🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

The Rolling Stones с нов албум и турне

Hackney Diamonds, първият албум на Stones без покойния барабанист Чарли Уотс, е с участието на Елтън Джон, Лейди Гага, Стиви Уондър, Пол Маккартни

The Rolling Stones през 2023 г.    ©  Kevin Mazur

Ако някой, подобно историята на Рип Ван Уинкъл, беше заспал през 1973-а и се беше събудил 50 години по-късно - кое би го изненадало най-много? Със сигурност интернет, смартфоните и другите технологични въведения които днес са неделима част от живота ни.

Големият шок обаче би бил, че през 2023 The Rolling Stones не само продължават да гастролират, но имат и нов студиен албум. В момента, в който четете този текст, Hackney Diamonds вероятно ще оглавява поп-класациите в САЩ и Великобритания и ще доминира радио-ефира с композиции като Angry, Depending On You и Sweet Sounds Of Heaven.

Заглавието на албума идва от лондонския жаргон, в който парчетата от разбитите при обир стъкла на коли се оприличават на диаманти. Опитах се за миг да си представя картинката, напълно реална, когато двама от тримата правнуци на Мик Джагър (третият е все още в предучилищна възраст) занесат винила в клас и го покажат на съучениците си с думите: "Виж с какво се занимава прадядо ми!"

През 1965 г., скоро след излизането на най-знаменития им хит (I Can't Get No) Satisfaction, телевизионен журналист пита Джагър колко време още си дават на сцената. Изтърсвайки пепелта от цигарата си, 21-годишният тогава Джагър отговаря с типичния за времето отегчен вид: "Две години".

По време на медийната кампания около излизането на Hackney Diamonds отново го попитаха дали това е финалната обиколка?

80-годишният вече сър Мик Джагър се намръщи и заяви, че следващият албум е вече ¾ готов, а през 2024 г. тръгват на ново околосветско турне. Ако Джагър и неговият близък съратник Кийт Ричардс действително се окажат първите представители на човешката раса които ще живеят вечно, не е лошо да се замислим, както се казва в един от многото вицове, посветени на тях - какъв свят ще им оставим след глобалното затопляне и последвалия ледников период.

Двигателят зад този нов проект на The Rolling е 32-годишният продуцент Анди Уат. Уат е заклет «стуонхед» още от дете и знае наизуст каталога на групата. Освен с Pearl Jam и Ози Озбърн, Уат е работил с имена които са далеч по-познати на родените през XXI век - Джъстин Бийбър, Дуа Липа, Майли Сайръс. Връзката между Уат и Джагър е била осъществена от друг старозаветен персонаж - Пол Маккартни. Легендарният член на «Бийтълс» свири бас на една от композициите в албума. От самото начало Уат фанатично се посвещава на проекта и не работи по нищо друго, докато Hackney Diamonds не е изцяло завършен.

За да не попадна в капана на собствените си пристрастия, споделяни от повечето мои връстници, родени през 60-те, погледнах първо многобройните рецензии, публикувани в седмиците преди официалния дебют на Hackney Diamonds.

Отзивите в Google регистрират 97% положителни реакции; реномирани британски и американски издания дават 4.5 - 5 звездни рецензии. Но в свят, в който музикалните вкусове могат незабележимо да се манипулират чрез технология и инфлуенсъри - най-добре е човек да се осланя само на собствените си уши. Моите са плътно обхванати със слушалки Audio-Technica за 400 евро.

В силните композиции на Hackney Diamonds - а те са поне 5 - отново е възникнала магията, която ни отнася в златния период на The Rolling Stones (1965-73). Някой беше казал, че когато усилието изчезне от работата, тя се превръща в изкуство. Нямам представа как се получава тази алхимия, но участието на споменатия Енди Уат като продуцент и съавтор на няколко от композициите, си е казало думата.

Джагър - този вечен хамелеон, внимателно се е вслушвал в препоръките на Уат тъй като, както той сам отбелязва, истинският провал би бил ако албумът беше насочен само към най-верните фенове.

Уат има безпогрешен усет за тенденциите в Spotify и Apple Music. Комбинирай «мога» (Уат) със «знам как» (Джагър) - и ето ти един Hackney Diamonds.

Проведох опит с моите двама сина, по случайност връстници на двамата правнуци на Джагър, и стерео-уредбата която купих през пролетта, само за да мога да чуя отново на винил The Dark Side Of The Moon. Оценката на децата за Hackney Diamonds (е, не целия) ми вдъхна доза увереност, че не се нося на вълните на собствената си сантименталност.

В албума са взели участие някои добре познати имена - Елтън Джон, Стиви Уондър и Пол Макартни. Бил Уаймън - оригиналният басист на The Rolling Stones, вече на 87 г., също се включва в една композиция.

Голямата изненада обаче е 37-годишната Лейди Гага. Дуетът й с Джагър в композицията Sweet Sounds Of Heaven е черешката на тортата в албума. Според мен тази балада и другата - Depending On You достойно могат да заемат място в която и да било подборка с най-доброто от репертоара им.

Първоначално идеята е била към записите да бъде привлечен и Ринго Стар. Тук и бийтълмани, и стуонхеди биха си глътнали езика, тъй като евентуалното участие на Ринго по естествен начин би запълнило празнината, оставена след смърта на оригиналния барабанист Чарли Уатс през 2021. Ринго Стар е отклонил поканата.

Титлата "сър" и включването на три албума на групата в списъка на световното културно наследство са били тепърва предстоящи през 1973 г., но ядрото на техния музикален каталог вече е било оформено.

The Rolling Stones никога не са гастролирали в България, но имат интересна история зад Желязната завеса. На 13 април 1967 - в апогея на своята популярност - те изнасят два концерта в Двореца на културата във Варшава. Видео архиви от тези два концерта показват, че и в социалистическия блок тяхната популярност е била не по-малка, отколкото на Запад.

Планирани са били и два концерта в Будапеща и Прага, обаче властите - уплашени от реакцията на публиката във Варшава - отменят тези концерти.

Скоро след падането на Желязната завеса, те изнасят концерт на стадиона "Страхов" в Прага в чест на Вацлав Хавел, новоизбраният президент на Чехословакия. През 2016 г. те са и първата западна рок-група която изнася концерт в Хавана.

За The Rolling Stones промяната винаги е била определящ фактор, от самото създаване на групата през 1962 - от ритъм и блус през хард-рок, кънтри, диско, психиделия, ню уейв, дори пънк.

Застоят настъпи през 1990-те, когато те така или иначе пълнеха стадиони с утвърден и непроменян от десетилетия репертоар.

Чудесата на технологиите и здравословният режим на Мик Джагър са предпазили гласа му от пораженията, които възрастта неизбежно нанася. Усещането от вокалния му обхват в Hackney Diamonds е впечатляващо. Внимателна съпоставка с гласа му, да кажем, в пиковия им период - 1968-72 г., не открива значими разлики, по-точно никакви. Същата дрезгавост, модулация, тембър и отсъствие на сантименталност.

В композицията Tell Me Straight Кийт Ричардс сам си задава въпроса: «В миналото ли е вече бъдещето ми?». Страдащ от години от тежък артрит на пръстите, Ричардс търси нови начини да използва китарата. Казва, че заболяването го е научило да бъде изобретателен с техниката си и да използва прийоми, които по-рано не са му били необходими.

В едно от интервютата, Джагър споменава че освен Кийт и Рони (Ууд, китарист от 1975 г.) - всичките му приятели са по-млади от него - "много по-млади".

Без да попада в пантеона на класическите албуми - тези записани между 1968-72 г. - Hackney Diamonds е удивително постижение за музиканти, чиято творческа активност навлиза в седмото си десетилетие.

Ако има нещо вярно в теорията за постоянно възникващите нови вселени - мисля си, че на нас ни е провървяло да попаднем по едно и също време в една и съща вселена с The Rolling Stones.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар