Кешът е нискодоходен актив, но с добродетели
Бързият достъп на парите е плюс, когато други инвестиции разчитат на все по-далечни печалби
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Имали ли сте чувството, че някъде има парти, на което не сте поканени? Такова имат и инвеститорите, които някога са вложили капитал в тримесечни държавни облигации или на депозит в банка. Парите са сигурен актив, но губещ. Реалната възвращаемост на рисковите активи е много по-голяма. Вярно е, че парите предоставят опции - да купувате евтино, когато други продават. Но епизодите с панически разпродажби бяха мимолетни, до голяма степен благодарение на централните банки, които доставяха ликвидност в спешните случаи. Защо им е тогава на инвеститорите да поемат алтернативните разходи за поддържане на кеш?
Все пак поне сега парите предлагат малка възвращаемост или перспектива за такава. Овърнайт лихвените проценти се повишиха, особено в Латинска Америка и Източна Европа. Централната банката на Англия може да повиши основния си лихвен процент преди края на годината. Федералният резерв може да ги последва по някое време следващата година. Но нормата на възвращаемост на краткосрочните парични пазари все още е под темпа на инфлация и се очаква да остане такава. За тези, които търсят възвращаемост, притежаването на пари остава губещо занимание в реално изражение.
Истинската привлекателност на кеша като актив в портфейла обаче се крие другаде. Все повече и повече капитали са обвързани с инвестиции, където голяма част от изплащането се крие в далечното бъдеще. Това се забелязва и от огромната пазарна капитализация на шепа технологични компании в САЩ и в наливането на пари във фондове за частен и рисков капитал. Инвеститорите трябва да чакат още по-дълго, за да получат парите си обратно. Междувременно портфейлите им са уязвими от рязко покачване на лихвените проценти. Един прост начин за смекчаване на този риск е да държите повече пари в брой.
Концепцията за дюрацията (duration) е полезна в това отношение. Тя е индикатор за жизнения цикъл на облигацията. Индикаторът е свързан с матуритета, но е по-различен от него. Дюрацията взема предвид, че част от дължимото на притежателите на облигации - годишната лихва, или "купон", се изплаща преди главницата, която се дължи пък на падежа. Колкото по-дълго трябва да чакате плащанията по купони и главница, толкова по-дълга е дюрацията. Индикаторът също така е показател за това колко чувствителна е цената на облигацията при промени на лихвените проценти. Колкото по-голяма е продължителността на облигацията, толкова по-чувствителна е тя към повишаването на лихвените проценти.
Продължителността като индикатор може да се приложи и при акциите. Вземете познатото съотношение цена-печалба, или price to earnings (P/E), цената, плащана от инвеститорите за дадено парче от печалбата на компанията. Идеята е, че ако дадена акция има цена-печалба от 10 въз основа на последните печалби, то ще са необходими 10 години на инвеститора, за да избие обратно разходите си, които е направил за покупка на акцията днес, ако се приеме, че печалбите остават постоянни. Ако P/E е 20, това означава, че ще отнеме 20 години. Следователно индикаторът цена-печалба е груба мярка за дюрацията на акциите. На тази основа американските акции като цяло рядко са имали по-голяма продължителност от облигациите. Циклично коригираното съотношение цена/печалба, индикатор, популяризиран от Робърт Шилър от Йейлския университет, сега е близо до 40. Стойността е била по-висока само преди спукването на дотком балона през 1999-2000 г.
Приложението за дългосрочните активи също е подобно. Реалните дългосрочни лихвени проценти са сред най-ниските в историята. В резултат на това възвращаемостта на инвестициите дори в далечно бъдеще, веднъж дисконтирана, днес има висока стойност. Тоест продължителността не е висока само при акциите. Имотите се оценяват на висока цена спрямо потока от бъдещи наеми. Инвеститорите се натрупват във фондове за частен капитал и рисков капитал, които може би няма да изплащат печалби за десетилетие или повече. Изглежда, че всеки актив е дълготраен. Но с по-дълга продължителност идва по-голям риск неочаквано и агресивно повишаване на лихвените проценти да доведе до срив в стойността на активите.
Типичен инвестиционен портфейл от акции, облигации и имоти е уязвим спрямо подобен риск. Няма твърде много добри начини да се хеджира опасността. Купуването на застраховка от пазара на опции срещу срив на фондовия пазар е скъпо и трудно начинание.
Тук влиза кешът. Парите по дефиниция са краткосрочен актив. Ако лихвените проценти се повишат рязко, притежателите на краткосрочни облигации и кеш могат да усетят ползите бързо дори когато други активи страдат. Така че с нарастването на продължителността на вашето портфолио има смисъл да увеличите и вашите парични наличности. Колко точно ще зависи, както винаги, от вашия апетит за риск. Точно както ви съветват да продавате акциите си на нивото, при което да може да спите спокойно нощем, по същата логика е добре да натрупате достатъчно парични запаси, за да стигнете до заспиването.
Разбира се, подобна стратегия идва с допълнителни разходи. Докато пазарите на активи продължават да процъфтяват, паричните средства ще бъдат пречка за вашето портфолио. Така да бъде. Пропускането на някои печалби е цената, която плащате за смекчаване на риска от по-висока дюрация.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.