В кърпа вързано

Кабинетът му е в "топла връзка" с дизайнерите – стъклената преграда е по-скоро символична. В него има два бюра – на Петков и на съпругата му Биляна - строителен инженер по образование, която също участва в управлението на фирмите. На стената виси картина на родната къща на Милен в Твърдица ("От местен художник. Подарък от родителите ми, за да не забравям откъде съм тръгнал"). В средата на стаята стои количка "тип хипермаркет", пълна с фирмени продукти. И един цветен щендер, върху който също са подредени изделия на компанията. "Редя, подбирам цветове и комбинации, променям, развалям, чертая. Опитвам се да си представя как този брандиран с марката ни щендер ще изглежда най-добре в магазина. Целта е да предложим не просто изделия, а цялостна визия за нашите продукти. Много от търговците се интересуват единствено от своята печалба, а за нас е важно клиентите да се убедят, че предлагаме цялостни решения за дома", обяснява Петков.

В началото е търговията

"Панагюрище 1962" е регистрирана в София през 2001 г. Собственикът й Милен Петков по това време е студент по микроелектроника в Техническия университет в столицата. Но, както сам казва, "търговията е в кръвта" му, затова се захваща с продажба на хавлиени кърпи, халати, спално бельо, произведени в страната и от внос. "Събрах всички налични пари на родителите си, за да започна бизнеса. По това време майка ми работеше в текстилна фабрика в Твърдица и ми помагаше при покупката на стоките", разказва Петков.

Три години по-късно фирмата отваря свое магазинче в столицата – на "Алабин" и "Княз Борис", което и до днес посреща клиенти. Броят на търговските обекти расте, а през 2010 г. "Панагюрище 1962" влиза за пръв път с фирмен магазин и в столичен мол.

През 2012 г. Милен Петков спира да търгува с чужди продукти и започва собствено производство на текстилни изделия за дома. Регистрира нова компания – PNG 1962 ("Пи Ен Джи 1962"). Наименованието й е съкращение от "Панагюрище", което е трудно за произнасяне извън границите на България, обяснява той.

В началото цехът е в помещение под наем в столицата. Следват покупка на собствен парцел в Локорско и строителство на модерна сграда. Съвременни машини допълват инвестицията от над два милиона лева.

Не поглеждай назад

Строежът на фабриката се оказва най-голямото (досега) изпитание за семейството. Проектът се финансира с банкови кредити. В най-трудния момент банката, на която фирмата е клиент, отказала сътрудничество. "Срещнах подкрепа в друга банка, но минах през ада. Сблъсках се с много бюрокрация, срещнах завистливи и злобни хора. Две години чаках разрешение за строеж например, а всъщност правя шивашки цех, а не атомна централа", спомня си Милен Петков.

Некоректните доставчици в годините също са част от биографията на фирмата. "Имах партньори в Индия, които не се интересуваха от срокове - поръчвам нещо за април, пристига през юли, а качеството е "около". Срещу всичките възражения, които правех, получавах сълзливи имейли – случило се нещо непредвидено, някой в семейството се разболял и други от този род", разказва Милен Петков. После обаче признава, че не обича да се връща назад. Вероятно затова само маркира без особени емоции трудностите, с които компанията се сблъсква в годините. "Не помня лошото. Не се интересувам от миналото. Цялата ми енергия върви към бъдещето. Всичко ново ми носи удоволствие", казва той.

Факт е, че "Панагюрище 1962" прави огромна крачка напред от търговия до производство на продукция под разпознаваема собствена марка във времена, когато почти целият шивашки сектор работи само и единствено на ишлеме.

"В нашия бранш не се правят големи и лесни печалби. Настроен съм да работя за себе си, затова ишлемето, където друг възлага поръчката и определя правилата, не е за мен", казва Петков. И още: "Аз съм търговец, имам нюх и това е най-доброто ми качество. Умея да убеждавам хората и те ми вярват."

Освен личните качества на собственика сред "виновниците" за възходящия тренд на компанията е и избраната стратегия за развитие. "Движим се в много посоки – производство, търговия на едро и дребно, доставка за хотели, внос-износ. Не произвеждаме продукти ширпотреба. Не разчитаме на ниски цени. Не залагаме само на един клиент", обяснява фирмената философия Милен. И обобщава: "Винаги сме на ръба, но това е животът."

Третият фактор за успеха е подкрепата на семейството. "Родителите ми са честни и трудолюбиви хора. Това е основното, на което ме научиха. Това е, на което учим и нашия син Георги. Разчитам много на съпругата ми, тя е моята опора. Споделяме всичко, пътуваме заедно, договаряме, решаваме. Ние сме добър екип."

 

Днес PNG има 12 собствени магазина – три в молове, а останалите – на централни търговски улици, главно в София. Работи с над 50 доставчика от цял свят. Продава в търговски вериги, както и в други по-малки обекти. Една трета от миналогодишните изделия са заминали зад граница – в Сърбия, Румъния, Чехия, Украйна, Франция, при това под собствената марка PNG.

Чаршафите не са само бели

Компанията следва и създава модни тенденции в текстила за бита. Затова фирмените изделия са своебразен измерител за променящия се вкус на хората. В първите години на бизнеса клиентите купували всичко, което излезе на пазара. С времето непретенциозните купувачи оредяват. "Потребителите стават все по-информирани, сравняват цени, задават въпроси, изискват", отчита Милен. 

"Сега на мода при домашния текстил са ярките цветове. Памучните материи са вечен хит, но най-продавани за съжаление са изделията от микрофибър. Те са с ниска цена, но да спиш в такива чаршафи и все едно да спиш в найлон", категоричен е Петков. После признава, че все още има какво да се иска по темата "клиентски навици", тъй като мнозина са убедените, че спалното бельо е само бяло и след като притежават един комплект, не се разделят с него до края на живота си.

Петков се определя като "рисков играч", който постоянно търси новостите. Казва, че не се страхува от липса на пазар, защото "пазари има в цял свят". Твърди, че има идеи за поне три години напред. Закупил е съседен парцел, където може след поредна инвестиция да удвои и дори да утрои производството на фирмата.

Най-близките му планове включват да засее трева в двора на новата фабрика, да оправи пътя, да боядиса ламарините от съседния парцел. Възнамерява да сложи екрани във фирмените магазини, за да може посетителите да наблюдават в реално време какво се случва във фабриката ("Вместо да гледат само "Дискавъри"). Върти му се и идеята да направи "ден на отворените врати" за външни посетители, например ученици.

А на въпроса за какво мечтае, отговаря просто: "За още едно дете."