Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Първото, което ми привлече погледа в "Сабале", бяха няколко купи, препълнени с бели кремообразни облаци с лъскави връхчета. Оказа се битото масло, което за първи път срещам в София и което тук се поднася заедно с хляба. Блажена работа - и гледката, и опитването й. Не е за вярване как въздухът променя маслото в тази лека и пухкава текстура с толкова плътен и дълбок вкус.
"Сабале" вече е факт. Както указва името, тук сутринта и закуската, която започва в 8, са ключови за концепцията. Мисля, че всяко място, което готви от и за ранните часове, заслужава безусловни аплодисменти. Просто все още са много малко.
На закуска фундаментът е хлябът, който е от хлебарница &bread, другата централна роля е за битото масло, което само обогатява вкуса на сладкото от кайсии и рохкото яйце.
Освен тях са и бърканите яйца, тостът с авокадо, цеденото мляко със зелени смокини и нещо, което също срещам за първи път - овесена каша със сладко от сливи.
От 12 до 3 ч. тече обядът. Попаднах на терин със свинско и пилешко, с маринован фенел и синап. Хармонично съчетание, напълно завършено с - е, ясно - хляба и маслото. Също толкова апетитни бяха бобът cacio e pepe и супата с печени домати и тост със сирене.
През цялото време на тезгяха се вадят печива. Тестото е спасение, знаем, и нищо не може да засити така, както един вкусен monkey bread или този с ванилия и шоколад, с шунка и сирене, а какво да говорим за бретанския шедьовър kouign-amann (куняман) - бавно изпечената шайба с пластове тесто, масло и карамелизирана захар.
Стилът в "Сабале" е минимализъм - и в интериора, и в менюто. По-конкретно се изразява в търсене на максимум прагматика и минимум усложнения, нещо много ценено от хипстърската култура. Като цяло може би ще усетите леко скандинавско помахване или направо от добрата стара Дания.
Още преди официалното откриване (15 ноември), "Сабале" си влезе в някакъв свой ритъм дори при хаоса от големия наплив - съвсем естествен при местата, които предлагат вкусна и неклиширана храна. Някои чакат за места, други се редят на нестройна опашка, много се говори и всички се познават. Сградата все още е в ремонт и този ритъм сякаш го задаваха бавно издигащите се и спускащи се кофи, които раздвижваха гледката през прозорците.
ул. "Георги Бенковски" 11
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.