Кино: "За безкрайността"

Има такъв автор. Кацнал на клона на киното, размишлява за битието. Швед, вече на 77, след два ранни филма се оттегля за четвърт век в рекламата и става най-добрият там, по думите на самия Бергман. Връща се с "трилогия за живите", увенчана през 2014 г. с "Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието". Гълъбът е на преден план в картината на Брьогел "Връщането на ловците".

Отхвърлен от Кан, филмът триумфира във Венеция със "Златен лъв", а Андершон познава славата, макар и късно. Той работи пословично бавно, изпипвал е пет години "За безкрайността" (в програмата на "София филм фест"). Един филм с настроението на постапокалиптичната ни 2020 г. "Трудно е да си човек", би могло да е мотото му.

Гълъбът е отлетял от клона и кръжи над тъжната земя. Гледа през очите на прегърнатите влюбени от картината на Шагал "Над града". Разказвачът е женски глас зад кадър, една Шехерезада извън времето. "Видях влюбени, реещи се над град, прочут с красотата си, който сега е в руини." Градът е Кьолн, от който е останала една катедрала след бомбардировките. Гласът е на свидетел, не на измисляч. Обектът е обикновеният човек в земното му суетене. Андершон работи по принципа на изобразителното изкуство - целият живот в един момент от него.