Любен Зидаров нямаше време за остаряване
Личен спомен за големия художник, илюстрирал над 200 заглавия от българската и световната литературна класика
Зелма Алмалех
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
От детските си години сме се възхищавали и искрено сме обичали илюстрациите на Любен Зидаров. По-късно съдбата, професията, десетилетното приятелството със сина му Филип ни дариха да бъдем в близко общуване с изключителния художник и мислител.
Писали сме за него по различни поводи винаги с радост за неговото неподражаемо изкуство. И не само това - свързани сме с приятелство с него, със сина му, изкуствоведа Филип Зидаров, снаха му, великолепната художничка Катрин Томова, а вече и с внучката му Андреа-Филипа, млада изкуствоведка, която израсна пред очите ни и от детската количка беше по изложби... Тази й човешка близост с Любо, както го наричаме приятелски, оценявахме като шанс и дар в живота си. Срещите и разговорите в ателието му с него и Филип са моменти на щастливо съпреживяване на изкуството на невероятно талантлив и мъдър творец.
Сега, когато по различни поводи оглеждам нашия архив със Стефан Джамбазов (1951 - 2021), осъзнавам, че в немалкото ни години като журналисти в областта на културата и изкуството може би най-много сме писали за Любен Зидаров.
Любен Зидаров почти не пропускаше изложба на колегите си художници. Появяваше се изключително елегантен, влизаше като аристократ, което съвсем рядко се среща по нашите ширини. Правеше го толкова естествено и винаги с чаша червено вино, като за истински празник. За мен е незабравимо, че познаваше отлично какво създават другите илюстратори, и то от всички поколения, включително най-младите. Мнозинството от тях не правеха изложби, имаха главно книгите си. Той следеше и това. Имаше своите пристрастия, като се аргументираше до най-малкия детайл, дори виждаше много напред как ще се развиват като автори. Не бих могла да ги споделя с конкретни имена, защото приемам за много лични и съкровени тези моменти на общуване с Любен Зидаров. Той не обичаше да разговаря по телефона, особено в последните години, но намираше начин, когато иска да ти каже нещо, да го напише под формата на писъмце с невероятно красив почерк и винаги с писалка, никога с химикалка, все едно, че надписва картина.
Със Стефан бяхме смаяни, когато Филип ни каза, че баща му ни е оставил писмо в СГХГ, малко след като бяхме публикували разговор с него по повод изложбата му "Островът на съкровищата - половин век по-късно" в галерията 2015 г. Написа ми изключително мили думи, когато почина Стефан. А в неговия изключителен фотоархив, без да е професионален фотограф, но от дете е снимал великолепно, има вероятно най-много запечатани красиви моменти с Любен Зидаров.
В този текст много държа да припомня споделено, дори и непубликувано от срещите и разговорите с изключителния художник. Тези аудиозаписи смятам за едно от най-ценните притежания.
"Мъча се да имам енергията. Дали действително я имам, или я нямам? Не мога да кажа, но се радвам, че не съм престанал да рисувам. Дори, колкото и невероятно да звучи, последните ми работи са по-добри от тези, които са правени на млади години. Много пъти мисля дали това не е патологичен случай, защото, когато хората натрупат някоя и друга година, започват да копират себе си, това, което на младите си години са правили. Мъчат се най-важното да не изостават, да не се чувстват по-зле от това, което са били. Тия мисли мен не ме занимават, защото в края на краищата аз, когато рисувам, не знам ще стане ли хубаво, няма ли да стане. След време виждам стойностите му. Признавам си, при мен не е толкова лек творческият процес. Едно нещо, което рисувам, първо го мисля три дни, след това го рисувам три дни и накрая го гледам три дни. И много често, когато работя, се отчайвам, че работата ми не може да стане. Дали не съм ритнал много назад, дали не съм престанал да усещам нещата като творец, като художник.
Понякога съм си задавал въпроса аз дали всъщност съм художник, защото не може да стане работата. Като погледна след известно време, много често съм се изненадвал. Това, което съм смятал , че не е улучено, е улучено. Има и обратни моменти - рисуваш и смяташ, че си го направил добре, а като мине известно време, го погледнеш - вече не е хубаво. Творческият процес е доста различен, доста учудващ дори. Поднася изненади, но важното е, че когато човек чувства нужда да се занимава, да рисува, това запълва живота му. Какво ще направи най-накрая нито той може да оцени, нито съвременниците му могат да оценят. Само времето може да оцени. Времето може да категоризира и да тури на мястото един творец, каквото заслужава (декември 2015 г. в ателието му)."
На видно място в ателието му има прекрасен негов портрет, нарисуван от Златю Бояджиев. Нямаше ден, в който Любен Зидаров да не работи в ателието си. И колко пъти сме го срещали да бърза към него или да се връща към дома си, след като почти цял ден е рисувал. Творческото дълголетие за даден художник не е рядко явление. Но вероятно е без аналог случай, в който илюстратор, сътворил визуалния и типографски еквивалент на стотици литературни произведения, изградил образен духовен мост между себе си и авторите им, от една страна, и от друга - към публиките, да се върне към книги, илюстрирани от него преди повече от половин столетие. И винаги, когато тръгваше към автор, който вече е илюстрирал, го препрочиташе, даваше на илюстрациите нещо ново, забелязал в текста, както сам казваше, нюанс, детайл, който преди може би не е открил. Има шест издания, шест различни варианта на Андерсен и "шейсет лета" помежду им. Бяха експонирани през декември 2021 г. в пространството на галерия "Ракурси".
"Зачовърках се пак с Андерсен - за пети път. Четох превод от датски. Тяхното мислене върви по друга посока, има друга физиономия, има друг нюанс. Затова буквалният превод от датски като че ли прави нещата малко по-скучни. И слава Богу, преведени са от Светослав Минков навремето и хубаво е, че Светослав Минков е уловил точно красотата на Андерсен. И я е предал с българската реч. "И от един месец го човъркам. Едната приказка е "Медният глиган", другата е "Жабата" и също "Нощната шапка на стария ерген". Това са приказки за възрастни. Той е за мен големият автор! Илюстрацията трябва да бъде съставна част от мисълта и света на произведението на автора. Пък няма значение в каква книга ще бъде. Да въздейства по същия начин, както въздейства текстът.
Разбира се, говоря за автори, които наистина имат какво да кажат. Искам да бъда съучастник в това, което е предложението на автора. Това е моята позиция. Доколко е права, доколко не, не знам, но аз си я следвам, откакто съм започнал да работя. Какъв е смисълът да повториш абсолютно това, което авторът е казал. Че ако не го допълниш, няма смисъл от илюстрацията. Ти ставаш съавтор тогава. Както Ярослав Хашек е направил за Швейк. Никой не може да си представи тази книга за Швейк без илюстрациите на Йозеф Лада. Даже специално заведение има в Прага с неговите илюстрации. Те са съставна част от произведението (февруари, 2020 г. галерия "Стубел")."
От детските му години винаги са го увличали книгите. Първите илюстрации, които прави, са от времето, когато още е ученик в гимназията. Любен Зидаров завършва живопис при Илия Петров. Имал неприятности с професора си в Академията, защото той непрекъснато му правел забележки, че занемарява живописта, за да прави илюстрации. После се връща към живописта след пребиваване в ателиетата в Париж и има чудесни живописни картини и автопортрети с присъщото му майсторство с чувство за хумор и самоирония.
При едно от гостуванията в ателието му на статива му бе картината, която рисуваше в момента, живопис с неговите любими магарета. Поясни, че все още не е довършена. И пак с чувство за хумор, зад което се крие и мъдростта му на човек, познаващ живота, хората, литературата. "Много пъти са ми задавали въпроса за магаретата. Бях почнал да мисля дали не съм магарешки художник. Това беше една нагласа, вероятно в това животно намерих неща, които ме изненадваха, които не бяха симетрични на това, което сме имали като представа за него. Вероятно литературата си е изиграла ролята, че магарето е много дръпнато, много опърничаво. Не е. Като го наблюдава човек, вижда, че в действителност магарето е едно много мило животно. Аз имам една серия картини, които бяха все на тази тема, и това беше един период, който доста дълго време ме увличаше като тема, като галактики ги рисувах, като животни със селянки отгоре, като картини, свързани със сезона. Дали не сме апологети на магарето - двама души - Ангел Каралийчев и аз. Той с неговото "Най-милото" и аз с моите картини (май, 2017, в ателието му)."
И тук припомням една история от края на 2019 г., която не бива да бъде забравяна, когато беше измислен скандал - грозна атака срещу илюстрациите на Любен Зидаров за юбилейното издание на "Хари Потър". Седемте юбилейни издания излязоха на 13 ноември 2019 г. - датата, на която през 2000 г. у нас се появява първият роман "Хари Потър и Философският камък".
Любен Зидаров има повече от седемдесет години активна творческа дейност зад гърба си, през които е илюстрирал над 200 заглавия от българската и световната литературна класика. Той е един от малкото илюстратори в света, художествено превъплътил и историята за Хари Потър с подкрепата на Дж. К. Роулинг. Тогава странни хора дори поискаха да бъдат свалени постерите с илюстрациите му, изложени на табла в градинката "Кристал". Бяхме щастливи, че с участието на Стефан Джамбазов за 2019 журналистическото жури даде наградата "Златен лъв" на юбилейната поредица на книгите за Хари Потър с илюстрациите на Любен Зидаров. Малко след това световното общество, обединено около героя на Роулинг, определи неговите илюстрации като най-забележителни.
И така цял живот, за остаряване нямаше време. Изложбите на Любен Зидаров винаги носеха радост, любов и възхищение. Последната му - "Отсечки", беше в галерия "Академия" на НХА през април-май миналата година, когато беше удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза". Експозицията показа произведения, създавани в период от над 70 години в областта на живописта, графиката, илюстрацията и приложния текстил (например монументалният стенен килим "Моят град" от колекцията на Националната галерия). Част от творбите от ателието на художника се показваха за първи път, а редица други бяха рисувани в последните месеци, дори седмици преди изложбата.
Любен Зидаров не спираше да работи, да открива нови светове и парадоксално може би за мнозина продължи до края на живота си да е новатор, откривател с нов поглед към литературата като неин визуален израз и разказ. За него изключителният илюстратор художникът Ясен Гюзелев каза пред БНТ: "Любен Зидаров е епоха. 4-5 поколения илюстратори сме се учили и учим от него, а беше и невероятно лежерен човек. При него живописта и илюстрацията играят в танц едно танго."
А Антон Стайков, художник и изследовател на комикса, съсценарист на документалния филм "Вълшебното огледало на Любен Зидаров" (2015) и близък приятел на големия творец, сподели за него: "Никога не си позволи халтура. В годините ти харесват все повече неговите творби като старо вино, а автопортретите му са огледало на обществото."
Любен Зидаров умееше великолепно да илюстрира и поезия, може би най-трудното. Негови са кориците и илюстрациите към книгите на съпругата му - прекрасната поетеса и преводачка Богдана Зидарова (1929 - 2014). Негови са и изящните илюстрации към двутомника на Яворов.
Любен Зидаров, роден на 23 декември 1923, отлетя от нашия свят в годината на своето столетие на 3 януари 2023 година.
За финал ще цитирам стих на съпругата му Богдана Лазарова:
ПРЕДИ душата и тялото живяхав хармония
Зелма Алмалех е журналистка и кинодокументалистка, основала сайта за новини и анализи от сферата на културата въпреки.com заедно с неизменния партньор в живота и творческите си начинания Стефан Джамбазов (1951 - 2021).
1 коментар
Наистина изключителен художник и мислител. Дано не се окаже и последният...
Дано душата му е намерила душата на Богдана.
Сбогом, Маестро.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.