Компаниите с най-много активи: Държавно напомпване

При 50-те компании, разполагащи с най-много активи, забавяне практически няма - там ръстът остава около 7%. Те концентрират две трети от активите на едрия бизнес и носят практически цялото повишение по показателя - 4.7 млрд. лв.

Тези числа обаче трябва да се приемат с доза внимание, защото са силно изкривени от държавата. Тя традиционно е здраво позиционирана в сектори, където материалните активи са ключови - енергетика, инфраструктура и т.н. В топ 50 по активи влизат 14 държавни и общински дружества, които сумарно са отговорни за над половината от сумата им. Но при тях има и още временни ефекти, които допълнително раздуват числото и всъщност са основен генератор на ръст.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

Частните случаи на държавните харчове

Това, че държавните мастодонти окупират челото на класацията, не е нито изненада, нито нещо, което вероятно скоро ще се промени. То обаче има шанс да бъде ограничено с политическа воля чрез спиране на непрозрачното наливане на бюджетни средства в тях по мегапроекти.

Например дружеството с най-покачващите се активи е "Булгартрансгаз", който пораства с 55%, или 1.8 млрд. лв., и вече е с над 5 млрд. лв. активи. Това се обяснява практически само с финансираното с дългове изграждане на газопровода "Турски поток". Сигнали за непрозрачните процедури и въобще неизгодния проект валяха, като последно през юли служебният енергиен министър поиска отстраняване на ръководството на компанията именно заради тези нередности.

Подобна е съдбата на другия голям растящ - "Автомагистрали". Държавната компания в последните години беше ползвана като разпределителна касичка за избягване на обществени поръчки и директно канализиране на ресурс за пътно строителство към дружества любимци. Активите й набъбват с почти милиард лева, които са отпуснати аванси от АПИ за изграждане на магистрала "Хемус", пътя Мездра - Ботевград и ремонт на свлачища. А голяма част от тях на свой ред са раздадени на строителни компании като аванси, включително и по още непроектирани пътни участъци и обекти. Тази схема също беше сред акцентите на служебното правителство, което след около месец схватка смени ръководството на компанията.

Моделът в умален мащаб се повтаря и в "Монтажи", което е в ролята на ретранслатор на средствата за ремонт на язовири и ненужен правителствен комплекс. А догодина в класацията би могло да се очаква да се озоват и новосъздадени мастодонти като създадените "ВиК холдинг" и "Държавна петролна компания".

Доказателство, че активите сами по себе си не са двигател за успешен бизнес, е и че въпросните 14 държавни компании в топ 50 сумарно генерират 32 млн. лв. загуба, или обобщено имат отрицателна възвращаемост на активите. За това основен виновник е изкуствено поддържаната и все по-губеща ТЕЦ "Марица-изток 2".

Кой расте и кой се свива

Извън държавата положителната динамика при активите се обуславя в голяма степен от глобалните цени на суровините. Компанията, инкасираща най-голямо покачване в номинално изражение с 380 млн. лв., е "Олива", която е износител на слънчогледово масло, като балансът й показва, че ръстът идва не от нови фабрики, а от натрупани запаси, които вероятно вече са изнесени. След нея е лидерът по приходи в страната - преработвателят на мед "Аурубис", с 360 млн. лв., като в топ 5 е и най-голямата компания в добива на същата суровина "Асарел-Медет". Други ударно скачащи са наскоро отделеният в отделно дружество вносител от групата на "Инса ойл" на Георги Самуилов - "Инса порт", както и местният клон на саудитския консорциум "Аркад", който изграждаше "Турски поток".

На другия полюс с най-голям спад е "Лукойл Нефтохим Бургас", която е и най-голямата частна компания в класацията по активи. Там свиването в баланса се дължи изцяло на отчетената огромна загуба за 2020 г. от 508 млн. лв. Другите с голямо намаляване на активите са два телекома, но тук става дума по-скоро за еднократни и очаквани ефекти. При БТК намалението може почти изцяло да се обясни с изплатените към фалиралата КТБ 125 млн. евро, които дълго време стояха блокирани заради висящи съдебни спорове. А при "Теленор" то се дължи на отделянето на голяма част от инфраструктурата в отделно дружество.

Добре впрегнати активи

Сред 50-те големи по активи, за които долната граница се пада около половин милиард лева, само 10 дружества са на загуба в кризисната 2020 г. За някои от тях вече стана дума, а за други тя е предвидима след удара на тежките ограничения, които в големи периоди блокираха дейността им. Пример за това е транспортът, където до хронично губещото звено за пътнически превози на БДЖ се нареждат и БМФ и "България ер".

Сред дружествата с най-висока отчетена рентабилност на активите правят впечатление добивните компании. Лидер по показателя е "Дънди прешъс металс" с 29%, както и големите медодобивни и преработвателни компании.

При компаниите, опериращи с по-малко активи, се срещат и други с доста високи стойности на възвращаемост. При някои това е очевидно обусловено от спецификата на сектора - например аутсорсинг компаниите често са напред по този показател поради относително малките им нужди да инвестират в оборудване. Отделно и дистанционната работа даде допълнителен тласък на сектора, което повиши оборотите и печалбите

Друг важен момент е, че разрастването на активите на големите български компании изглежда балансирано. Ако се гледат общо данните за топ 300, съотношението задължения към активи остава почти константно (лек ръст от 50.6 на 51.2%). Казано по друг начин, едрият бизнес като цяло не е прибегнал до неустойчиво много дългове в пандемията, а пропорционална част от ръста идва от нарастване на капитала. А ако се изключат големите държавни инжекции през "Булгартрансгаз" и "Автомагистрали", би проличал дори спад на задлъжнялостта, което съответства на доста по-органичен ръст на активите.