Американците си обичат местните акции, но трябва да погледнат към чужбина

"Знам, че моделите за алокация не казват това, признава Стивън Мнучин, ексминистър на финансите, превърнал се в частен инвеститор, миналия месец, но ако трябваше да инвестирам пари за следващите десет години, бих вложил 100% в американската икономика." Въпреки че патриотизмът на Мнучин може да е отчасти идеологически - тъй като той е едновременно инвеститор и политик - той не е единствен. Според Morningstar Direct, фирма за данни, инвеститорите в американски фондове държат само една шеста от капитала в чужбина. Джак Богъл, който изобрети индексните фондове, нарече международната експозиция свръхусложнение. Уорън Бъфет, инвеститор, смята, че съпругата му трябва да разпредели 90% от богатството си към S&P 500, водещия индекс на Америка, и 10% към държавните ценни книжа, когато си замине.

Странни нещо е този патриотизъм. В края на краищата Мнучин е прав - не е това, което предлагат моделите за разпределение на активите. Диверсификацията е може би най-важната идея в съвременните финанси. Силата ѝ беше доказана през 50-те години на миналия век от Хари Марковиц, икономист, починал на 22 юни. По онова време теорията за портфейла предлага инвестиране в акциите, които притежават най-високата настояща стойност на бъдещи дивиденти. Марковиц разбра, че такъв анализ пренебрегва риска. Фермата на Анди може да възвръща средно 10% годишно, но с огромни колебания. Обущарят Бари носи постоянни 7% годишно. Докато доходността на фирмите не е синхронизирана, портфолио с малко Анди и малко Бари ще предложи по-добра възвращаемост, коригирана спрямо риска, отколкото инвестиция, която държи акции само в една от двете фирми.

Прозрението донесе на Марковиц Нобелова награда. Той също така полага основите за индексните фондове на Богъл (които държат акции в огромен кръг от фирми, а не само в няколко) и модерните академични финанси. Моделът за ценообразуване на капитала (Capital asset pricing model), създаден от Уилям Шарп, друг икономист, предполага, че всички инвеститори се държат така, както Марковиц описва - максимализиране на коригираната спрямо риска възвращаемост - по същия начин, по който теорията на фирмата приема, че компаниите максимализират печалбите. Диверсификацията носи ползи на всички нива на изграждане на портфолио. В рамките на акции инвестирането в много фирми е по-добро от притежаването на няколко; между активи, притежаване на акции, облигации, недвижими имоти, суровини и т.н. е по-добре от притежаването на един или два актива. А притежаването на тези активи в много държави е за предпочитане пред само една.

Американците обичат Америка, но нищо не е по-американско от правенето на пари. Защо тогава пристрастието към дома? Може би притежаването на чуждестранни акции не е необходимо за географска диверсификация. Американските фирми са мултинационални. Растежът има тенденция да се движи в синхрон по целия свят. Съществуват рискове, които нестабилността на възвращаемостта - мярката на г-н Марковиц - не може да улови. Нито един портфолио мениджър няма да бъде уволнен, защото е купувал американско. Ако инвестират в държава, която конфискува активите им, ще му бъде показана вратата.