Кой се страхува от хардкор сцената и скейтърите?

Музикално и идеологически скейтърите и хардкор феновете са съюзяват още през 80-те, с появяването на групи като Suicidal Tendencies, а чисто географски в София, ръбчетата по които се кара скейт пред паметника в Княжеската градина, е мястото, на което често се събират и хората от хардкор ъндърграунда. Оттам идва и името на филма - "кръстих го така, понеже говорим за свободата от всякакви зависимости и предразсъдъци, a и в периода, в който се събирахме на "Ръба" в парка, бяхме като че ли по-свободни", казва Никул Георгиев.

Именно тук се срещаме, седнали на ръба, Борал, Никул (и двамата на 38 години) и скейтърът програмист Любомир Динчев (34 г.) се съгласяват да ме допуснат малко повече до скрития живот на тяхната субкултура, но не изцяло - "адреса на тайния бар не го казваме", все пак повечето места събития като Grindhouse или концертите в клуб Mixtape 5 са известни.

Те подчертават, че освен музиката има една основна и важна идея, която ги обединява "при нас скейтърите също като в хардкор и пънк-роксцената всички са поканени и приети: няма никакво значение каква раса,пол и или занимание имат, стига да обичат да карат скейт", казва Любо. Смее се, че дори плоскоземците са добре дошли. Ралица Чимширова е на 33 години и е скейтбордистка повече от половината си живот, а през последните години е и главен асистент по химия. Според нея идеалът за свобода и рискът са неразривно свързани с D.I.Y. (направи си сам), пънк рок, хардкор, хип хоп, графити и много други екстремни и улични спортове и култури. "Това означава, че карането на скейт е социално демократично начинание, което позволява на хората свободно да участват в изграждането на уникални стилове, практики и идентичности", подчертава Ралица. Никул допълва, че за пънк и хардкор обществото, съставено от толкова разнообразни и интересни хора от различни сфери на живота, свободата да бъдеш това, което си избрал, е ключово. "Другото ключово е да уважаваш свободата на другия", подчертава режисьорът.

Най-сплотената общност в България

Ако последните проучвания за качеството на живот и за щастието са верни, а именно, че хората са най-щастливи, когато се чувстват приети в общност, то хората от субкултурата на хардкора и скейта, трябва да са щастливците на ъндърграунда. Те не само чувстват, че принадлежат към една общност, но даже се определят като "най-сплотената" такава.

"Попаднах в хардкор сцената, защото тя беше единствената култура в България, която беше наистина сплотена", казва Георги Хранов от групата Muddy във филма. Александър Бояджиев-Чиката, от една от най-концертиращите български групи по цял свят, Last Hope, е категоричен - "за мен общността, която намира спасение и духовна защита от заобикалящия свят, е била винаги най-важният аспект на тази сцена".

Още от самото начало в текстовете на Last Hope, които вече свирят над 25 години, са заложени посланията за взаимопомощ и задружност, в разрез със силния индивидуализъм, от който е белязан българският преход. Най-интересното е, че когато хардкор сцената и скейтбордингът си подават ръка, разбираме, че да помагаш на останалите, не означава да си зависим от тях.

"Преобладаващите ценности в тази субкултура са креативността,смелостта, поемането на риск и независимостта", казва Ралица. Същевременно липсата на конкуренция също е израз на сплотена общност, младата химичка скейтърка e доволна, че няма нужда да се съревновава на всяка цена - "конкуренцията дори е индикация, че не си автентичен скейтър". Според нея скейтърите ценят стремежа си да дадат най-доброто от себе си, а не да се сравняват директно с другите, вярвайки, че тази поощряваща среда насърчава повече удоволствие.

Скейтбордистката Ралица Чимширова Фотограф : Велико Балабанов

Straight edge срещу зависимостите

Идеята за филма "Свобода на ръба" изкристилизира няколко години, но моментът назрява, когато по време на пандемията Никул се усеща, че седенето вкъщи го подхлъзва да пие повече. И осъзнава, че трябва да спре навреме, да започне терапия и да се върне и към корените и приятелите си от хардкор сцената и най-вече към стрейтеджърите, които знаят как да се забавляват и вдъхновяват без алкохол. "Бях преминал от другата страна на ръба".

Едно от хубавите качества на филма му е, че липсва каквато и да било дидактичност - хората са искрени, а Никул не се намесва и не ги сугестира. Чуваме какво има да каже Александър Бояджиев - "Клишето секс, наркотици и рокендрол не важи или поне не сред групите от хардкор сцената, с които пътувам аз по турнета". Георги Хранов също е съвсем честен - не пие от две години, но затова и излиза по-малко, защото неговият собствен опит е, че най-лудите и забавни партита са се случвали под въздействието на алкохол.

Ангел Симитчиев от Expectations определя себе си като straight edge. Идеята за субкултурата наstraight edgeсе появява още през 80-те като реакция на злоупотребата с хероин в САЩ в средите на рока и пънка, а и не само. В България си пробива път години по-късно, но и тук има изцяло стрейтедж групи още през 90-те, като Strategy X. И все пак отнема още десетилетие, докато кажем, че се превръща в тенденция и излиза от ъндърграунда. Филмът не спестява и тежката тема за преждевременно починалите заради злоупотреба с алкохол и наркотици млади хора, има разкази от първо лице и на хероиново зависим, който се е преборил и от години е чист.

От ъндърграунд към мейнстрийм и новата вълна

Като противовес обаче са мненията на сегашните тийнейджъри - "като разговарям с тях за зависимости, те винаги се изненадват, оказва се, че не е модерно да се пие и да се взимат наркотици", казва Никул. А Любо допълва, че най-много някой да пуши трева, но и това е рядко - "в момента сред хлапетата в скейт общността почти никой не пуши марихуана, никой не се идентифицира като редовно пушещ". Павел Павлов от C4 казва, че едно време той като straight edge и непиещ е бил изключениe, като интересно явление на улицата "аз се гордеех, че съм различен, имах street credibility", а днес той би бил като един от многото.

Единадесетгодишният Камен Калчев Фотограф : Никул Георгиев

Във филма виждаме и най-малките скейтърчета и музикални фенове, някои от които са снимани със собствените си бащи, които също карат. За единадесетгодишния Камен Калчев - карането на скейт е едно от най-забавните неща, които може да прави - "повечето ми съученици са забили носове в телефоните и това ми изглежда много скучно". Никул Георгиев казва, че зависимостта от телефоните и социалните мрежи също е проблем, който се опитва да постави. Има и много деца, които предпочитат да спортуват, искат да се научат на триковете - за това свидетелства и съществуването на X Challenge скейтпаркът в Царево - "там е най-добрият скейт басейн, а и много често се организират лагери за деца", казва Любомир Динчев.

"Има силен възход в тази субкултура, защото младите по цял свят в момента се връщат към ценностите и естетиката на 80 - 90-те, в това число и скейта и музиката, дори издирват стари скейт номера, обличат се както тогава", казва Любо. Не снимат с телефоните си, а с VHS камери, дори трендът в гейминга в момента е да се издирват старите игри или да се наподобява интерфейсът от тогава. Ралица споделя същите наблюдения - тя вижда прогрес в скейт и хардкор културата и все повече и по-добри таланти от всякакви възрасти, сред които и много деца. "Из цяла България започнаха да се строят нови скейтпаркове, организират се повече събития, създават се скейт брандове от и за скейтъри", казва Ралица Чимширова.

В момента малките и младите карат пред НДК. Причината е, че след пускането на метрото до Орлов мост "майсторите" изцяло разбиват плочките, които допреди този момент са били перфектни за каране, нареждат ги зле и в момента хлопат и са опасни. Все пак някои скейтъри все още карат в Княжеската градина от носталгия - "като ти е лепнал някой трик тук за пръв път, няма как мястото да не остане в сърцето ти", признава си Любо.

Той описва как преди около две години са изготвили предложение към общината да направят скейт парк на мястото около и зад паметника, известен като "МОЧА", но хората от околните кооперации направилиподписка, че са против, защото били убедени, че скейтърите са "наркомани"иприсъствието ще понижи цените на имотите им. "Беше пълно с разлепени призиви да се обединят и да отхвърлят проекта, които представяха едностранчиво хората, занимаващи се със скейт", спомня си Любо. Някои дори ги демонизират. Имало е издадена виза за проектиране и съгласувани становища с Министерството на културата и въпреки обещанията на главния архитект скейтпарк там така и не е построен.

"Ние използваме обществени пространства или както им казваме "спотове", за да експериментираме - да пързаляме парапети, да прескачаме стълби, да правим трикове над кофите за боклук и това създава усещане в хората извън нашата култура, че обществената собственост може да бъде повредена", казва Ралица. Според нея външните хора изпитват страх поради липсата на контрол върху дейностите на скейтърите.

Любомир Денчев прави трик на паметника Фотограф : Цветелина Белутова

Страх от непознатата субкултура

Този тъжен факт само показва до каква степен българите не познават тази субкултура. Ралица споделя, че голяма част от живота й е преминал в сблъсъци с предразсъдъци, най-вече в тийнейджърските й години в Русе, когато започва да кара и скейтът изобщо не е бил популярен. "Самото общество в града трудно ни приемаше и често ставахме обект на агресия от страна на полиция, общинска охрана и недоволни граждани." Стигало се е дотам, че когато е на 17 години, служители на реда я арестуват с белезници - "дори ме удряха, защото карах скейт на постамент на бивш комунистически паметник".

За щастие в момента ситуацията е тотално различна. Филмът "Свобода на ръба" се е заел да извади субкултурата от ъндърграунда, за да няма повече страх от непознатото - от него научаваме как различните общности така или иначе отдавна са разчертали това пространство около паметника: навсякъде ще се срещнат различни хора от: на "рампата", на "венците", на "стълбите", на "Баба Яга". Много от скейтърите, които виждаме в ценни кадри от състезания или как правят трикове във филма, в момента са заети с изграждането на скейтпарк в "Надежда". София като че ли е последна - защото вече такива има изградени в Самоков, Стара Загора, Добрич, в момента в Русе. Досега места за каране в столицата има само в Fivе High в Студентски град, но платен и в Grindhouse.

Против расизма и всякакъв вид дискриминация

Самият клуб Grindhouse преминава през няколко тежки момента. "Преди години отмениха концерт на гостуващата хевиметъл групата Paganblut заради неонацистките им послания в песните", казва Любо. Именно тук е и разделителната линия - "истинските хардкор фенове не би трябвало и не дружат със субкултури проповядващи омраза и крайнодесни идеологии", казва Мартин Леви от Recoil.

Принципите на хардкор сцената - както се вижда и във филма "На ръба", в които има записи от концерти, са против расизма и дискриминацията. По време на най-дивите концерти от микрофона на сцената се чуват реплики: "винаги сме били против предразсъдъци на расова основа, сексуална ориентация, цвят на кожата и дори на родно място". Като фон звучи електрическа китара с distortion. Пак там Александър от Last Hope казва: "Идеите за равенство и въобще идеологиите, които хардкор сцената проповядваше преди десетилетия, бяха екзотични за някои, а сега са част от съвременните ценности на демократичните общества."

Той вярва, че през последните десетилетия и хардкор сцената е спомогнала за това.

Ралица потвърждава, че има развитие и в посока феминизъм, въпреки че скейтбордингът е до голяма степен доминиран от мъжете и в повечето скейт видеа и списания рядко може да се видят кадри на жени, което създава усещането, че ги няма. Освен това много състезания нямат категория за жени, а ако имат, наградите обикновено са много по-малки, отколкото за мъжете, тъй като се смята, че жените не карат достатъчно атрактивно. "За щастие към този момент аз определено виждам много по-положително отношение към жените в екстремните спортове като цяло и смятам, че женският скейт е във възход", казва Ралица.

Глад за история

Филмът "Свобода на ръба" беше показан в няколко клуба в София, в момента се прожектира в различни места из България, а неотдавна имаше и своята онлайн премиера в YouTube канала със същото име.

Никул Георгиев вижда филма само като начало на поредица от видеа, защото има и гледни точки, които не е успял да покаже - "В хардкор-пънк сцената има и доста момичета, както и добри скейтърки, които за съжаление не съм включил във филма, но възнамеряваме да чуем тяхната позиция в нова редактирана версия или като част от проекта "Свобода на ръба". Проектът "Свобода на ръба" е реализиран с финансовата подкрепа на Националния фонд "Култура" по програма "Социално ангажирани изкуства" 2021.

Страницата им ще се превърне в място за хардкор, пънк скейт и улична култура, за да има повече разбиране в обществото ни и по-малко страх от непознатото. A и за да могат да покажат общностите от цяла България, историята и как много от групите и скейтърите тръгват, например от Варна. "Младите днес искат да научат повече за хора като Ламбо, първият скейтър в България, който е печелил по състезания за фрийстайл, който е от Варна, или за първите групи, които изграждат сцената", казва Никул Георгиев.

Кадър от филма "Свобода на ръба"