Актьорът Цветан Алексиев, който владее положението

Дебютът ти на професионална сцена е в Народния театър в "Лоренцачо" на Маргарита Младенова. Как се чувстваше сред колосите там?

Беше страхотен период, адски интересно. Бях съвсем млад, но там открих как да присъствам в сценичното пространство, в представлението. Участваха повечето големи актьори на Народния театър и имаше много креативна атмосфера, всички бяхме заедно. Репетициите бяха интересни, но преди първото представление имах чувството, че ще изляза и нищо няма да мога да кажа. Всеки път се преборвах със себе си.

Сигурно си мислил за партньорство с баща ти. Не сте се срещали от "Лоренцачо", пък и там не се засичахте на сцената.

Това става от само себе си. Ние всъщност сме пробвали да бъдем един път заедно в представление на Мила Искренова, което се играеше в "Отвъд алеята на тавана". Тези неща винаги са деликатни, когато има някаква семейна връзка. Естествено в избора на професия съм бил провокиран от факта, че баща ми е актьор. И би било интересно да играем двамата, но трябва да стане случайно, а не само защото сме баща и син.

Кога за първи път усети, че владееш положението?

Като малък не ходех по театрални кръжоци и състави, бях повече по улиците. Когато кандидатствах във ВИТИЗ, си бях казал, че ако не се получи, не е проблем - няма да го правя на всяка цена. Но като отидох на първия си изпит, много ми хареса това, което се случи, когато излязох пред комисията. Първата цялостна постановка, в която участвах заедно с мои състуденти, беше "Градът на ангелите" на Галин Стоев и бях доста неуверен и притеснен. После дойде "Лоренцачо" и като че ли там за първи път усетих увереност.

В момента репетираш Чехов. Това е четвъртото ти участие в Чехова пиеса - работил си досега с Маргарита Младенова, Лилия Абаджиева и Крикор Азарян. Какво от Чехов носиш ти и като актьор, и като човек, за да събудиш интереса им?

Не знам. Може би е въпрос на случайност. За актьора е страхотно да играе в Чехови пиеси. Персонажите са много крайни, но и много поетични. В "Три сестри" на Маргарита Младенова имах силни собствени интерпретации, представях си приказност, все едно всеки от тези герои е някакъв крал на особено кралство, огромен отделен свят, абсолютно различен.

Тогава си играл Сальоний, сега репетираш същия персонаж при Крикор Азарян в Младежкия театър. С какво ще го направиш по-различен?

Много ми е силен споменът отпреди десет години и ми влияе. Бях съвсем млад и имах силна интуиция към него. Маргарита Младенова ни даваше възможност сами да измисляме и да предлагаме много неща и беше интересно. Сега все още търся, надявам се след толкова години този Сальоний да бъде по-различен.

Работата ти с Валерий Фокин в "Птиците" на Аристофан, копродукцията на руския театър "Глобус" и ДТ - Варна, остави ли следа у теб?

Беше ми полезно, а и любопитно да бъда месец в Новосибирск и да работя с Фокин, който е много обаятелен човек - голяма личност и взискателен режисьор, не ти дава за миг да се отпуснеш на репетиция. Бях в особен период от живота си и това участие ми беше важно. Усетих за какъв мащаб става въпрос, за какъв професионализъм. В Русия режисьорите са на пиедестал. Въпреки това Фокин имаше страхотно жив контакт с нас. За него беше интересно, че работя в съвсем друг стил от руските колеги. В началото на спектакъла се появявах на колело като клоун и трябваше без думи да изиграя на бързи обороти цялото представление.

Режисьорите те виждат повече в класиката...

Въпреки това съм имал възможност да играя доста разнообразни образи. Сериозната драматургия може да ми е само от полза. Играл съм и в спектакъл по съвременен текст - "Трейнспотинг" на Иван Пантелеев. Беше много приятно, даже го представихме с микрофони на парти пред 1000 души. Оттогава не ми се е случвало, но вярвам, че предстои.