тя е единствен наследник на фамилията и на професията.