🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Малка мощна музика

Какво представлява музикотерапията и защо е добра новина, че в България има сертифицирани специалисти, които я практикуват от години

Темата накратко
  • 15 ноември е Европейският ден на музикотерапията.
  • Този вид терапия има доказан ефект за подобряване на психичното и физическото здраве и личностното развитие.
  • Все повече хора у нас се обръщат към музикотерапевти при тревожност, депресивни състояния, бърнаут.

Барабан "океан", маракаси, тарамбуки, диатонична арфа, металфон, чамове, пиано, скречер, кукли за музикална психодрама, боди перкусия - това са само част от изключително интересните неща, които може да видите и чуете в кабинета на един музикотерапевт. На 15 ноември се отбелязва Европейският ден на музикотерапията и по този повод се обърнахме към няколко специалисти в областта, които да ни разкажат за нея.

"Слушането на музика и музицирането, както упражняването на всяко едно изкуство, имат терапевтичен ефект. Но това не означава, че докато слушаме музика или се занимаваме професионално или любителски с изпълнение на музика, си провеждаме музикотерапия", казва Лилия Ахтарова. Тя започва да я изучава през 1994 след посещението на проф. Джоузеф Морено в София. През 2004 се сертифицира в "Арт-терапевтичен институт" в Сан Франциско. Лилия е директор и обучител в Музикотерапевтичния институт.

"Музиката е инструмент в ръцете на терапевта, използват се нейните компоненти като мелодия, хармония, ритъм и пр., както и въздействието на вече написана музика", обяснява Лилия Ахтарова. Музикотерапията би могла да е част от лечебната програма на соматични заболявания, а някои школи са подходящи за работа за личностно израстване и превенция. Тя самата работи с психосоматични заболявания, със страхови преживявания, депресивни състояния.

Психотерапевтичната сесия задължително включва вербални части и една или две невербални, в които освен музикотерапевтични техники се прилагат похвати от арт терапията, танцовата терапия, психодрама.

Има клиенти, на които им предстои да вземат важни за тях решения. Лилия дава пример с мъж и жена, семейство, които идват при нея на терапия: след като е преминала вербалната част, им предлага да свирят заедно на барабан "океан", записва ги и след това коментират записа. "Като си чуят музикалната импровизация, осъзнават неща, които с говорене трудно се разбират, примерно, че единият във връзката не се съобразява с другия."

Видове музикотерапия

Описаният случай спада към активната музикотерапия, когато се работи с музикална импровизация - клиентът и терапевтът импровизират музика. Другият и по-разпространен вид е рецептивната, когато се слушат вече записани произведения.

Лилия Ахтарова работи и с хора с психосоматични заболявания - "идва клиент с главоболие и ние търсим къде се корени проблемът, дали причината е в трудни взаимоотношения, които може да са както в семейството, така и на работното място". Или идва човек с болки в стомаха - минал е всички медицински изследвания, лекарите казват, че няма физическа причина за оплакването, но той продължава да има болки, понякога не може да се храни. Лилия Ахтарова работи с него, за да разберат какви са ресурсите му за справяне. "Често благодарение на изкуствотерапията се стига до първопричината на симптоматиката." В тези подходи, музиката се съобразява с индивидуалността на клиента, работи се с асоциации, предизвикани от нея. Терапевтката прави важно уточнение, че не може да предпише музика, да каже "слушайте това и болките в кръста ще отминат".

Дълбинна психотерапия с музика

Йоана-Магдалена Илчева също е завършила "Арт-терапевтичен институт" в Сан Франциско и е сертифицирана от Асоциацията за музика и образност (ami-bonnymethod.org). Именно от там има четиригодишна специализация по дълбинна психотерапия с музика в индивидуален и групов формат с метода за Водено с музика въображение (Guided Imagery and Music). Това е "рецептивна", а не "активна" музикотерапия.

Методът е на Хелън Бони, концентрираща цигуларка и сертифициран музикотерапевт, която експериментира с музика през 60-те години на XX век. Била е поканена в мултидисциплинарен екип, в който са провеждали лечение с LSD. Впоследствие халюциногените и ентеогените са напълно забранени и Бони разработва метода си само с музика, наричайки я "легалният наркотик".

Сесиите по нейния метод започват с предварителен разговор, в който се формулира върху какво има нужда да работи клиентът и какво е намерението му, а терапевтът избира подходящата музика. Идеята е музикотерапевтът да съпътства процеса, но не да го води, важното е да е там, за да може клиентът да стигне до необходимата дълбочина.

Йоана-Магдалена използва терапията с музика като част от един по-общ процес във вербалната аналитична психотерапия не защото методът сам по себе си не би свършил добра работа, а защото голяма част от образите и вътрешните състояния, които се появяват от музиката, е важно да бъдат интегрирани - изговорени, изследвани и въведени и в ежедневието. При нея идват хора с проблеми в отношенията, телесна симптоматика, депресия и други. Работила е и с хора, които търсят начин да опознаят и развият себе си.

In sickness and in health

"Хората все повече разбират, че имат нужда от пространството на музикотерапията, в което да изследват себе си. Живеем в забързан свят, в който рядко сме сами, а когато сме, обикновено сме залепени за някое устройство", казва Йоана-Магдалена Илчева. Тя допълва, че терапията е "ритуалното" пространство, в което можем да останем в присъствието на един добронамерен човек, който няма да ни съди, няма да ни дава съвети, а ще ни придружи в процеса на себеразбиране и намирането на онези решения, които "жужат някъде в нас, но не можем да достигнем". Според нея все повече хора се обръщат за помощ и в случаи на бърнаут (синдром на прегарянето).

Музикотерапията е особено подходяща при личностното развитие, особено за хора, които искат да се освободят от вредни навици или да усвоят ново умение. Лилия Ахтарова споделя, че доскоро е работила с млада жена, която се притеснява да говори пред публика, а за да се дипломира, трябва да води урок пред цял клас. Тя говори тихо и трудно ѝ се разбира, затова правят сесия, в която се учи да се изразява силно и ясно. "Момичето споделя, че иска да е незабележима, а по време на часа всички погледи ще бъдат впити в нея, зад притеснението ѝ могат да стоят неувереност, може би потискане от родителите", казва Лилия Ахтарова. Музикотерапията е подходяща и при всички случаи на аутизъм или други дефицити, които възпрепятстват вербалната терапия. Лилия Ахтарова ще разкаже повече за това по време на отвoрените врати на Музикотерапевтичния институт на 11 ноември в София.

От 0 до 100 години

По време на същото събитие на 11 ноември американката Лаура Джош Марков, която също е музикотерапевт, ще говори за песни за деца. Тя живее в България от 30 години и е завършила обучението си в Музикотерапевтичния институт, който организира Дните на музикотерапията. "Използваме невербални техники, пеем - нещо много подходящо при малки деца, които все още не могат да говорят", казва Лаура. Тя наблюдава как децата реагират на музиката, използва познати мелодии, в които сменя думите според ситуацията.

"Човешкото съзнание е създадено да реагира на ритми, музика, танци и от колкото по-ранна възраст свикнем децата да разчитат на тези свои сетива, толкова по-лесно ще се справят с емоциите си, докато растат", казва тя. Лаура помага и на възрастни клиенти, които търсят личностно развитие, пеенето им позволява да достигнат до дълбочина, същевременно им задава структура.

Групови и индивидуални сесии

Лаура Джош-Марков споделя, че работата ѝ с деца по-често е в групи - "чрез песните им помагам да изградят чувство за принадлежност към групата, те обикновено нямат връзка, затова в първите ни сесии ги учим да разберат, че са част от едно цяло, както и къде са границите".

Предимствата на психотерапията, в която се употребяват музикотерапевтични методи, е, че прави сесията и целия процес по-приятен и безболезнен. "Това, което може да се постигне в музикотерапията през инструмента, включително и чрез гласа при пеене, не може да стане ясно с думи", обяснява Лилия Ахтарова.

Йоана-Магдалена Илчева казва, че в момента, в който позволим на психиката да намери образ, който да описва някое болезнено, неразбираемо, тежко състояние, това води до облекчение и дава възможност да се работи с тези състояния. "Образът помага човек да има усещане за контрол." Илчева е съосновател и член на българската асоциация за музика и образност "Трансформия" и членува в американската асоциация.

По повод Европейския ден на музикотерапията и 10-годишнината от създаването му Музикотерапевтичният институт организира "Дни на музикотерапията" в няколко града. В София отворените врати заедно със седем тематични лекции (вкл. на Лилия Ахтарова и Лаура Джош-Маркова) са предвидени за 11 ноември в сградата на КТ "Подкрепа" на пл. "Гарибалди", от 10.00 до 16:00 ч.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар