Любен Зидаров, или повече от приказка

Любен Зидаров е роден във Велико Търново, израства в Габрово и когато е 14-годишен, семейството се премества в София. Завършва живопис в Художествената академия през 1948 г., но още като ученик рисува комикси и илюстрации за списанията "Илюстровано четиво" и "Чуден свят". Той е един от пионерите на българския комикс. "Островът на съкровищата" го занимава 60 години - пише Антон Стайков в книгата си "Кратка история на българския комикс". Той рисува, прерисува, на 90-годишна възраст прави нови размествания, колажи и добавки към версията за Първата изложба на българския комикс през 2013 година."

Първият автопортрет, 1942 Източник: СБХ Преглед на оригинала

Зидаров се връща и към илюстрациите на "Том Сойер" 50 години след първото издание, преосмисля подхода си към рисунката, прилага опита си, натрупан през десетилетията. Изумителна е историята му - да, това е история! - с приказките на Андерсен. Той се връща и връща към съкровищницата на датския разказвач, сякаш не може да се насити на опитите да намери съвършения израз на представите си за герои и ситуации с различна стилистика и техника. "Читателят се интересува не какво си търсил, а какво си намерил", казва Зидаров. В едно от изданията той се рисува до писателя, илюстрирайки нестихващия диалог помежду им.

Изложбата

Централно място в изложбата заема забележителният стенен килим "Моят град" (1970) от колекцията на Националната галерия, изработен по проект на Любен Зидаров. Този въображаем град, сборен пейзаж на негови любими световни градове, е метафора за странстванията на художника - реални пътувания по света и имагинерни, чрез героите му и къщите, улиците, местата, които те обитават.

"Моят град", стенен килим, 1970, 234/310 Източник: СБХ Преглед на оригинала

Документалната експозиция в залата съдържа пълен списък на илюстрираните книги, текстове за и от художника, биография и фотографии - като младоженци с красивата Богдана, двамата на път, той в ателието, с колеги...

Детайл от стенния килим "Моят град", 1970 Източник: СБХ Преглед на оригинала

Големият интерес към събитието не е изненада. Смятан за един от основоположниците на модерното течение в българската илюстрация, чрез книгите Любен Зидаров достига най-многобройната си публика, най-вече младите читатели. Изключително интересно е да се видят оригиналните илюстрации към най-познатите литературни произведения, свободни от характеристиките и качествата на печата и на хартията, каквито ги познаваме като читатели. До тях са и отпечатаните книги.

"Островът на съкровищата", комикс, 1964 - 1970 Източник: СБХ Преглед на оригинала

Както преди време изкуствоведът Филип Зидаров (и син на художника) цитира Любен Зидаров, "илюстрацията не е само илюстриране на случки от книгата, нито неин преразказ, нито е фотография, тя не повтаря разказаното от автора, а води въображението на читателя към душата на писателя".

"Том Сойер" Преглед на оригинала

Усещането в залата е като за разходка през колективните спомени от детството на поне три поколения българи. Затова тази изложба е и лично ретроспективно преживяване. "Аз раснах с илюстрациите на Любен Зидаров. Потъвах в тях, защото бяха истински. Караха ме не само да мечтая и да се радвам, но и да изпитвам страх в защитената среда на изкуството. Помагаха ми като дете да се справям със страха, да намирам начини да го преборвам и да виждам отвъд него", споделя във фейсбук журналистката Мария Касимова-Моасе.

Илюстрация към "Островът на съкровищата" от Робърт Луис Стивънсън, 1977 Източник: СБХ Преглед на оригинала

В изложбата са показани и живописни и акварелни творби. В началото на 80-те години на миналия век Зидаров пребивава няколко месеца в Париж и тогава, сред шедьоврите на изкуството, се ражда желанието му да рисува картини, нещо различно от илюстрацията. Някои ги наричат сатирична живопис. В това число са и многобройните му автопортрети. Създадени с хумор и самоирония (така необходими за един автопортрет), те показват комични ситуации, които преживяваме през неговия образ.

Многоликият свят на Зидаров, жив в неговото обемно творчество, е почти невъзможно да бъде събран в една изложба, но опитът това да се направи в рамките на "Една ретроспекция" е толкова сполучлив, че с влизането си в зала 2А на "Шипка" 6 попадаме сякаш в уютен музей. Музей, какъвто се надяваме един недалечен ден да имаме.

"Надпяване", 2000 Източник: СБХ Преглед на оригинала

В затъмнена част на залата през целия ден тече прожекция на филма "Вълшебното огледало на Любен Зидаров" (2014, реж. Мария Николова). Зазначението на Зидаров в българската илюстрация, рисувания комикс и типография, както и за социалната му роля разказват негови колеги от различни поколения. "Той е един от най-забележителните хора в тези среди. Достатъчно е да го видиш как ходи, как се движи", казва удивен един от тях. Тогава Зидаров вече е навършил 90. "Съхранявам творческата си енергия, защото по-голямата част от живота си съм прекарал в ателието", казва във филма художникът.

Последната книга

Последната книга, илюстрирана от Зидаров, е юбилейното издание на поредицата "Хари Потър" от 2019. За илюстрациите (които така и не са отпечатани) той получава Голямата награда "Златен лъв" на Асоциация "Българска книга". Типичният за него стил, изкривяващ образите на героите, за да ги охарактеризира и да предизвика детското въображение, генерира вълна от родителска критика в социалните мрежи. Вероятно естетиката на реализма ограничава въображението на възрастните.

"Хари Потър и Философският камък" от Джоан К. Роулинг, 2019 Източник: СБХ Преглед на оригинала

Изкуствоведката Диана Попова, която тогава проследява и участва в дискусия във фейсбук, публикува статия в портал "Култура": "Чак сега с илюстрациите на Любен Зидаров си рекох наум: най-после нещо по-артистично му се случва на този Хари Потър. Мога да твърдя, че Зидаров е недостижимо явление в българската илюстрация, реейки се с лекота и в световната визуална култура."

Транспарант с автопортрет на художника в цял ръст с височината на три етажа от емблематичната сграда на СБХ на "Шипка" 6 ще остане там до края на годината.

Автор : Юлия Тодорова Преглед на оригинала

С елегантен блейзер и лачени обувки, издължено лице, тъмни очила и разрошени бели коси над голото теме, Любен Зидаров е на път да се превърне в поп идол, излизащ от своя творчески ареал, образ, достъпен за всеки. "Това е българският Карл Лагерфелд!", възкликва във фейсбук под снимка на фасадата млада художничка... Дали е добре, че в залата влизат и хора, които правят скоростен кръг и няколко селфита и излизат, ще разберем. Най-важното е, че в изложбата потокът от деца не спира.