Инвестиции

Скок с 3.8% нагоре

Кои активи реализираха най-висока доходност и победиха инфлацията

Тодор Тодоров

Shutterstock © Shutterstock

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Доходността е хубаво нещо, тъй като увеличава финансовото богатство. За да се измери реалният ефектът от нея обаче, е добре да се вземе предвид и онзи показател, който изяжда стойност - инфлацията.

През миналата година в България тя е на най-високото си ниво от близо 7 години, достигайки 3.8%. Причините за това са в поскъпването на храните (свинското вече оказва сериозно влияние), ресторантите, комуналните услуги. Самият икономически растеж също носи инфлация със себе си, което е здравословно за бизнеса. Но кои активи донесоха печалба над 3.8%, или казано по-просто, кои имат реална доходност?

В тази категория безапелационно са инвестициите в акции и базираните на тях инструменти като взаимните фондове. Вложение в български фонд през миналата година донесе добри печалби, а лидерът по доходност реализира малко над 30%, като в основата на това стоеше все още доброто представяне на глобалните фондови пазари. Същото се отнася и за най-големия борсово търгуван фонд, базиран на широкия фондов индекс в САЩ - S&P 500 - SPDR, който е донесъл също 30%. Тези доходности са без таксите за вход и изход на инвестицията, които налагат посредниците и управляващите дружества, и те варират.

рябва да се има предвид, че акциите и фондовете в индекси са сред най-рисковите инвестиционни класове активи и миналата печалба при тях не е гаранция за бъдеща такава. Напротив, след години на добра доходност могат да дойдат и такива със сериозни загуби. За да се избегне донякъде подобен риск, са създадени и инвестиционни фондове, които са с балансиран портфейл. Най-добрият в България за миналата година с такъв профил е с доход 6.75% (виж текста "Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.") и отново бие инфлацията.

Златна доходност

През миналата година се върна и звездата на златото, което се покачи с 16%, движено от напрежението между Иран и САЩ. Така за пръв път от няколко години цената му премина 1500 долара за тройунция и се устреми към 1600. Във времена на несигурност и висока инфлация благородният метал винаги се е считал за актив - убежище и съхранител на стойност. За последните 4 години цената му се е покачила с над 50%.

Имотите са крайно атрактивни през последните години и инвестицията в тях продължава да бие инфлацията. В случая става въпрос за наем, а не за капиталова печалба от покупко-продажба. Средно от наем на жилище годишно се правят 6-7%. Най-простата сметка, която всеки може да направи, е като раздели годишния наем на стойността на жилището през годината. Това е много условно, тъй като то може да е финансирано и придобито по различен начин, да продължава да се изплаща и около него да има други разходи.

Натискът на лихвите

Доходност под инфлацията носят инструментите, които най-много са обвързани с лихвите - държавни облигации и депозити, както и индексът на фондовата борса в София - Sofix. Тя се движи в неин собствен ход и е извън глобалните тенденции на нови и постоянни рекорди. Обратно на това, българският индекс успя дори да удари 3-годишно дъно през миналата година.

През миналата година лихвените проценти по депозити и кредити в България достигнаха най-ниските си нива изобщо. При депозитите средното е 0.13, но при някои банки има оферти и около 1%. Силно поевтиняване имаше при ипотечните заеми, като оферти под 3% вече са нещо съвсем нормално. Тук факторите, които влияят, са няколко - вътрешните са високата ликвидност в банковата система, големият приток на пари по гарантираните депозити, както и голямата конкуренция. Освен това икономическият ръст и повишената платежоспособност на физическите лица са намалили риска, което прави банките малко по-спокойни при кредитирането.

Горните фактори, както и нулевите лихви в еврозоната влияят и върху цената на депозитите. Така реално вложени пари на влог в банка носят отрицателен доход, когато се коригира с инфлацията. Това обаче остава най-популярният спестовен продукт в България - водеща причина е, че той е гарантиран до 196 хил. лв., а по-прозаичната е ниската инвестиционна култура и доверие на българите в алтернативни спестявания. Това например е и причината активите на взаимните фондове в страната да са едва около 4-5% от БВП на страната, докато в ЕС нивото често е над 50%. В същото време обемът на депозитите продължава да расте и през миналата година надхвърли 53 млрд. лв., като очевидно мотивът за сигурност надделява над желанието за доходност.

През миналата година Федералният резерв на САЩ отново започна да понижава лихвите, а ЕЦБ разширява монетарните стимули, което означава повече ликвидност и ниски лихви.