Театър: "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта"

Със своя най-нов спектакъл "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" в Театър "Азарян" - НДК, режисьорката Василена Радева заедно с четири всеотдайни и талантливи актриси - Юлиана Сайска, Невена Калудова, Елена Димитрова и Богдана Котарева, театрализира излязлата през 2018 г. документална книга на Петя Накова "Годината на осемте химии". В нея е описана борбата на няколко жени, включително и на авторката, с диагнозата и реалността на рака на гърдата. Темата е мрачна, травматична, трудна за обговаряне и споделяне, но и книгата, и представлението се опитват да прокарат открит път към нея, в който погледът да остане незамъглен от сантименталност или параноя, без това да е за сметка на дълбоката емпатия.

Не как се понася, а как се живее с болестта е основният лайтмотив, който представлението извежда в централната метафора за болестта като дар. Ракът неочаквано се оказва ключ, открехващ вратите на живота за четирите жени. Реалността на преживяното страдание очиства битието им от всичко илюзорно и фалшиво. Спектакълът представя четири от историите в книгата, като всяка от тях е поверена на една от актрисите. По-вярно ще е да се каже, че историите освен представени са и споделени, макар че нито една от актрисите не се превъплъщава в някоя от жените. Тук жестът на споделяне е по-важен от играенето на роли. И все пак сила на представлението е, че то не разчита само на разказването на покъртителни истории, които да хващат за гърлото, а е добре издържано като художествена театрална конструкция. За втори път след продължаващия да се играе вече десета година "Нордост" в Младежкия театър Василена Радева показва, че умее да прави въздействащ документален театър.

"Случаят Анна", "Росица и другите", "Галя on standby", "Ваня и детето" - в представлението четирите истории са ясно отграничени със собствени заглавия като глави в роман, но и преливат една в друга. Те се явяват свързани от живите тела на четирите актриси и от общуването с присъстващите зрители, към които актрисите често се обръщат директно, сякаш за да им напомнят, че те не само наблюдават, но и участват, и че актът на споделяне би бил невъзможен, ако тях ги нямаше. Една от актрисите моли зрителите за монети и с тях хвърля жребий за диагнозата на своята героиня; друга иска шапка или шал, които пъхва под роклята си и така показва растящия корем на своята героиня, изправена пред невъзможен избор - собствения живот или на нероденото дете. Тези дребни размени са жестове на внимание, които позволяват на очите на играещите да се срещат с очите на гледащите. Тук е най-въздействащата страна на представлението - то показва болестта откъм нейната човешка страна. Там, където властват болката, страхът, гневът, чувството за вина, самота и пълна изолация и където въпроси като кой съм аз и защо живея вече не са отвлечени метафизични питания, а неотложни задачи. Техните решения, изненадващо и за самите героини, възстановяват онази връзка със себе си и собствения живот, която като здрави не са познавали.

Следващото представление се играе на 22 октомври от 18:30 ч. в Театър "Азарян".