Театър: "Серотонин"

В началото на театралния сезон и с разхлабването на ограничителните мерки театрите също започнаха по-решително да отварят врати и да показват своите отложени поради карантината премиери. Поне засега, с маски и спазване на дистанция през седалка, сезонът тече и вече отбеляза своето първо добро попадение с премиерата на "Серотонин" в Театър "Азарян" в НДК.

Младият режисьор Крис Шарков демонстрира професионално израстване, продължаващо след неговата успешна постановка върху класическата драма от Хенрик Ибсен "Дивата патица", която се играе в Народния театър. Този път той не разчита на солидната основа на добрата драматургия, а залага на донякъде рисковия ход да пренесе на сцената едно литературно произведение. В случая става дума за нашумелия последен роман на Мишел Уелбек "Серотонин", публикуван през 2019 г. Вероятно не само на огромната популярност на скандалния и многократно награждаван френски писател се дължи както бързото излизане на романа на български, така и изненадващо бързата поява на театрален спектакъл по него. Уелбек определено успява да улови и изрече нещо изключително точно и вярно за времената, в които живеем, щом неговите потискащи и депресивни разкази резонират на толкова много места по света. Прословути са неговите мрачни, сбъдващи се пророчества, а "Серотонин" често бе коментиран в светлината на появилото се във Франция протестно движение на "жълтите жилетки". Постановката на Крис Шарков също не е изолирано явление. "Серотонин" има театрална премиера и в Чехия, а режисьорът Иван Пантелеев също пренесе роман на Уелбек на една от най-престижните европейски сцени: "По-широко поле за борбата" в Дойчес театър - Берлин.

Автор : Орлин Огнянов/ НДК Преглед на оригинала

Разбира се, като при всеки пренос и превод на литература в театър и тук се губят много неща. В този смисъл най-голямото предизвикателство за представлението в театър "Азарян" ще бъде да успее да спечели сериозните фенове на Уелбек, но дали това ще се случи тепърва предстои да разберем. Все още не съм чел "Серотонин", но, съдейки по други текстове на Уелбек, мога да кажа, че това, което Крис Шарков е успял да направи на сцената, е да съхрани специфичния глас на писателя с неговите разпознаваеми обертонове и цветове, омесващи ирония с меланхолия, цинизъм с емпатия, вулгарност с любов. В духа на Брехтовия театър на отчуждението представлението запазва ролята на "разказвача".

Така образът на застаряващия и уморен от живота чиновник Флоран-Клод Лабруст (алтер его на Уелбек), макар и да е основно поверен на актьора Васил Читанов, се оказва разпръснат и сред останалите актьори и актриси. Всички други образи (на съпругата, на любовниците, на най-добрия приятел, на лекуващия психиатър и т.н.) са негови проекции, тревожни смущения на собственото му съзнание, избрало да атакува смазващата тежест и еднообразие на своето съществуване по един добре познат в съвременността начин. Този начин е агресивно посочен от основния елемент в сценографията - огромно бяло хапче, светещо в центъра на кръглата сцена. Върху него актьорите се срещат и говорят, стъпват и танцуват, то дори се превръща в тясната хотелска стая на главния герой. Антидепресантите гарантират защита и подобрения, но със стерилна медицинска откровеност предупреждават и за някои странични ефекти.